Добавить в цитаты Настройки чтения

Страница 22 из 23

В своята еволюция в продължение на милиони години човешкият организъм е развил ензимните си системи и цялостната си организация „разчитайки” основно на алкални храни – плодове, зеленчуци, кореноплоди и съвсем малко на кисели такива – месо и месни продукти, риба и яйца. В онези далечни времена киселинното натоварване на праисторическия човек е съставлявало -78. Картината се влошава преди около 10 000 години, когато човекът започва интензивно да се занимава със земеделие и скотовъдство, в резултат на което на трапезата му се появяват много храни, способстващи за окиселяване на организма – месо, мляко и млечни продукти, животински мазнини и т.н.

Истинските проблеми обаче настъпват през последните десетилетия и те са свързани с радикалното изменение в хранителния режим на съвремения човек. В наши дни той основно разчита на промишлено произведени храни, в които са добавени невероятен брой чужди на естествения метаболизъм добавки (консерванти, антиоксиданти, синтетични подсладители, оцветители, стабилизатори, емулгатори, модификатори на вкуса и т.н. и т.н.). По безспорен начин е установено, че тези храни водят до сериозно окиселяване на организма. В същата посока действа и невероятното разпространение на фаст фууда, на изделията, съдържащи хидрогенирани мазнини, както и на газираните напитки.

Според много специалисти изключително сериозен „принос” за развитието на ацидозата имат и емоциите. Състоянията, в които в наши дни човекът най-често се намира (стрес, безспокойство, страх, гняв, злоба, завист и др.) способстват за сериозно окиселяване на неговия организъм. В резултат киселинното натоварване на съвремения човек достига критичната стойност от +48! Според американския биохимик и микробиолог д-р Робърт Йънг в наши дни не би следвало да се говори за отделни заболявания, а за едно единствено – ацидоза. Посочената висока стойност на показателя NEAP говори еднозначно, че съвременият човек е влязъл в сериозно и безумно противоречие със собствената си природа.

В хода на своята еволюция човешкият организъм е развил ефективни механизми за защита срещу алкалозата (повишената алкалност), но той не разполага с такива, с които да се противопостави на ацидозата. Или поне с такива, които да не увреждат самия него. Стотината години, в които човекът доброволно се е подложил на убийствения натиск на окиселяващите храни и напитки, са невероятно кратък срок за еволюционни промени. Основният приоритет, заложен от Твореца в човешкия организъм, е оцеляването – на всяка цена, с всички средства. Ръководен от този приоритет той „решава” и проблема с ацидозата. В отговор на агресивното нарастване на киселинността човешкият организъм противопоставя единственото ефективно средство, с което разполага – алкалните елементи (калий, натрий, магнезий, калций, желязо), които изтегля от местата на тяхното функциониране – кости, зъби, кожа, ензими, телесни течности и т.н. С това обаче поставя под сериозна угроза редица свои органи и системи. Например намаляването на нивото на калция в организма води до остеопороза, кариеси, влошаване на състоянието на кожата, косите и ноктите, а това на калия и натрия – до смущения във функциите на сърцето и бъбреците. Понижението на количеството на магнезия има почти катастрофални последствия, тъй като този елемент способства за усвояването на калция и други важни минерали (цинк, мед, силиций). Това води до смущения в доставянето на енергия в живите клетки, в биосинтезата на белтъчините и т.н. Счита се, че за нормалното функциониране на човешкия организъм в ежедневното меню алкалните храни трябва да съставляват 60–70% (според някои учени дори 80%), а това на киселите – 30–40%. Тук може би с най-голяма сила важат думите на великия древен лечител Хипократ, превърнали се в неувяхваща сентенция: „Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарство – твоята храна”.

По какъв удивителен начин е устроена природата на нашата планета! Най-малкият атом във Вселената – водородът, е основен елемент, изграждащ най-ценното вещество – водата, която играе фундаментална роля в невероятен брой процеси в живата и неживата природа, но е и главен фактор, определящ здравния статус и границите на съвместимост с живота на HomoSapiens.

