Страница 21 из 23
Белтъчните вещества са незаменим компонент в мозъчната „диета”, тъй като са изходен материал за синтезата на т.нар. биогенни амини – допамин и адреналин, които играят съществена роля в редица жизненоважни процеси в организма. В частност, известно е, че допаминът играе определяща роля в процеси като мотивация и концентрация, в заболявания като депресия и шизофрения, както и във формирането на психическата зависимост от психотропни вещества като хероин и кокаин. Той също така регулира дейността на сърцето, повишавайки сърдечната честота и сърдечния дебит (количеството изпомпана кръв), както и кръвното налягане. Понижената допаминова активност води до депресия. Допаминът изпълнява и друга особено важна функция в организма – в зависимост от концентрацията му в кръвта той предизвиква дилатация (разширение) или констрикция (свиване) на кръвоносните съдове, захранващи бъбреците, с което управлява количеството на постъпващата за филтриране кръв в тях. В мозъка той се синтезира от аминокиселините тирозин и фенилаланин, които се съдържат в храни като соя, пилешко месо, яйца, риба, бадеми, фъстъци, тиквени семки, сусам, банани, млечни продукти и др. Допаминът е изходно вещество, от което организмът синтезира важните невротрансмитери адреналин и норадреналин. Адреналинът, познат като хормон на стреса, в значителни количества се продуцира при стресови състояния (страх, гняв, опасност, усилено психическо или физическо натоварване и т.н.). Ниските му нива водят до чувство на отпадналост, замаяност и ниско кръвно налягане.
Човешкият мозък е изграден основно (около 60%) от мастна тъкан, ето защо мазнините играят изключително важна роля в неговото изграждане и безотказно функциониране. „Правилните”, полезни на мозъка мазнини, които задължително трябва да постъпват в организма, са полиненаситените, известни още като незаменими, мастни киселини от фамилиите омега-3 и омега-6. В значими количества те се съдържат в лененото, слънчогледовото, сусамовото и царевичното масло, в тиквеното и лененото семе, в орехите, както и в риби като сьомга и тон.
Колекцията от важни за безотказното фунциониране на мозъка вещества неотменно трябва да се допълва от редица витамини (основно тези от група В – В1, В2, В12), от минерали като фосфор (вземащ важно участие в образуването на мозъчните клетки и функционирането на мозъка), цинк и желязо (подобряващи паметта и концентрацията), калций и магнезий (играещи роля в предаването на импулсите между нервните клетки), както и антиоксиданти, които предпазват твърде уязвимите мозъчни клетки от атаките на свободните радикали. Както е известно, особено богати на антиоксиданти са плодовете и зеленчуците, сред които шампиони са червената и синята боровинка, касисът и цитрусовите плодове.
Неотдавна научното списание PsychologyToday публикува интересни резултати, свързани с изследване на влиянието на храните върху умствените способности. Оказва се, че рибата, която се приема едва ли не като най-ценна храна за мозъка, не успява да се пребори дори за място на почетната стълбица и „на косъм” попада в почетната шестица. Храните, които имат най-значим принос за мозъка, са червената и синята боровинка, цвеклото, зелето и спанакът. Друг интересен резултат, до който учените достигнаха е, че преяждането води до временно…затъпяване, т.е. до чувствително влошаване на интелектуалната дейност на мозъка. Редица изследвания доказват, че тъмният шоколад, обратно, повишава интелектуалната способност. Американският учен Франц Месерли установитвърде интересна закономерност – колкото по-голяма е консумацията на шоколад в една страна, толкова повече са нейните…нобелови лауреати. Лидери в тази интересна класация са Швейцария, следвана от Швеция, Дания, Австрия и Норвегия.
