Страница 15 из 23
Лъжичка мед преди сън (още по-добре – в чашка топло мляко) определено ще подпомогне организма да синтезира този тъй важен хормон, който бързо ще ви отведе в приказното царство на Морфей. В посочения по-горе часови интервал концентрацията на мелатонин в кръвния ток е над 30 пъти по-висока, отколкото през деня.
Мелатонинът е този, който „припомня” на мозъка, че вече е достатъчно тъмно и е време за нощен отдих. Около една трета от своя живот ние прекарваме в сън. По време на спокойния и дълбок сън организмът възстановява своя жизнен потенциал – регенерира всички свои неактивни клетки, нормализира функциите на вътрешните си органи и системи, мускулите се отпускат, нервната система се разтоварва, а мозъкът успява да обработи постъпилата през деня информация.
Под действието на мелатонина по време на сън се понижава температурата на човешкото тяло, т.е. организмът преминава на икономичен енергиен режим. По безспорен начин е доказано, че синята светлина (от телевизора, компютърния екран, мобилния телефон или тази от различните индикаторни лампи и осветителни тела) препятства синтезата на мелатонин, което пречи на добрия сън. Напротив, експозицията на червена светлина преди сън има изключително благотворен ефект и горещо се препоръчва.
Многобройни наблюдения доказват изключително важната роля на съня за жизнения тонус на човешкия организъм. Не случайно широка популярност е получил изразът „Сънят е здраве”. Оказва се, че именно мелатонинът е този, който държи ключа към дълбокия и здравословен сън, след който се събуждаме бодри и преизпълнени с жизнена енергия. Задълбочените изследвания върху ролята на мелатонина изясниха, че той участва в редица други жизненоважни функции в човешкото тяло – регулира нивото на кръвното налягане и дейността на жлезите с вътрешна секреция, забавя процесите на стареене, повишава капацитета на имунната защита, участва активно в управлението на храносмилателния тракт, както в дейността на клетките на главния мозък, спомага за пълноценен сексуален живот и т.н.
Противостарителното действие на мелатонина е свързано с неговата способност да свързва активните форми на кислорода – свободните радикали. Той е най-мощният от познатите ендогенни терминатори на тези изключително опасни частици, предизвикващи стареенето на организма и редица паталогии. Основната роля, което му е отредена, е защита на носителите на наследствената информация в човешкия организъм – молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК). Макар и в по-малка степен той участва и в защитата на протеините и липидите. Допълнителна щриха към това му действие е способността му да активира ензима глутатион пероксидаза – важен елемент от ендогенната антиоксидантна защита на организма. Редица изследвания през последните години показаха, че мелатонинът притежава антиканцерогенно и онкостатично действие. В частност, установено беше, че той е в състояние да потисне клетъчната пролиферация (рязкото увеличаване на броя на клетките), като действието му е съизмеримо с това на признатия цитотоксичен агент – алкалоида колхицин.
По категоричен начин е доказано, че мелатонинът забавя развитието на седем вида туморни клетки, в т.ч. тези на млечната жлеза и простатата. Множество изследвания свидетелстват, че този чудо-хормон притежава и антистресово действие, което се обуславя от способността му да въвежда ред в ендокринните системи на организма, чиято функция е нарушена в резултат на стреса. Съобщава се и за неговото антидепресивно действие, както и за способността му да противодейства на хиперактивността у децата.
Съществува информация, според която ежедневно необходимото на организма количество мелатонин съставлява 0,3мг. За съжаление с напредването на възрастта жизненият потенциал на човешкия организъм постепенно се понижава. В унисон с тази тенденция секрецията на мелатонин също отслабва. В резултат едно от най-честите оплаквания на хората с напреднала възраст е безсънието, отпадналостта и липса на свежест и бодрост.
