Водосрез

— Така било, значи? Нищо ли не си ми приготвил за довиждане? Целувчица за сбогом? Някакви други сведения, които трябва да знам?

— Ами че да. Всякакви лайна имам. Имам хубави седмични доклади кого са повишили във „Финикс Уотър“. Декларации за предшестващи водни права ми излизат и от ушите. Имам доклади за плановете за обезсоляване и химическо филтриране на градското водохранилище, което си е шибано нарко бълнуване. Имам доклади, че „Кока-кола“ се кани да се оттегли от чисто новия си бутилиращ завод, понеже е по-евтино да праща от Кали, и няма значение какви пари им тика Финикс, за да останат. Имам и доклади колко надълбоко е потънала към момента река Верде. Имам флашки, пълни с неща за теб, и мога да ти кажа, че нищо от снесеното от Вос не си е струвало да умре за него. Всичко това са бюрократични щуротии.

— Значи, не смяташ, че водните права, които е издирвал, са истински?

— Смятам, че хич и не ми пука. Това място е мъртво и се махам оттук. Единствената причина да остана толкова дълго, е, понеже си ми приятел.

— Ами да — кимна Анхела. — Схванах вече.

Чувстваше се остарял, като гледаше Хулио толкова променен спрямо онова, което познаваше от едно време. Бяха работили заедно надолу по Пекос и по Ред ривър в Оклахома. Бяха заедно и в Арканзас, за да се уверят, че източните градове по Колорадо ще си трупат сланинка и няма да се пробват отново върху водата от другата страна на планините, от която зависеше Вегас. Доста бяха поработили заедно. Но сега Хулио се държеше като пребито псе, което си умира да се свие или да избяга.

Анхела реши, че не съжалява, задето той си тръгва.

След заминаването на Хулио отново отвори таблета си и се върна към журното, все още опитвайки се да напипа пулса ѝ. Като всички амбициозни журналисти тя дори беше написала няколко книги.

Първата не беше нищо специално. Типично колабиращо порно — проследяване на разпада на един квартал. Пресъхването на кладенците и отказът на Финикс да прокара водоснабдяване, което да ги издържа. После взривяват ЦАП и водата в целия град спира за известно време, това хвърля всички в паника, а Луси Монро е била на правилното място да документира случващото се.

Анхела беше виждал предостатъчно журнота да вършат подобна работа; лесно е да подхранваш интереса на външните хора към колабиращ град. Евтин начин да цедиш сълзи. Мастурбационен материал за първолаци.

Единствената разлика между Финикс и дузина умиращи градове в Тексас и Алабама, а и всеки един крайбрежен град по света беше, че Финикс бе получил удари не само от промените в климата, прашните бури и сушата, но и от град съперник.

Анхела се наслаждаваше как пръстът на Луси прекарва доста време, насочен към Вегас. Кейтрин Кейс си имаше място в президиума заедно с ВМЮН и подозрителните обстоятелства около бомбардировката на ЦАП.

Не беше особено задълбочен труд. Доста хора правеха профили на Кейс. Кралицата на Западната пустиня, Кралицата на река Колорадо, такива работи. И много хора забелязваха, че когато ЦАП изгърмя, Лас Вегас незабавно спря да излива вода от „Мийд“, поддържайки нивото на язовира точно над тръба №3.

Анхела беше доволен, че Луси е схванала всяко малко парченце от тайния му свят правилно, но колабиращото порно вървеше по петак за кило, честно казано.

Втората книга обаче… Тя беше нещо съвсем различно. Втората книга беше задълбочена.

Убийствена книга. Книга труп.

С години след цедилката за сълзи Луси не беше писала нищо и се беше променила като автор. Това беше Финикс, за когото на всички е спряло да им пука. Ето ви го града, където процентът на убийствата доближава нивото на раждаемост в Картелните щати. Ето ви го града, където хората просто се предават и продават децата си. Имплозионно порно на съвсем различно ниво и поне доколкото Анхела можеше да определи, Луси беше затънала до шия в него.

