Аннотация
Никой от двамата не казва нищо на Карлайл, когато Сузана изчезва за известно време, без да каже къде отива. Намират го за малко странно, но и двамата са се пренастроили на вълната на модерните времена и са приели, че връзката между мъжете и жените сега е доста по-различна. Но когато е тук, те обичат да наблюдават лицето ѝ, щом Карлайл се връща у дома след дълъг уморителен ден и излиза от един стар зелен пикап с надпис "ФОТОГРАФСКО СТУДИО КИНКЕЙД, БЕЛИНГАМ, УОШИНГТЪН", напечатан с избелели червени букви на вратите. Тя се спуска към мъжа, обвива ръце около шията му и отпуска глава на гърдите му. Той е потен и леко се олюлява от умора, а на рамото му е преметнат стар, но добре запазен кожен колан за инструменти. Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре, докато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват до прозорците с изглед към езерото. Новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му. Карлайл се обръща към Гейб и му казва: – Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.
Отзывы