Високоалкални храни:суров спанак, чесън, магданоз, брюкселско зеле, карфиол, зеленчукови сокове, дини, пъпеши, лимони, ананас, фурми, сушени смокини, билкови чайове, стевия, морска сол и др.

Средноалкални храни: марули, зелен фасул, моркови, тиквички, чушки, пресни картофи, ябълки, круши, кайсии, праскови, тикви, грозде, касис, горски плодове, банани, авокадо, бадеми, лещници, зелен чай и др.

Слабоалкални храни: грах, царевица, картофи, зеле, лук, домати, краставици, гъби, ягоди, череши, кестени, малини, портокали, маслини, зехтин, соево сирене тофу, козе мляко и козе сирене, пчелен мед, желтък и др.



Силнокисели храни: пържени храни, туршии, сладкиши, свинско и телешко месо, рибни консерви, скариди, деликатесни сирена, фъстъци, орехи, бира, синтетични подсладители, оцет, черен чай, йодирана сол и др.

Среднокисели храни: бял ориз, бял хляб, макаронени изделия, риба, агнешко, пилешко, пуешко, яйца, краве сирене, вино и газирани напитки, млечен шоколад, компоти, конфитюри, кафява захар, горчица, майонеза и др.

Слабокисели храни: бял фасул, готвен спанак, пълнозърнест и ръжен хляб, овесени ядки, черен дроб, миди, сливи, дренки, кисело мляко, сметана, масло, сладолед, слънчогледово и царевично масло, маргарин, сливи бяла захар и др.

Плюсовете на отрицателните йони

Ролята на въздуха или по-точно на една от неговите съставки – кислорода, в жизненоважния за животните процес – дишането, е била разкрита в края на XVII век от забележителните английски учени-енциклопедисти Робърт Бойл и Робърт Хук. Последвалите многостранни изследвания на този фундаментален процес, при който става поглъщане на кислород и отдляне на въглероден диоксид, показаха, че той е противоположен на друг уникален процес – фотосинтезата, протичащ в растителното царство. По гениалната презумпция на Твореца едно от най-важните призвания на растенията е осигуряването на жизненонеобходимия за животните кислород, нужен и за протичането на друг забележителен процес – горенето, с който, както е известно, е неразривно свързано развитието на човешката цивилизация. Много скоро обаче учените стигат до идеята, че в алвеолите на белите дробове, освен кислород, от въздуха в кръвта попада и „нещо друго”, което играе съществена роля в протичащите в човешкия организъм процеси. В определени случаи неговото въздействие е положително, а в други – отрицателно.

През 1780г. френският физик Пиер Бертолон в книгата си „За електричеството на болното и здравото човешко тяло” изказва революционната мисъл, че „всички болести имат пряка връзка с електрическото състояние на въздуха”. Идеята на французина намира своето продължение в Русия, където младият, едва 21 годишен, гениален руски учен Александр Чижевский я прегръща с цялото си сърце, достигайки в началото на XXвекдо забележителни резултати, които внасят сериозни корекции във вижданията за протичащите в човешкия организъм процеси, както и за факторите, които влияят върху неговия здравен статус. Според младия учен еволюцията на живите организми, в т.ч. и на човека, е протекла в наситена с електричество атмосфера, поради което напълно естествено е те да разполагат с механизми за взаимодействие с електрическите частици в нея и да изпитват влияние, както от тяхния заряд, така и от тяхното количество.

Тази мисъл получава убедително потвърждение в поставените експерименти, в които са получени наистина зашеметяващи резултати. Чижевский доказва, че отрицателните йони (атоми, натоварени с отрицателен заряд) стимулират жизнените процеси и имат общо благотворно въздействие върху човека и животните, докато положителните имат противоположно действие – понижават техния жизнен тонус и могат дори да доведат до тяхната гибел. Според учения богат на отрицателни йони е въздухът около водопадите (до 50 хиляди/см3), планинският (8–12 хиляди/см3), морският (4 хиляди/см3), както и този след буря (1,5–4 хиляди/см3).