Страница 93 из 103
Runciman St. The Byzantine Theocracy. Cambridge, 1977.
206
Hunger H. Reich der neuen Mitle. Graz; Wien; Koln, 1965.
207
Ostrogorsky G. Geschichte des Byzantinischen Staates. Miinchen, 1959.
208
Charanis P. Studies on the Demography of the Byzantine Empire. L., 1972; Idem. Social, Economic and Political Life in the Byzantine Empire. L., 1973.
209
Jenkins R. Byzantinum: The Imperial Centuries:. A. D. 610–1071. L., 1966.
210
Guilland R. Recherches sur l’administration byzantine. P., 1964. Vol. I, II.
211
Beck H.-G. Theorie und Praxis in Aufbau der byzantinischen Zentralverwaltung. Miinchen, 1974.
212
Obolensky D. The Byzantine Commonwealth. L., 1971.
213
Guilland R. Titres et fonctions de l’Empire byzantine. L., 1976; Литаврин Г. Г. Болгария и Византия в XI–XII вв. М, 1960.
214
См.: История на България, Първа Българска държава. С., 1981, т. 2 (здесь и библиография) (далее в тексте — ИВ), а также: Петров П. Образуване на Българската държава. С., 1981 (здесь и библиография).
215
Ср.: Петров П. Образуване…, с. 62–63, 87–88.
216
Ditten Н. Zur Bedeutung der Einwanderung der Slawen. — In: Byzanz im 7. Jahrhundert. B., 1978, S. 115, 132, 157; cp.: Poutler A. The End of Scylhia Minor: The Archeological Evidence. — In: Byzantium and Classical Tradition. 13th Spring. Symposium of Byzantine Studies. Birmingham, 1981, p. 172–178.
217
Ditten H. Zur Bedeutung…, S. 116; cp.: Тъпкова-Заимова В. Нашествия и етнически промени на Балканите. С., 1968, с. 85, бел. 136.
218
Войнов М. За първия допир на Аспаруховите бъгари със славяните и за основането на българската държава. — НИВИ, 1956, т. 6; Бешевлиев В. За славянските племена в Североизточна България от VI до X в. — В кн.: Преслав. С., 1968, т. 1, с. 26–27; Он же. Съобщение на Теофан за основаването на българската държава. — В кн.: Известия на народния музей. Варна, 1982, т. II, с. 31–53; Тъпкова-Заимова В. Нашествия… с. 70; Ditten Н. Zur Bedeutung…, S. 140–145; Idem. Zum Verhiiltnis zwischen Protobulgaren und Slawen vom Ende des 7. bis zum Anfang des 9. Jh. — In: Besonderheiten der byzantinischen Feudalentwicklung. B., 1983, S. 85–95; Tapkova-Zaimoua V. Ethnische Schichten auf dem Balkan im 7. Jh. — In: Studien zum 7. Jahrhundert in Byzanz. B., 1976, S. 66; Chrysos E. Zur Griindung des Ersten Bulgarischen Staates. — Cyrillomethodianum, 1972/1973, t. 2, S. 36.
219
Тъпкова-Заимова В. Нашествия…, с. 71; Наумов Е. П. Возникновение этнического самосознания раннефеодальной хорватской народности. — В кн.: Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху раннего средневековья. М., 1982, с. 170–171; Он же. Формирование этнического самосознания древнесербской народности, — Там же, с. 180–185.
220
Comsa М. Socio-Economic organization of the Daco-Romanic and Slav Population on the Lower Danube during 6–8 th Centuries. — In: Relations between the Autochtonous Population and Migratory Population on the Territory of Romania. Buc., 1975; Teodor Dan Gh. Elemerits et influences byzantins au Nord du Bas-Danube au Vе — Vllе siecles. — In: XVI. Intern. Byzantinislen kongress Resume der Kurzbeitrage. Wien, 1981, N 6, 2; Заимов Й. Этногенез болгарского народа по данным болгарской топонимии. — В кн.: Перспективы развития славянской ономастики. М., 1980, с. 45–48.
221
Иванов Й. Богомилски книги и легенди. С., 1970, с. 282; ср.: Бешевлиев В. Началото на българската държава според апокрифен летопис от XI в. — В кн.: Средневековна България и Черноморието. С., 1982, с. 39–45.
222
Pritzak О. Die bulgarische Furstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955; Баскаков H. А. Введение в изучение тюркских языков. М., 1969, с. 210–236; Бешевлиев В. Първобългарите. Бит и култура. С., 1981, с. 11–20.
223
Simonyi D. Die Bulgaren des V. Jh. im Karpatenbecken. — Acta archaeologica Academiae scientiarum Hungaricae, 1959, t. 10, N 3/4, p. 227–250; Лишев C. Прабългарите и българското народностно име в Европа около началото на V в. — ИИБИ, 1954, т. 5, с. 351–364.
224
Дуйчев И. «Именник на първобългарските ханове» и българската държавна традиция. — Векове, 1973, № 1, с. 10.
225
Ангелов Д. Образуване па българската народност. С., 1981, с. 189–190; ср.: Петров П. Образуване…, с. 136–137.
226
См.: Петров П. Образуване…, с. 174–179; ср.: Чичуров И. С. Византийские исторические сочинения. Μ., 1980, с. 113 и след.
227
Гюзелев В. Икономическо развитие, социална структура и форми на социална и политическа оргнизация па прабългарите до образуването на българската държава (VI–VII вв.). — Археология (С.), 1979, № 2, с. 12–22; ср.: Баранов И. А. Ранние болгары в Крыму: (Локальный вариант салтово-маяцкой культуры): Авто-реф. дис… канд. ист. наук. Киев, 1977, с. 1–24.
228
Плетнева С. А. Кочевники средневековья. М., 1982, с. 13 и след., 127 и след.
229
Гюзелев В. Икономическо развитие…, с. 15 и сл.; ср.: Петров П. Образуване…, с. 166 и сл.
230
Красильников К. И. Возникновение оседлости у праболгар Среднедонечья. — СЛ, 1981, № 4, с. 110–125.
231
Плетнева С. А. Кочевники…, с. 49; ср.: ИВ, 2, с. 70, 72; Tapkova-Zaimova V. Les populations sedentaires et les tribus en migration lace a la civilisation byzantine. — BUR, 1980, N 2, p. 58; Тафарджийска Цв. Към въпроса за етногеиезиса на прабългарите. — В кн.: Българско средновековие. С., 1980, с. 43–51; Добрев П. Стопанска култура на прабългарите преди заселването им в наши земи.·— В кн.: Първи международен конгрес по българистика: Доклади. Симпозиум «Славяни и прабългари». С., 1982, с. 49–60.
232
Аладжов Ж. За култа към тапгра в средновековна България. — Археология, (С.), 1983, № 1/2, с. 76–85.
233
Плетнева С. А. Кочевники…, с. 27, 36 и след., 43, 49, 50, 61 и след., 107 и след., 134; см.: Степи Евразии в эпоху средневековья. Μ., 1981, с. 48 и след.
234
См.: Литаврин Г. Г. К проблеме становления болгарского государства. — ССл., 1981, № 4, с. 29–48.
235
Еремян С. Т. Армения по Амхарацуйцу. Ереван, 1963, с. 98–99, 100–102.
236