Баудолино

— С една дума — завърши Баудолино, — ангелското име Беатрикс напълно й прилягаше.

Не беше трудно за Никита да се досети, че младото момче се е влюбило в мащехата си, но понеже му е било за пръв път, не е знаело какво му се случва. То за едно селянче, като се влюби за първи път в някоя пъпчива селянка, вече е потресаващо и труднопоносимо, а камо ли да се влюби за пръв път в една двайсетгодишна императрица с кожа, по-бяла от мляко!

Баудолино веднага разбрал, че това, което чувства към мащехата си, е нещо като кражба спрямо баща му, и се опитал да си внуши, че поради младостта й, я възприема като сестра. Но после, макар да не бил учил много морална теология, си дал сметка, че дори като сестра не му е разрешено да обича Беатрикс със страстните тръпки, които изпитвал при вида й.

И затова свел глава с пламнало лице, когато Фридрих й представял своя малък Баудолино (странен и любим палавник от долината на По, както се изразил). А когато тя нежно протегнала ръка и го погалила първо по бузата и после по главата, Баудолино насмалко щял да припадне — усетил, че светлината наоколо угасва и че в ушите му зазвъняват великденски камбани. Свестила го тежката длан на Отон, който го тупал по тила и му съскал през зъби:

— На колене, говедо!

Спомнил си, че стои пред свещената римска императрица и кралица на Италия, прегънал колене, и от този момент започнал да се държи като съвършен царедворец, само дето нощем не успявал да заспи и вместо да ликува поради този път към Дамаск 10, плачел от неописуемата сила на новата за него страст.

Никита съзерцаваше своя златогривест събеседник, чудеше се на изящните му изрази, на неговия плавен, едва ли не литературен гръцки, и се питаше какво ли е това създание пред него, което без труд употребява езика на простолюдието, когато говори за селяни, и кралската реч, когато става дума за монарси. Дали изобщо има само една душа — питаше се Никита — това същество, което успява така да променя говора си, че да изразява различни души. И ако има не една, а много души, то с устата на коя от тях щеше да му изрече истината и щеше ли да я изрече?

5. Баудолино дава мъдри съвети на Фридрих

На другата сутрин градът беше още покрит от плътен облак дим. Никита хапна малко плодове, разходи се нервно из стаята и после попита Баудолино дали някой от генуезците може да му доведе един човек на име Аркита, който да му почистел лицето.

„Брей — чудеше се Баудолино, — целият град е отишъл по дяволите, улиците са пълни с посечени хора, този тук само преди два дни щеше да си изгуби цялото семейство, а сега иска да му почистят лицето. Вижда се, че хората от двора в този развратен град са свикнали да живеят така. Ако някой такъв му се явеше на Фридрих, бързо щеше да изхвърчи през прозореца.“

Аркита пристигна малко по-късно с кошничка сребърни инструменти и бурканчета с най-невероятни помади. Действаше изкусно — първо запарваше лицето с топли кърпи, след това го намазваше с омекотяващи мехлеми, после го заглаждаше и премахваше всички нечистотии и накрая покриваше бръчките с белило, слагаше малко грим на очите и леко червило на устните, изскубваше косъмчетата от ушите, разтриваше брадичката и сресваше косата. Никита се беше оставил на умелите му ръце и седеше със затворени очи, почти приспан от гласа на Баудолино, който продължаваше да разказва своята история. А Баудолино понякога се спираше, за да разбере какво точно прави в момента майсторът по разхубавяването, например когато измъкна от стъкленицата един гущер, отряза му главата и опашката, накълца го на ситно и постави получената каша да ври в канче с масло. Оказа се, че кашата служи да укрепва малкото коса, която още красеше главата на Никита, да я прави лъскава и благовонна. А за какво били тези стъкленици? В тях имало есенции от мускатово орехче, кардамон, розова вода, които възстановявали кожата на различни части от лицето. Този меден крем например освежавал устните, а онзи там — формулата му обаче е тайна — заздравявал венците.

