Баудолино

— Използвал те е като глас на народа… Добрият господар изслушва не само царедворците си, но иска да разбере и какво мислят и неговите поданици.

— Да, но аз вече не знаех кой съм и къде съм. След като срещнах императора, от април до декември императорската войска прекоси на два пъти цяла Италия, първо от Ломбардия до Рим и после в обратна посока, гънеше се като змиорка от Сполето до Анкона, оттам към Апулия и после по-нагоре към Романия и към Верона, Тридентум и Бауцано, и най-сетне, като прехвърли планините, се върна в Германия. След дванайсет години, прекарани между две реки, се озовах в центъра на вселената.

— Така ти се е струвало.

— Зная, зная, господин Никита, че центърът на вселената сте вие, но светът е по-обширен от вашата империя, има Последната Туле, и страната на хиберните. Разбира се, че в сравнение с Константинопол Рим е купчина развалини, а Париж е само едно кално село, но и там се случва от време на време нещо ново, на много места по света не се говори гръцки, а има дори хора, които, за да кажат „да“, казват „ок“.

— „Ок“ ли?

— Ок.

— Странно. Но хайде, продължавай.

— Продължавам. Видях цяла Италия, нови места и лица, облекла, каквито никога не бях виждал, източни кадифета, дантели, златошити плащове, мечове, доспехи, чувах говори, които непрекъснато се мъчех да усвоявам. Спомням си смътно как Фридрих получи в Павия желязната корона на крал на Италия, после спускането към така наречената „отсамна“ Италия, прехода по франкския път, срещата на императора с папа Адриан в Сутри, коронацията в Рим…

— Но къде е коронясан този твой василевс, или император, както казвате вие, в Павия или в Рим? И защо в Италия, след като е василевс на алеманите?

— Да вървим поред, господин Никита. При нас, латинците, нещата не са така прости, както при вас, ромеите. При вас някой избожда очите на василевса, сяда на трона му, всички са съгласни и дори константинополският патриарх прави каквото му каже новият василевс, иначе той ще му избоде очите и на него…

— Е, не прекалявай.

— Аз ли прекалявам? Когато пристигнах тук, веднага ми обясниха, че василевсът Алексий III седнал на трона, след като ослепил законния василевс, брат си Исак.

— А при вас никой ли не е станал крал, като е отстранил предшественика си?

— Да, но като го е убил в бой, с отрова или с кинжал.

— Именно. Защото сте варвари и не можете да измислите не толкова кървав начин за решаване на държавните въпроси. И освен това Исак му беше брат, а брат не се убива.

— Разбирам, извършил го е от доброжелателност. При нас не е така. Латинският император, който не е латинец още от времето на Карл Велики, е наследник на римските императори, на тези от Рим, не на тези от Константинопол. Но за да е сигурен, че е такъв, трябва да бъде коронясан от паната, защото Христовият закон е отменил закона на лъжливите богове. Само че за да бъде коронясан от папата, императорът трябва да бъде признат и от италианските градове, които са си самостоятелни, и затова трябва да бъде провъзгласен за крал на Италия — разбира се, при условие, че първо е бил избран от тевтонските князе. Ясно ли е?

Никита отдавна знаеше, че мисълта на латинците, макар да бяха варвари, тече по много сложни пътища: не обръщаха никакво внимание, когато ставаше дума за теологически въпроси, а бяха способни да цепят косъма на две, щом се заговореше за право. Така че през вековете, които ромеите от Византия бяха употребили в ползотворни събори по въпроса за природата на Бога, без да се занимават с властта, която все още произлизаше направо от Константинопол, на Запад бяха предоставили теологията на римските свещеници и се бяха занимавали само с взаимно тровене и колене, за да установят дали трябва да имат император, и ако да, кой да бъде той, тъй че в крайна сметка се бяха оказали без истински такъв.