Дълго време съвсем незаслужено яйцата бяха отнасяни към вредните храни. Последните изследвания обаче ни карат сериозно да се замислим върху правилността на подобна „присъда”. Всъщност яйчният желтък е основен източник за организма на фосфолипида лецитин, който участва в транспорта на липидите в кръвния ток, както и в извеждането на холестерола от организма, понижавайки неговото съдържание в кръвта. Той е главен доставчик на холин, едно от най-важните вещества за дейността на мозъка. Достоверно е установено, че ако бъдещата майка по време на бременността си се храни с храни, богати на холин (яйца, фъстъци, черен дроб, риба, броколи и т.н.) детето ще бъде с висок интелект, който ще го съпътства през целия му живот. Нещо повече, според д-р Скот Шварцвалдер от университета Дюк в Северна Каролина (САЩ), холинът е своеобразен „архитект” на човешкия мозък в преднаталния (преди раждането) период. В този период консумирането от бременната жена на богати на холин храни води до изграждане в мозъка на детето на зони на „допълнителен мозъчен капацитет”, които се запазват през целия му живот и способстват за чувствително повишаване на неговия интелект.
Друго важно вещество, което стимулира мозъчната дейност е фосфолипидът фосфадитилсерин. Той е един от най-ефективните нутриенти, подобряващи функциите на мозъка – засилва паметта и концентрацията, повишава настроението и понижава стреса. Съдържа се в храни като мозък, скумрия, птичи сърца, риба тон, черен дроб, бъбреци, соя, ориз и др.
Скваленът е вещество, което по уникален начин повишава кислородното съдържание в тъканите и изключително благотворно въздейства върху работата на нервната система и мозъка (подобрява мисловната дейност, паметта и настроението). Особено високо е съдържанието на сквален в маслото на амаранта (до 8%), в студено пресования зехтин (до 0,8%), в маслата от пшеничени зародиши и оризови шлюпки и т.н.
Величината рH измести калориите
В началото на новия XXI век американски учени предизвикаха истинско цунами в областта на диететиката, въвеждайки ново понятие за оценка на храните с твърде витиеватото наименование – чиста продукция на вътрешна киселина (netendogenousacidproduction – NEAP), което доби гражданственост като „киселинно натоварване на организма”. Основната теза на учените е, че човешкият организъм е съставен главно от…вода и всяка храна, в резултат на превръщанията, на които е подложена в него, в една или друга степен влияе на състоянието на тази среда и в частност на основното равновесие в нея – това между водородните и хидроксидните йони, от които тя е съставена.
За характеризиране на състоянието на това равновесие, което играе ключова роля в невероятен брой процеси, протичащи в живата и неживата природа на нашата планета, в началото на миналия век датският биохимик Сьорен Сьоренсен предлага (апропо – в лабораторията на пивоварната Карлсберг) величината рН (от латински „potentiahydrogeni” – сила на водорода). Според американските учени определени храни водят до изместване на това равновесие към „киселата” посока (под рН 7), а други – към „алкалната” (над рН 7). Чрез компютърен анализ учените съставят таблици със стойностите на показателя NEAP за отделните храни, в които на окиселяващите са присъдени положителни такива, а на алкализиращите – отрицателни.
Какви са последствията от изместването на киселинно-основното равновесие в човешкия организъм? Известно е, че всички водни среди в него (кръв, лимфа, вътрешно– и извънклетъчна течност и др.) имат слабоалкална реакция. В слабоалкална среда „работят” и огромната част от ензимите, които управляват хилядите биохимични процеси, които без прекъсване протичат в човешкото тяло. В частност рН на кръвта се движи в тесните граници от 7,35 до 7,45 рН. Ако водородният показател (рН) надмине 7,6 или спадне под 7,1 душата напира да напусне тялото.
Съществува обосновано мнение, че у 80% от хората е налице критично или тревожно „окиселяване” на организма (ацидоза), което отключва редица патологии, характерни за съвремието ни – главоболие, обща слабост и уморяемост, депресивност и тревожност, безсъние, чувсвителни венци и зъби, свръхподатливост към инфекции, болки в мускулите и ставите, крампи, влошено храносмилане, камъни в бъбреците, жлъчката и черния дроб, атеросклероза, хипертония, диабет тип 2 и развитие на онкологични заболявания. Повишената киселинност на организма води до по-лошо снабдяване на клетките с кислород, което създава идеални условия за развитие на тумурните клетки. За това фундаментално откритие, което даде обяснение за епидемичното разпространение на онкологичните заболявания през последните десетилетия, немският биохимик Отто Варбург беше удостоен с Нобелова награда.