Водосрез

Ако си изиграеше добре картите, може би дори щеше да сключи сделка за книга. Не се сдържа и пресметна всички потенциални опции за приходи. Можеше да продаде историята по шест различни начина и пак да ѝ останат няколко в резерва…

Тимо щракаше побеснялата Кристин — още прясно месо за кървавките вестничоци. Мерна Луси и ѝ показа вдигнатия си палец.

— Казват, че ще бъде рекорд!

Разбира се, че беше рекорд. Нищо по-малко нямаше да доведе всичко, що е журналист, обратно във Финикс. Хората знаеха, че градът умира, но бавната смърт не привлича внимание. От друга страна, рекордно масово убийство, от което на всички шефове на американски пресбюра им течаха лигите и новинарските екипи търсеха трескаво места в следващия самолет…

Това събитие можеше месеци наред да поддържа пълна паничката на двама им с Тимо.

Фотографът щракаше усърдно. Луси гледаше, впечатлена колко гладко се намърдва той в най-ужасните и интимни мигове на човешкия живот. Ето го приклекнал заедно с потънали в мъката си родители, пратили дъщеря си на север към по-добър живот, а след миг се е пъхнал в средата на борбата между поредните парамедици, които стоварваха трупове, и Кристин, която се сражаваше да овладее поне донякъде ситуацията.

Никой не обръщаше внимание на Тимо. Той идваше така познат, че практически беше станал част от семейството. Щракаше безкрай. Беше като живак. Но тази нощ направените от него снимки щяха да се въртят из целия интернет и беше ред на Анна да се обади и отново да умолява Луси да се прибере на север. Да я умолява да премисли нуждата да си играе на воайор в усилващото се все повече течение на този водовъртеж.

Притеснявам се — беше казала Анна. — Това е всичко. Просто се притеснявам.

Е, това щеше да я накара да се притеснява още повече. Не беше нещо, което Луси можеше да отпише просто като склонност на медиите към сензации. Беше твърде голямо. Труповете бяха прекалено много. Толкова ужасно беше, че дори Анна, на сигурно и спокойно място в пищния зелен Ванкувър, не можеше да не го усети.

Истински апокалипсис. Светът, след като всички правила са спрели да съществуват.

И не беше ли това причината Джейми да реши, че трябва да рискува всичко? Да се докопа до дела си от хубавини, преди светът да отиде по дяволите? Живееше в кошмар и искаше да избяга от него. Всички го искаха.

Тимо се намърда до Луси и отби влакчето на мисълта ѝ.

— Сериозно, какво търсиш? — попита той. — Може да успея да ти помогна.

— Просто чаках Кристин.

Тимо изсумтя.

— Върни се догодина! — вдигна фотоапарата си. — Виж само това… — той ѝ показа снимка с гниещи трупове. — Цели семейства са прибрали. Така, де, тези хора са платили цяло състояние да идат в Калифорния и са свършили по този начин. Все трябва да успееш да го използваш, нали? Човешката нишка? Някаква разплакваща статия? — той превъртя още снимки. — Имам и кадри отблизо. Виж само — още си личи къде е била сватбената халка.

Вкараха поредния труп.

— Хей, момчета, чакайте за секунда!

Тимо накара парамедиците да спрат за момент, докато дръпне ципа на торбата с жертвата и щракне със светкавицата. Поредната снимка с изгнил труп. Дълга коса, но Луси не беше сигурна мъж или жена е.

— Супер. Благодаря! — той дръпна обратно ципа и сръчка партньорката си, понеже тя се обръщаше встрани.

— Ще ми се обадиш, нали?

— Естествено, Тимо. Ти си първи в списъка, ако ще правя статия!

— Не чакай много дълго! Хората не обичат катастрофата им да е на повече от седмица! Трябва да изцедим това до капка, докато прегледите на страниците са се покачили!

Тя го тупна по рамото и успя да привлече вниманието на Кристин, която се връщаше от битката си с парамедиците.

— Луси! — възкликна тя. — И ти ли си дошла заради тази работа?

— Не… — Луси се поколеба, но се гмурна в дълбокото. — Исках да видя Джейми. Джеймс Сандерсън.

— Онзи от водното управление? Адвокатът?

— Аха.

— Да не пишеш статия за него? — Кристин я погледна загрижено.

