Страница 16 из 23
Според единодушното мнение на специалистите метаболитният синдром е определящ фактор за развитието на сърдечния инфаркт или мозъчния инсулт, които заболявания твърдо държат „призовото” място и са причина за всяка четвърта смърт на планетата. Счита се, че развитието на метаболитния синдром е съпроводено с пет диагностични признака, наричани често „смъртоносен квинтет”:
• сътношението между обиколките на талията и ханша: над 0,8 при жените и над 1,0 – при мъжете;
• артериално налягане: равно, или по-високо от 130/85;
• съдържание на глюкоза в кръвта (на гладно): равно или повече от 6,1 ммол/л;
• съдържание на триглицериди в кръвта: равно или повече от 1,7 ммол/л;
• съдържание на „добрия” (HDL) холестерол в кръвта: под 1,0 ммол/л при мъжете и под 1,3 ммол/л при жените;
За поставяне на диагнозата метаболитен снндром е достатъчно да свири само „трио” от петте музиканта на този „квинтет”. Любопитен факт е, че до неотдавна пълнотата, дори и прекалената, в много народи по света се приемаше като признак на достойнство, богатство и благополучие. На Хавайските острови и в наши дни на дебелаците, които тук нерядко са със страховити размери, се гледа с благоговение и…възхищение. На тихоокеанските острови Самоа обаче пълнотата е рядко срещана и не се толерира. Може би този факт следва да се обясни с отминали събития от историята, когато при набезите си съседните племена-людоеди определено отдавали кулинарните си предпочитания на пълните и по-охранените индивиди.
Противоборството на хормоните
Логично е, че най-важният въпрос, на който в наши дни учените упорито търсят отговор, е кои са причините, водещи до развитието на метаболитния синдром? През 1994г. американските учени Джефри Фридман и Дъглас Колман направиха важна крачка, която значително ни приближи към отговора на този въпрос – открит беше генът „оb” (от obesity – затлъстяване), който кодира хормон, предизвикващ чувство на ситост, т.е. премахва чувството на глад. Този хормон, получил названието лептин (на гръцки leptos означава тънък, слаб), се секретира от клетките на мастните тъкани и играе съществена роля в регулацията на енергетичните процеси в организма и неговата маса. Чрез кръвния ток той подава сигнал в участък на мозъка, наречен хипоталамус, чрез който блокира синтезата и отделянето на невропептида Y, предизвикващ чувството на глад. Установено е, че този хормон изпълнява и редица други важни функции в организма – повишава температурата на тялото (в резултат на което принуждава организма да изразходва значително по-голям енергиен ресурс), усилва действието на друг хормон, потискащ чувството на глад – α-MSH и т.н.
Доказано беше, че в определени случаи затлъстяването е генетично обусловено – дори незначителен „дефект” на кодиращия лептина ген оb (понастоящем означаван LEP) води до неконтролируемо увеличение на телесната маса. Друга причина за наднормената телесна маса е т.нар. лептинова резистентност, при която, независимо от това, че в организма е натрупано достатъчно количество енергиен ресурс, рецепторните клетки за лептин в хипоталамуса не регистрират подадения от лептина сигнал, в резултат на което чувството на глад продължава да действа с пълна сила. А какво правите, когато не ви чуват? Викате, разбира се. Това прави и организмът – натрупва повече и повече мастна тъкан, която ще произведе по-голямо количество лептин. С надеждата мозъкът все пак „да чуе” неговия тревожен вик и организмът да натисне спирачката на безсмисленото трупане на мазнини, от които той въобще не се нуждае. Но той така и не го чува.
Лошата новина е, че излишъкът на лептин потиска секрецията на инсулин, което води до високи нива на глюкоза в кръвта, значителна част от която организмът превръща в…мазнини. Ако не е генетично обусловена, за щастие, лептиновата резистентност е обратимо състояние на организма, което може да се пребори с упоритост и сериозни промени в хранителния режим, в частност – намаление до минимум на наситените мазнини и „бързите” въглехидрати (глюкоза, захароза и фруктоза) и насочване към такива с нисък гликемичен индекс, максимално ограничаване на транс-киселините, съдържащи се в хидрогенираните мазнини и маргарина, и чувствително увеличаване на дяла на мононенаситените и полиненаситени мастни киселини, съдържащи се в растителните масла, в рибите (сьомга, сардина, херинга, и др.), както и в морските дарове – скариди, раци, миди и т.н.