Консумирането на протеини, съдържащи есенциалната аминокиселина триптофан, спомага за синтезата на важния нервотрансмитер серотонин, известен като „хормон на щастието”, част от който организмът превръща в мелатонин. Богати източници на триптофан са червеният хайвер (960mg/100g), черният хайвер (910mg/100g), фъстъците (750mg/100g), бадемите (630mg/100g), кашуто (600mg/100g), соята (600mg/100g), топеното сирене (500 mg/100g), халвата (360mg/100g), заешкото и пуешкото месо (330mg/100g), калмарите (320mg/100g), скумрията (300mg/100g), грахът и фасулът (260mg/100g), телешкото месо (250mg/100g), сьомгата (220mg/100g), свинското месо (190mg/100g) и т.н. Редица храни съдържат в готов вид ценния хормон. Това са вишнята (1350ng/100g), орехите (270 ng/100g), царевицата (188ng/100g), оризът (150ng/100g), джинджифилът (142ng/100g), фъстъците (117ng/100g), овесените ядки (79ng/100g), доматите (54ng/100g), броколито (27ng/100g) и т.н. (Един нанограм (ng) съставлява 10–9g. ).
Мелатонинът е още едно доказателство за изключително сложната организация на човешкия организъм и за онова крехко равновесие, което тъй често нарушаваме с неприродосъобразния си начин на живот и вредните си навици.
Война и мир вътре в нас
Смъртоносният квинтет
Неотдавна мащабно изследване, осъществено с участието на учени от петдесет страни, стигна до неочаквания извод, че през последните двадесет години в световен мащаб смъртността, дължаща се на наднормено тегло и свързаните с него заболявания, превишава три пъти тази, причинена от системно недохранване. За първи път в човешката история броят на жителите на земята, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване, е по-висок от този на подложените на системно недохранване и постоянен глад. По приблизителна оценка с наднормено тегло са почти милиард и половина жители на нашата планета, а триста милиона страдат от затлъстяване.По данни на Световната здравна организация през последните години наднорменото тегло и затлъстяването се превръщат в най-страшния убиец на XXI век, който ежегодно отнема близо три милиона живота.
Малко известен факт е, че всеки „излишен” килограм скъсява живота с два месеца, т.е. 30 наднормени килограма намаляват продължителността на живота с цели пет години! У нас статистиката също е повече от стряскаща – според някои източници в нашата страна с наднормено тегло са около два милиона души, а един милион страдат от затлъстяване. С наднормено тегло са около 200 хиляди деца, като техният брой постоянно расте.
Най-използваният показател за оценка на степента на затлъстяване е т.нар. индекс на телесната маса – BMI(BodyMassIndex), който се изчислява като масата в килограми се раздели на квадрата на ръста в метри. Световни „лидери” в споменатата тъжна и тревожна класация са САЩ, където процентът на хората, страдащи от затлъстяване (с BMI над 30), е 30,6%, следвани от Мексико (24,2%), Великобринатия (23%), Гърция (22,4%) и т.н. Според различни източници процентът на хората със затлъстяване в Русия се движи в границите от 23% до 36%. Най-стройни са японците и корейците, сред които страдащите от затлъстяване са едва 3,2%, следвани от швейцарците (7,2%), норвежците (8,3%), италианците (8,5%) и пр.
Като правило, поне в развитите страни, процентът на хората с наднормено тегло е обратно пропорционален на техния икономически статус. До този извод достигнаха група американски учени, които изследваха социалното „разпределение” на наднорменото тегло сред населението. Т.е. и в този пункт в света липсва социална справедливост – по-бедните слоеве са значително по-изложени на този изключително рисков за здравето фактор от тези, стоящи по-високо в икономическата иерархия на обществото. Наднорменото тегло е една от съществените причини за развитието на т.нар. метаболитен синдром – комплекс от биохимични, хормонални и клинични патологии, водещи до развитие на заболявания като захарен диабет (нарушен глюкозен толеранс), нарушения в обмяната на липидите (понижено съдържание на „добрия” холестерол, увеличено съдържание на триглицериди), повишено артериално налягане, атеросклероза, подагра, чернодробна стеатоза (значително натрупване на мазнини в черния дроб) и др.