— Не. Просто проучвам случая — Луси се насили да се засмее. — Не съм луда.

Кристин прехапа устни и се загледа в натрупаните тела. Очите ѝ бяха обградени с тъмни като синини кръгове и хлътнали от изтощение.

— Нямам представа къде е закаран… — тя извади таблета си и порови в него. Намръщи се. Вдигна очи. — Сигурна ли си, че искаш да видиш това?

Луси почти се изсмя на притеснението ѝ. Те бяха заобиколени от разлагащи се трупове, ежеминутно пристигаха още, а съдебната патоложка се притесняваше да ѝ покаже още един мъртвец.

— Всичко е наред.

Кристин сви рамене и поведе Луси към друга стая.

— Извадил е късмет. Постъпи, преди да ни свършат леглата… — тя отиде до една количка. — Готови сме да го изпроводим обаче. Нямаме пространство да държим всичките тук. Прекалено са много.

Това беше статията, осъзна Луси.

Това беше ъгълът, под който да сервира случката на купувачите от големите медии: не че има хиляди сълзливи истории, които Тимо може да документира, а че Кристин Ма може да бъде пречупена.

Когато Луси първоначално пристигна във Финикс, беше толкова поразена от раздробения град, че няколко нощи поред ѝ се струваше, че полудява. Но когато срещна Кристин, осъзна, че може да понесе всичко. На Кристин ужасиите никога не ѝ идваха в повече. Тя управляваше моргата си, както бе управлявала бойния си медицински отряд в Арктика. Никога не ѝ идваше нанагорно. Никога не се притесняваше. Никога не се пречупваше.

Сега обаче напрежението я беше превърнало в същински скелет.

— Мисля, че това е той… — патоложката се поколеба, подръпвайки с пръсти петносания чаршаф. Предупреди: — Бил е измъчван.

Луси я погледна раздразнено.

— Мога да се справя.

Грешеше.

Екзекуторите на Джейми бяха гравирали цял разказ в съсипаната му плът и в студа на моргата, без приглушаващия воал на бясната буря и надраната ѝ филтърна маска, преживяното от него изпъкваше, интимно и отвратително. Безкрайно по-страховито, отколкото Луси си спомняше.

Тя преглътна с усилие, бореше се да задържи изражението си неутрално.

Кристин ѝ посочи с облечената си в ръкавица ръка:

— Електрически изгаряния по гениталиите. В тялото е инжектиран адреналин. Признаци от травма на ануса. Изнасилване със затъпен предмет. Вероятно някаква пръчка.

— Полицейска палка? — предположи Луси.

Кристин схвана същността на мисълта ѝ още при задаването на въпроса — ококорване на очите и бързо наложена безизразност. Потайно погледна към ченгетата, които се въртяха от другата страна на стаята с нов порой от трупове, и изгледа строго Луси, задето е казала на глас онова, което всички си шепнеха — че ченгетата на Финикс са биячи под наем. Промърмори:

— Може да е било и някаква билярдна щека… — и продължи нататък: — Вероятно е бил убиван няколко пъти, а после възкресяван. Адреналинът в кръвоносната система подсказва ревивификация. Очите са премахнати преди настъпването на смъртта. От другите телесни части само дланите и стъпалата са отрязани тогава. Отстраняването на краката и останалите щети са нанесени след смъртта му. Има следи от правени опити за турникет на крайниците и допълнително удължаване на живота.

Луси се насили да диша бавно и да поема информацията заедно с подаването ѝ. Имаше чувството, че стаята се люлее под краката ѝ. Стисна количката, за да запази равновесие. Кристин беше напълно безстрастна, докато описваше етапите на обезобразяването на Джейми. Но за него самия преживяването не е било безстрастно. Навярно е плакал и се е давил, и е пищял, и се е молил със стичащи се по лицето сополи. Сълзи и лиги. Гласът му сигурно е прегракнал от крясъците…

Луси се наведе по-близо, втренчена в обезобразеното му лице.

Беше си отхапал езика.

По зъбите му още имаше кръв.

Тя се изправи, борейки се с напъните за повръщане. Известно време мъчителите трябва да са полагали дяволски усилия, но накрая негодниците са изгубили способността да влияят на Джейми. И това сигурно ги е ядосало, понеже го бяха върнали от местенцето му в рая или ада, за да си пробват още веднъж силите срещу него.