Преди това бе стояла отстрани и бе описвала нещата. Сега всичко идваше лично. Беше по-скоро дневник, който е водила нощно време. Горчиво. Сурово. Разголено и интимно. Пълно с лудост, мъка и разочарование. Такъв тип дневник, какъвто човек на неравния ръб на здравия разум държи и пише между смените на „Текате“ и текила.

Тя се давеше. Анхела го виждаше в страниците. Беше се внедрила толкова дълбоко, че градът я теглеше към дъното. Хулио беше достатъчно умен да се измъкне и да не умре за Финикс, но тази журно…

Анхела имаше чувството, че ще последва историите си право до дълбините на ада.

А сега се беше съсредоточила върху Джейми Сандерсън. От статиите, които пишеше, изглеждаше, че водният адвокат е нещото, над което е решила да окаже последен отпор.

Анхела проучи снимките ѝ.

Набраздена, изсушена от слънцето кожа, подивели светлосиви очи. Беше минала в лагера на местните. По неопределим начин се беше превърнала в чиста зонърка. Беше започнала да полудява. Изгубена беше в некартографирани територии. Точно това му направи впечатление, когато я срещна в моргата — тя го гледаше и той усети незабавно връзка помежду им. Човек, който е видял твърде много. Точно като него.

Беше я познал.

И тя също го беше познала.

Анхела се изправи и отиде до прозореца, за да погледне към умиращия град. Гледаше тълпите и клубовете по имитацията на улица във Вегас. Хората се преструваха, че си живеят живота. Щъкаха наоколо и мечтаеха за бъдеще, което вече им се беше изплъзнало от ръцете.

Над тях грееше поредният билборд на Търговската камара: „ФИНИКС. ВЪЗРАЖДА СЕ“.

При написването на първата си книга Луси Монро едва бе осъзнавала какво представлява Финикс — или какво е Вегас и какво е това загуба. Сега вече знаеше. И позна и него.

— А ако тя те е познала — промърмори Анхела, — значи, има прилична вероятност да знае още един куп неща.

Глава 14

Според Луси златната анон-карта от портфейла на Джейми изпъкваше като светещ фар. Джейми обичаше купоните, но не ходеше на Златната миля. Той не би бръкнал в бордей като „Апокалипсис сега!“ дори с десетфутова пръчка. Обичаше джаз и сумрачно осветени момчешки барове, не натруфения блясък и шум на хазарта и клубната сцена на Златната миля. И определено не такива кичозни постмодернистични клишета като знаменития „Апокалипсис сега!“.

Онова беше типът клуб, където калитата и скъпарите подбираха отчаяни тексаски момичета. Джейми никога не би слязъл толкова ниско.

— Има проклета удивителна в името — беше се оплакал веднъж.

— Може да е сложена за ирония? — предположи Луси.

— Не. Такива работи се раждат, когато данъчните облекчения на Финикс се чукат с наркодолари.

Бяха се разхождали една вечер по Златната миля, заобикаляха тексаски проститутки и дебнеха за някого, който би продал на Джейми малко мехурчета.

— И не че ще намериш това като официално становище — добави той. — Но позицията на Водното бюро е, че икономическото развитие е нужно и че развлекателна индустрия, която привлича външни долари, е приоритет за преразпределението на водата. Така че, мамка ти, не ме цитирай.

Златната миля беше опитът на Финикс да построи Лас Вегас на юг от реката. Да изцеди част от мангизите на хазартния капитал и да удари по противника така, както Вегас беше ударил по ЦАП.

Планът доведе до незначителен резултат, но въпреки провала на Финикс да изсмуче хазартните долари на града съперник все пак отвориха барове, ресторанти, казина и клубове и към града потече прилична печалба — скъпарите обичаха да се измъкват от „Тайян“ и калитата — да прескачат границата през уикенда. На чужденците им харесваха туристическата обиколка в апокалипсиса денем и купоните до безсъзнание нощем.

Места като „Апокалипсис сега!“ просперираха.

— Може би трябва да ползваме удивителни и в Борда по развитието — отбеляза мрачно Джейми. — ФИНИКС! ВЪЗРАЖДА СЕ!

Така че за Луси, докато ровеше в моргата из последните вещи на Джейми, анон-картата изпъкваше като някоя от кошмарните неонови реклами на Борда за развитие — цялата нашарена с удивителни и въпросителни.