Страница 95 из 103
269
Бартоломеев О. «Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите» — важен извор за международното право през IX в. — Б кн.: Първи международен конгрес…, с. 239–251.
270
Литаврин Г. Г. Древняя Русь, Болгария и Византия в IX–X вв. — В кн.: IX Международный съезд славитов. История, культура, этнография и фольклор славянских пародов. М., 1983, с. 62–76.
271
О значении термина см.: Андреев М., Ангелов Д. История на Българската феодална държава и право. С., 1972, с. 109 и сл.
272
Дату 866 г. предпочитает В. Гюзелев (Гюзелев В. Българската средновековна държава (VII–XIV в.). — ИП, 1981, № 3/4, с. 200).
273
Георгиев П. За първоначалното седалище на българската архиепископия. — В кн.: Средновековна България…, с. 67–78.
274
Гюзелев В. Княз Борис Първи. С., 1969, гл. 2, 3.
275
Ангелов Д. Образуване…, с. 242 и сл.; Литаврин Г. Г. Формирование…, с. 71 и след.,
276
Бегунов Ю. К. Козма Пресвитер в славянских литературах. С., 1973, с. 342.
277
Moravcsik Gy. Byzantinoturcica. В., 1958, Bd. 2, S. 355.
278
Гюзелев В. Българската средневековна държава…, с. 180 и сл.
279
Božilov I. A propos des rapports bulgaro-byzantins sous le tzar Symeon (893–927). — In: Byzantinobulgarica. S., 1980, p. 80.
280
Бешевлиев В. Първобългарски надписи, с. 171.
281
Там же, с. 66; Он же. Първобългарите, с. 43.
282
Ср.: Гюзелев В. Българската средновековна държава…, с. 180, 200.
283
Ср.: Божилов Ив. Цар Симеон Велики (893–927): Златният век па Средновековна България. С., 1983, с. 128 и сл., Malich В. Der soge
284
Ср.: Гюзелев В. Българската средновековна държава…, с. 191 (автор считает, что Первое Болгарское царство до его падения оставалось протоболгарским, в котором славянское влияние было незначительным).
285
Ангелов Д. Образуване…, с. 305 и сл.
286
Ср.: Хенинг Й. Археологически проучвания за разделението па труда между града и селото по временто на Първата българската държава. — В кн.: Първи международни конгрес…, с. 181–199.
287
Милев А. Гръцките жития на Климент Охридски. С., 1966, с. 124.
288
Иванов Й. Български старини из Македонии. С., 1970, с. 555–557.
289
Бешевлиев В. Първобългарски надписи, с. 226; Он же. Първобългарите, с. 51; Dujćev Iv. Un haut dignilaire bulgare du Xе siecle. — BSl, 1968, t. 29, p. 281.
290
Litawrin G. Zur Lage der byzantinischen Bauernschaft im 10.–11. Jh. (Strittige Fragen). — In: Beitrage zur byzantinischen Geschichte im 9,–11. Pr., 1978, S. 47–70.
291
См.: Литаврин Г. Г. Византийское общество и государство в X–XI вв. М., 1977, с. 42 и след.
292
Чолова Ц. Социално-класовата структура на средновековното българско общество според на Йоан Екзарх, — ИБИД, 1980, т. 33, с. 69–81.
293
Ср.: Димитров Д. Възникване на градски центрове в Северо-източна България. — В кн.: Средновековният български град. С., 1980, с. 35–45; Овчаров Д. Възникване и оформяне па Преслав като средновековен град (IX–X в.). — Там же, с. 107–116.
294
Ангелов Д. Средновековният български град като държавен център, — В кн.: Средновековният български град. С., 1980, с. 69; Николаев В. Д. Значение договора 927 г. в истории болгаро-византийских отношений. — В кн.: Проблемы истории античности и средних веков. М., 1982, с. 89–105.
295
Lounghis Т. С. L’Historiographie de l’epoque macedonie
296
См.: Николаев В. Д. К истории болгаро-русских отношений в начале 40-х годов X в. — ССл., 1982, № 6, с. 69–75.
297
Ангелов Д. Богомилството в Българин. С., 1969, с. 356 и сл.; Прилов Б. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последователи. С., 1970; Драгојловић Д. Почеди богомилства па Балкаиу. — В кн.: Богомилството на Балканот во светлината на пајновите истражуванья. Скоцје, 1982, с, 19–29; Литаврин Г. Г. О социальных воззрениях богомилов: Некоторые итоги изучения начального периода истории ереси, — Там же, с. 34–39.
298
Коледаров П. Царь Петър I. — Военноисторически сборник. С., 1982, № 4, с. 192–207; ср.: Иванов С. А. Византийско-болгарские отношения в 966–969 гг. — ВВ, 1981, т. 42, с. 88–100; об обстановке в левобережье Дуная в это время см.: Михайлов Е. За руско-българската граница до края на X в. — ГСУ, ФИФ, 1973, т. 65, кн. 3, с. 197–198.
299
Сахаров А. Н. Дипломатия Святослава. М., 1982, с. 151–169; ср.: ИБ, 2, с. 390–397; Тъпкова-Заимова В. Долни Дунав — гранична зона на византийския запад. С., 1976, с. 35, 45 и сл.
300
Иванов С. A. Koiranos ton Bulgardn (Иоанн Цимисхий и Борис II в 911 г.) — В кн.: Общественное сознание на Балканах в средние века. Калинин, 1982, с. 47–59.
301
Ср.: Seibt W. Untersuchungen zur vor und Friihgeschichte der «Bulgarisclien» Kometopulen. — In: Handes Amsorya, 89. Jhg. Wien, 1975, H. 1–3, S. 66–98; Малингудис Ф. По въпроса за произхода на Комитопулите. — В кн.: Доклади. Българска държава през вековете. С., 1982, 1. Средновековна българска държава, с. 70–75; Reck St. Powstanie zachodniobulgarskiego panslwa Komilopulow. — Przeglad historyczny, 1983, t. 74, s. 237–254.
302
Антолјак Ст. Самуилова държава. Скопје, 1969.
303
Georgiev P. P. Au sujet de Finterpretation des scaux de plomb de l’archeveque Georges de Bulgarie. — Etudes Balkaniques, 1980, № 3, p. 120–129 (автор аргументирует вывод, что учрежденное Цимисхием в 971 г. в Дристре архиепископство существовало до 1020 г.).
304
Гюзелев В. Царската промулгация на Петър и неговите приемници в светлината на българо-византийските дипломатически отношения след договора от 927 г. — ИП, 1983, № 6, с. 41–42.