Мравките

Няколко натъпкани до насита със захар войници правят опити в солариума. Шест мравки повдигат една зърнотрошачка и се затичват, като се стремят да синхронизират крачките си. Изглежда, системата действа много добре.

Град Бел-о-кан току-що е открил танка.

Те никога не се изкачиха обратно.

На другия ден вестниците излязоха със заглавие: „Фонтенбло — осем пожарникари и полицейски инспектор изчезват мистериозно в едно мазе“.

На все още синкавия утринен здрач мравките-джуджета, обсаждащи Забранения град Ла-хола-кан, се готвят за сражение. Отрязаните от света рижи са гладни и изтощени в своя пън. Сигурно няма да издържат дълго.

Боевете се подновяват. Джуджетата превземат още две кръстовища след продължителни артилерийски двубои с киселина. Разяденото от стрелбата дърво бълва труповете на обсадените войници.

Последните оцелели рижи са на края на силите си. Джуджетата напредват към Града. Скритите из пукнатините на тавана снайперисти почти не забавят настъплението им.

Брачното жилище сигурно не е далеч. Вътре царица Ла-хола-киуни започва да забавя ударите на сърцето си. Сега вече всичко с изгубено.

Ала най-предните части на джуджетата внезапно усещат миризма за тревога. Навън става нещо. Те се връщат обратно.

Горе, върху Могилата на маковете, извисяваща се над града, сред червените цветя се забелязват хиляди черни точки.

Белоканците най-сетне са решили да атакуват. Толкова по-зле за тях. Джуджетата пращат мушици-наемници да предупредят Централния град.

Всички мушици носят един и същ феромон.

Те атакуват. Изпратете подкрепления откъм изток, за да ги стегнем в обръч. Подгответе тайното оръжие.

Топлината на промъкналия се през облака първи слънчев лъч ускорява решението да преминат в атака. Часът е 8 и 03. Белоканските легиони превалят стремително билото и се спускат по наклона, заобикаляйки тревите, прескачайки камъните. Милиони войници тичат с разтворени челюсти. Гледката е твърде внушителна.

Ала тя не плаши джуджетата, които са предвидили този тактически ход. Предната вечер са издълбали на разстояние дупки, разположени шахматно. Те се спотаяват вътре, като показват само челюсти, докато тялото им е защитено от пясъка.

Този укрепен фронт на джуджетата тутакси пречупва устрема на рижите. Мравките от Федерацията размахват челюсти в празното пространство срещу противниците, които остават неуязвими. Никакъв начин да им се прережат краката или да им се изтръгне коремът.

И в този момент главните сили на пехотата от Ши-гае-пу, притаени недалеч под прикритието на обръч от дяволски гъби, минава в контраатака, която приклещва рижите в менгеме.

Ако белоканците са милиони, то шигаепуанците са десетки милиони. На един риж се падат поне по пет войници-джуджета, без да се броят бойците, скрити в индивидуални окопи, които покосяват всичко, попаднало в обсега на челюстите им.

Битката бързо се обръща във вреда на по-малобройните. Щурмувани от изскачащите от всички страни джуджета, редиците на бойците от Федерацията се разпадат.

В 9 и 36 те открито минават в отстъпление. Джуджетата вече надават миризмите на победата. Военната им хитрост е дала отличен резултат. Дори не се налага да прибягват до тайното оръжие! Те преследват армията от бегълци, смятайки обсадата на Ла-хола-кан за приключена.

Ала с малките си крачка джуджетата трябва да правят десет крачки там, където рижите преминават с един скок. Изкачвайки Могилата на маковете, те се задъхват. Тъкмо това са предвидили стратезите от Федерацията. Защото първото нападение е било точно с такава цел: да изкара войската на джуджетата от убежището им по склона на височината.

Рижите стигат до хребета, а легионите на джуджетата продължават да ги преследват в пълно безредие. Горе като по сигнал израства гора от бодли. Това са гигантските щипки на зърнотрошачките. Вдигнати високо, те блестят на слънцето, после се спущат успоредно на земята и се врязват сред джуджетата. Зърнотрошачки, джуджетрошачки!