Установено е, че недостатъчният сън също е предразполагащ напълняването фактор. Счита се, че причината се крие в хормона мелатонин, известен още като „хормон на младостта” – мощен антиоксидант, инактивиращ опасните свободни радикали и изпълняващ важни регулаторни функции в човешкия организъм. Подобно на вампир той се появава и натрупва нощем, по време на сън, и изчезва с първите лъчи светлина. В хода на денонощния си цикъл той „превключва” редица важни системи на организма от „икономичен” в „активен” режим и обратно. Доказано е, че мелатонинът стимулира производството на лептин, с което потиска появата на чувството на глад по време на сън. При краткотраен или непълноценен сън обаче секретираният мелатонин е в недостатъчно количество, което, освен че отслабва защитата срещу атаките на свободните радикали, предизвикващи стареенето на клетките и организма като цяло, е сериозен фактор, който води до ниски нива на лептин и поява на непреодолимо чувство на глад, при това (забележете!) – особено за сладки неща. Задоволяването на това чувство води…известно е докъде.
Сериозен пробив в задълбочаването на познанията за причините за натрупването на излишни килограми беше направен от японските изследователи Масаясу Кодзима и Кендзи Канагава, които през 1999 г. откриха антипода на лептина – „хормона на глада” грелин. Той се синтезира от определени клетки на стомаха и неговото съдържание нараства непосредствено преди хранене. Според канадски учени грелинът участва в подготовката на нервната система и организма като цяло към „свещенодействието” – примането на храната. Отделянето на този хормон се провокира от привлекателния вид и вкусния мирис на храната, което определено може да провокира преяждане. По данни на учени от Института по психиатрия „Макс Планк” в Мюнхен дори и една снимка на вкусна храна, т.е. външен фактор, може да стимулира отделянето на грелин, което води до появата на чувство на глад. В своите изследвания учените от Медицинския център на Университета в Далас (щата Тексас) установиха, че хроничният стрес води до повишение на нивото на грелин в организма и завишена консумация на храни и, вследствие на това – до затлъстяване.
Със задълбочаване на изследванията в дискутираната област все по-ясно става, че хормоналната регулация на хранителното поведение на човека е изключително сложна. Към настоящия момент на учените са известни над петдесет невротрансмитера, синтезирани от мозъка, които дирижират виртуозния оркестър на човешкия организъм, свирещ с еднакво умение, както одата на радостта, здравето и красотата, така и познатото, но тъжно произведение на Фредерик Шопен – траурния марш.
Съдбата на давещите се е в ръцетена самите давещи се
Застрашителният ръст на хората с наднормено тегло и затлъстяване следва да се търси и в сериозните изменения в начина на живот на съвремения човек в сравнение с неговите предци. За добиването на прехраната си, както и в ежедневния си живот, той е изразходвал значителни физически усилия. По структура, състав и количество неговата храна е била твърде различна от консумираната в наши дни – богата на мазнини (в т.ч. и на изключително вредните наситени и транс-киселини) и „бързи захари” и бедна на белтъчини (особено растителни), витамини, минерали и други важни за организма нутриенти. Затова пък богата на консерванти, оцветители, подсладители, модификатори на вкуса, консистенцията и водосъдържанието, тежки метали, пестициди и други „екстри” и „придобивки” на нашия високотехнологичен и урбанизиран свят. Наред с това, особено през последните десетилетия, с развитието на техниката и технологиите настъпиха кардинални промени в двигателния режим на съвремения човек, който води изключително заседнал, хиподинамичен начин на живот, твърде далеч от природата и нейната живителна сила. Живот, който в свободното време преминава главно пред компютъра и телевизора.