Аннотация
Един е страдал от война, друг от жена, а пък мен ме изеде „Бакиш”. Яде ме на хапки, не изведнъж, та ми душицата извади. Само че — да ти го кажа отначало.
Аз бех кундурджия. Като ти казвам кундурджия, ти не го бъркай с обущар. Обущарите сетне се навъдиха, та ни изпоядоха хляба, но преди да ни натиснат те, ние, кондурджиите, командувахме чаршията. Дюкянчетата ни беха все около шадравана, в пъпа на града — осемнайсет дюкянчета, наредени едно до друго като броеница! Изнесехме ли кундурите, ставаше пред дюкянчетата шарено, прешарено, с бяло и черно, с кафяво и червено – като на панаир!
Работехме какви ли не чешити кундури (папуци и кундури са горе-долу едно и също). Ако си по-наперен, купуваш си от моралицките папуци, изшилени на върховете, а шилата им извит като човки, с копринени пискюлчета в края. Такива папуци се носеха с накривена шапка, червен пояс, а в него — бяла кама. Имаше и папуци с обли, корави носове и дебели ходила – еминии, - за по-улегналите хора. Такива папуц...
Отзывы