Изненадата е пълна. Слисаните шигаепуанци с вцепенени от ужас антени се оставят да бъдат окосени като трева. Зърнотрошачките с бърз ход правят пробив в противниковите линии, възползвайки се от разликата във височината. Под всяка от тях шест работнички ликуват. Те са гъсениците на тези бойни машини. Благодарение на антенната комуникация между кулата и колелата цари пълен синхрон; животното с тридесет и шест крака и две огромни челюсти напредва с лекота сред масата на противника.

Джуджетата едва успяват да зърнат тези мастодонти, които се хвърлят върху тях със стотици, изтърбушват ги, мачкат ги, размазват ги. Хипертрофираните челюсти се впиват в гъмжилото, хапят и се издигат, натоварени с откъснати крака, кървящи глави, които пукат като сламки.

Всеобща паника. Ужасените джуджета се блъскат и се тъпчат едни други, някои се избиват взаимно.

Така белоканските танкове „остригват“ пехотата на джуджетата и я отминават в своя устрем. Стоп. Те вече изкачват обратно височината, все така безупречно подредени, готови за нова коситба. Оцелелите искат да вземат преднина, но отгоре се очертава втори фронт танкове…, който се устремява надолу!

Двете успоредни линии се срещат. Пред всеки танк се трупа грамада от мъртви тела. Същинска хекатомба.

Лахолаканците, които следят отдалече битката, излизат, за да насърчат своите съюзници. Началната изненада отстъпва място на ликуването. Те излъчват феромони на радост. Това е победа на модерните технологии и на ума! Никога преди Федерацията не е получавала такова ясно доказателство за своя гений.

Ала Ши-гае-пу не е изиграл още всичките си козове. Той притежава освен всичко друго и свое тайно оръжие. При нормални обстоятелства това оръжие е било изобретено, за да бъдат изкарвани принудително упорстващите обсадени, но при сегашното неблагоприятно стечение на нещата джуджетата решават да го използват като последно средство.

Тайното оръжие представлява черепи от рижи мравки, набучени на кафяво растение.

Няколко дни преди това мравките-джуджета откриха трупа на един изследовател от Федерацията. Тялото му се бе пръснало под натиска на една паразитна гъба-алтерпария. Учените-джуджета анализираха явлението и установиха, че тази паразитна гъба произвежда летливи спори. Те полепват по бронята, разяждат я, проникват в животното, а после нарастват, докато то се пръсне.

Какво оръжие!

И с гарантирана безопасност. Защото спорите полепват само по хитина на рижите, но нямат никакво въздействие върху хитина на джуджетата. По простата причина, че последните, като прекалено зиморничави, редовно се мажат със слуз от охлюв! А това вещество предпазва от алтернарията.

Може белоканците да са изобретили танка, но пък шигаепуанците откриха бактериологичното оръжие.

Един пехотен батальон потегля, понесъл със себе си триста черепа на заразени рижи, събрани по време на първата битка при Ла-хола-кан.

Запокитват ги сред най-гъстите редици на противника. Зърнотрошачките и техните носачи кихат от смъртоносния прашец. Когато виждат, че той е покрил целите им брони, те обезумяват. Носачите захвърлят товара си. Напълно безпомощни, изоставените зърнотрошачки изпадат в паника и се вчепкват с други зърнотрошачки. Започва безредно отстъпление.

Към 10 часа внезапно захлаждане разделя воюващите. При тези ледени въздушни течения никой не може да се бие. Войските на джуджетата използват затишието, за да се отгеглят. Танковете на рижите с мъка пъплят нагоре по височината.

В двата лагера броят раните, изчисляват размера на загубите, Според предварителната равносметка те са тежки. Всеки се бои от изхода на битката.

Белоканците разпознават спорите на алтернарията. Решават да пожертват всички войници, засегнати от гъбата, за да им бъдат спестени излишни страдания.

Тичешком пристигат шпиони: има начин за предпазване от това бактериологично оръжие — просто трябва да се намажат със слуз от охлюв. Речено-сторено. Три мекотели (а те се намират все по-трудно) биват пожертвани и всеки взема мерки срещу бедствието.