Страница 94 из 103
См.: Чичуров И. С. Византийские исторические сочинения, с. 118; Петров П. Образуване…, с. 146–152, 199–205.
237
Войнов М. За първия допир…, с. 470 и сл.
238
Дуриданов И. Южнославянските речни названия и тяхното значение за славяниския топонимен атлас. — Славянска филология, (С.), 1963, № 5, с. 195; Джафаров Ю. Р. О происхождении древних булгар. — В кн.: Письменные памятники и проблемы истории культуры народов Востока. М., 1981, ч. 1, с. 88–93; Димитров Д. Прабългари и славяне във Варненския край непосредствено след създаването на българската държава. — В кн.: Средиевековна България и Черноморието. С., 1982, с. 89–98; Петров П. Образуване…, с. 218–221.
239
Трубачев О. Н. Ранние славянские этнонимы — свидетели миграции славян, — ВЯ, 1974, № 6, с. 62–66.
240
Callany D. Neue Ergebnisse der awarenzeitlichen Forschungen in Ostungarn. — In: Studijne zvesti Archeologickeho dstavu Slovenskej Akademie vied. Nitra, 1968, L 16; Idem. Archaeologische Denkmaler der Awarenzeit in Mitteleuropa. Bp., 1958, S. 184.
241
Бобчева C. Средневековни български селища и некрополи по южнодобруджанския черноморски бряг, — В кн.: Средневековна България…, с. 99–109.
242
См.: Коледаров П. Политическа география на средновековната Българската държава. С., 1979, т. 1, с. 12 и сл.; Литаврин Г. Г. Славянин — социально-политические организации славян. — В кн.: Этногенез народов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология. М., 1984, с. 200–201.
243
Коледаров П. Политическа география…, т. 1, с. 13–14; Он же. По характера па Българската държава в началния и период (VII–VIII вв.) — Правна мисъл, 1981, кн. 3, с. 19–34; Он же. За правната същпост на Българската държава в началния и период. — В кн.: България 1300: Институци к държавна традиция. С., 1982, т. II, с. 193–200.
244
Цанкова-Петкова Г. О территории Болгарского государства в VII–IX вв. — ВВ, 1960, т. 17, с. 142–143; Гюзелев В. Икономическо развитие…, с. 20 и сл.; ср.: Петров П. Образуване…, с. 174–175, 237.
245
Ронин В. К. Международно-правовые формы взаимоотношений славян и империи Карла Великого: (Союз и вассалитет). — ССл., 1982, № 6, с. 38.
246
Въжарова Ж. Славяни и прабългари па пекрополите от VI–XI вв. на териториата на България. С., 1976, с. 8 и сл.; ср.: Dimitrov D. Neue Angaben von den Protobulgaren in nordostlichen Bulgarien auf Grund archiiologischer Forschungen. — In: Stndia in honorem V. Beševliev. S., 1978, S. 369–381; Тотев T. Плиска и Преслав в светлината па последните археологически резултати. — В кн.: Първи международен конгрес…, с. 127.
247
Олайш Т. Замечания по поводу положения протоболгар и славян в аварском каганате. — В кн.: Първи международен конгрес…, с. 61–65.
248
Ваклинов Ст. За характера на раннобългарската поселищиа мрежа в Североизточна България, — Археология, (С.), 1972, № 1, с. 9–13.
249
См.: Коледаров П. Политическа география… т. 1, с. 13 и сл; Петров П. Образуване…, с. 158–159, 240–252; Български средневековни градове и крепости. Варна, 1981, т. 1, с. 20–44, 49, 61, 62.
250
Левченко М. В. Очерки по истории русско-византийских отношений. Μ., 1956, с. 122, 158 и след.; Сахаров А. Н. Дипломатия Древней Руси. 1980, с. 165 и след., 239 и след.
251
Плетнева С. А. Кочевники…, с. 18, 27, 47–48, 51 и след., 69, 84 и др.
252
Плетнева С. А. Земледельцы и кочевники. — В кн.; Първи международен конгрес…, с. 31–43.
253
Ангелов Д. Образуване…, с. 190 и сл.
254
Войнов М., Тъпкова-Заимова В. България на Аспарух и България на Кубер. — В кн.: Военноисторически сборник. С., 1982, № 5, с. 47–56; ср.: Петров П. Образуване…, с. 185–192, 296–308; ср.: L., II, р. 138–153, 157–162.
255
См.: Литаврин Г. Г. Формирование этнического самосознания болгарской народности (VII — первая четверть X в.) — В кн.: Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху раннего средневековья. М., 1982, с. 64.
256
Дуйчев И. «Именник»…, с. 10 и сл; ср.: Именик на българските ханове: Критично издание с коментар и обяснителни бележки от Ив. Богданов. С., 1981, с. 44.
257
Бешевлиев В. Първобългарски надписи. С., 1979, с. 231.
258
Димитров Б. Първото българско царство и южното Черноморие (Загора). — В кн.: Средновековна България…, с. 57–66.
259
Андреев Й. Народните събори в политическия живот на Първата българска държава. — ИП, 1971, № 4, с. 97 и сл.; Бешевлиев В. Първобългарите, с. 53–54.
260
Бешевлиев В. Първобългарски надписи, с. 152; ЛИБИ, т. II, с. 84, 85.
261
Гюзелев В. Функциите и ролята на кавхапа в живота на Първата българска държава (VII–XI в). — ГСУ, ФИФ, 1967, т. 60, № 3, с. 133–157; Он же. Ичиргу боилите па първата българска държава (VII–XI в.) — ГСУ, ФИФ, 1973, т. 65, № 3, с. 127 и сл.; Бешевлиев В. Първобългарски надписи, с. 59–70, 173; Он же. Първобългарите, с. 39–66; Симеонов В. Титульная практика в ханской Болгарии: Происхождение, структура и значение праболгарских титулов в период между VII и X веками. — Ling'uistique balkanique, 1981, XXIV, N 2, с. 23–78.
262
Бешевлиев В. Първобългарски надписи, с. 173, 221.
263
Ditten Н. Zum Verhaltnis…, S. 86; ср.: Сефтерски Р. Славяно-прабългарски взаимоотношения в българските земи от VII до XI век. — В кн.: Първи международен конгрес…, с. 151–152.
264
Цанкова-Петкова Г. О территории…, с. 140–143; Гюзелев В. Средневековна България в светлината на нови извори. С., 1981, с. 68–80.
265
Ср.: Boba I. «Abodriti qui vulgo praedenecenti vocantur» or «Marvani praedenecenti»? — In: Старобългаристика, 1984, № 2, c. 29–37; Примов В. Византия, Франкската империя и България. — ИП, 1981 № 3/4, с. 205.
266
Гюзелев В. Средневековна България…, с. 73 и сл.; Gjuselev V. Bulgarisch-frankische Beziehungen in der ersten Halite des IX Jh. — Byzantinobulgarica, 1966, t. 2; cp.: Примов Б. Византия…, с. 209–212.
267
Стойнев А. Анализ на религиозната система на българските славяне. — В кн.: Старобългаристика, 1984, № 2, с. 92–107.
268
Ганев В. Закон судный людъмь (далее в тексте — ЗСЛ). С., 1959, с. 163, 343, 486 и др.