— Значи Фридрих е трябвало да бъде коронясан в Рим. Сигурно е било голям празник…

— Донякъде. Първо, защото римският „Свети Петър“ прилича на колиба, и то порутена, в сравнение със „Света София“. Второ, защото положението в Рим беше много объркано: по това време папата се беше затворил в своя замък до „Свети Петър“, а отвъд реката римляните почти бяха завладели града. Трето, защото не можеше да се разбере кой на кого прави напук — папата на императора или императорът — на папата.

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че князете и епископите от двора бяха бесни заради отношението на папата към императора. Коронацията трябваше да стане в неделя, а я извършиха в събота, Императорите трябва да се миропомазват в главния олтар, а Фридрих бе помазан в един страничен, и не по темето, както е редно, а между плешките. И не с миро, а с масло за причастие — ти може би не виждаш разликата, както и аз не я виждах навремето, но в двора всички ходеха мрачни като черни облаци. Аз очаквах, че и Фридрих ще бъде разярен като тигър, пък той се разливаше от любезности пред папата, а начумерен, сякаш сключил лоша сделка, беше папата. Попитах направо Фридрих защо бароните мърморят, а той — не, и той ми отвърна, че не разбирам значението на църковните символи, при които една дреболия променя всичко. На него му трябвало да бъде коронясан и миропомазан от папата, но церемонията не трябвало да е прекалено тържествена, иначе щяло да излезе, че той е император само по волята на папата, когато всъщност бил вече такъв по волята на германските князе. Рекох му, че е голяма лисица, защото сякаш беше казал: драги папа, имай предвид, че тук ти си само нотариус, а договорът вече е подписан между мен и Всевишния. Той се разсмя, потупа ме по врата и каза: „Бива си те, винаги ще намериш точните думи за нещата!“. После ме запита какво съм правил през тези дни в Рим, защото, поради заетостта си с разните церемонии, ме беше изгубил от поглед. Отвърнах му, че тези негови церемонии не са ми по вкуса: на римляните, тези от Рим, историята с коронясването в „Свети Петър“ изобщо не им харесваше, защото римският Сенат, който се смята за по-главен от апостолическия престол, искаше да короняса Фридрих в Капитолия. А той отказа, защото после, ако обявеше, че е получил короната от народа, не само германските князе, но и кралете на Франция и Англия щяха да кажат: „Хубава работа, помазване от простолюдието!“, а пък като обяви, че го е коронясал папата, всички ще го приемат без възражения. Но въпросът беше още по-сложен, чак по-късно го разбрах. Германските князе напоследък бяха започнали да говорят за translatio imperii, сиреч че наследственото право на римските императори е преминало върху тях. И ако Фридрих бъдеше коронясан от папата, щеше да означава, че правото му се дава от Христовия наместник безразлично откъде е — дали от Алемания, или от Египет. Пък ако бъдеше коронясан от Сената и от populusque на Рим, все едно би значело, че империята си е останала там и че транслациото не се е състояло. Да имат да вземат, както казваше баща ми Галяудо. Разбира се, че императорът не се беше съгласил. И затова по време на голямото пиршество след коронясването римляните, разгневени, прекосиха Тибър и убиха не само неколцина свещеници, което си беше ежедневие, но и двама-трима от свитата. На Фридрих му причерня пред очите, прекъсна пиршеството и заповяда да ги изтрепят всичките, след което в Тибър можеше да видиш повече трупове, отколкото риби, и до вечерта на римляните им стана ясно кой е господарят, но по въпроса за празника, не беше голям празник. Оттук и ядът на Фридрих срещу тези общини от отсамна Италия и ето защо когато в края на юли пристигна пред стените на Сполето и поиска да му платят престоя в града, а тези от града си направиха оглушки, той побесня повече, отколкото в Рим, и устрои една сеч, пред която тази тук, в Константинопол, е шегичка… Така е, господин Никита, императорите трябва да се държат като императори без разни там задръжки… Много научих аз през тези месеци. След Сполето дойде срещата с пратениците на Византия в Анкона, после връщането към отвъдна Италия до полите на Алпите, които Отон наричаше Пиренейски. За пръв път виждах планини, покрити със сняг. И през това време всеки ден отец Рахевин ме въвеждаше в изкуството на писмото.