Накрая Никита доби великолепния вид, който се полагаше на един съдник на Булото и логотет на тайните; почти прероден, блестеше сякаш със собствена светлина в тази безцветна утрин на грозния фон на агонизиращия град. И Баудолино малко се притесняваше да му разказва за своя живот на юноша в един латински манастир, студен и неуютен, където заради здравето на Отон бил принуден да споделя с него диетата му от варени зеленчуци и от време на време по някоя рядка супица.

Нея година Баудолино прекарал малко време в двореца (където, когато бил там, обикалял изпълнен със смесица от страх и желание да срещне Беатрикс, и това било ужасно). Фридрих трябвало първо да си разчисти сметките с поляците (Polanos de Polunia, писал Отон, gens quasi barbara ad pugniandum promptissima 11), през март свикал нов събор във Вормс, за да подготви поредното слизане в Италия, където Милано и неговите съюзнически градове отново ставали все по-непокорни, следвали съборът в Хербиполис през септември, после в Безансон през октомври, с други думи, сякаш дяволът му се бил заврял под кожата. Баудолино обаче си стоял повечето време в абатството на Моримонд с Отон, продължавал да учи при Рахевин и преписвал трудовете на все по-болния епископ.

Когато стигнали до онази книга от Хрониката, в която се говорело за презвитер Йоан, Баудолино го попитал какво означава да бъдеш християнин, но Nestorianus. Значи тези несторианци били малко християни и малко нехристияни?

— Синко, да ти кажа правичката, Несторий е еретик, но ние му дължим много. Знай, че в Индия, след проповедите на апостол Тома, именно несторианците разпространили християнската вяра чак до границите с онези далечни страни, откъдето иде коприната. Несторий направил една-единствена, но много голяма грешка — по въпроса за Иисус Христос, нашия Бог, и за неговата пресвета майка. Ето, ние твърдо вярваме, че съществува една единна божествена природа и че все пак Троицата, в единството на тази природа, се състои от три отделни личности — Отец, Син и Свети Дух. Но също така вярваме, че Христос има една личност, божествена, с две природи — човешка и божествена. Несторий пък твърдял, че макар Христос да има две природи, човешка и божествена, той имал и две личности. Следователно Мария е родила само човешката личност на Христос и не можела да бъде наричана Божия майка, а само майка на Бога-човек, не Теотокос, тоест Богородица, а в най-добрия случай Христотокос.

— А грешно ли е да се мисли така?

— Грешно е и не е грешно… — вече подразнен обяснил Отон. — Човек може да обича Светата Дева и когато я вижда, както я е виждал Несторий, но естествено ще й отдава по-малка почит. И после, личността е индивидуалната форма на едно рационално същество и ако у Христос се съдържат две личности, то у него би трябвало да се съдържат и две индивидуални форми на две рационални същества. Какво ще стане, ако започнем да разсъждаваме така? Ще излезе, че Христос един ден е мислел по един начин, а на следващия — по друг. Но това не значи, че презвитер Йоан е коварен еретик, макар че ще е добре да се свърже с някой християнски император, който да го убеди в правата вяра, и понеже без съмнение е честен човек, няма начин да не се покръсти. И все пак е ясно, че ако не се заловиш да понаучиш малко теологията, никога няма да разбереш тези неща. Ти си будно момче, Рахевин е добър учител, що се отнася до четенето, писането и донейде смятането, ще научиш някое и друго граматическо правило, но четирите и седемте изкуства са друга работа; за да стигнеш до теологията, трябва да изучиш диалектиката, а тези неща няма да можеш да ги усвоиш тук, в Маримонд. Ще трябва да отидеш в някой studium, в някое училище, каквито има в големите градове.

— Но аз не искам да ходя в никакъв studium и дори не знам какво значи това.

10

По пътя за Дамаск Савел от Тарс (бъдещият апостол Павел) приема вярата в Христа. — Бел.пр.

11

Поляците от Полония… племе почти варварско и войнствено (лат.). — Бел.пр.