Водосрез

Имаше и други новобранци, но с времето повечето се бяха изпарили. Някои изчезнаха веднага — отпаднаха от тренировъчните лагери на щатската гвардия и полицейските обучения. Други си бяха тръгнали сами. Трети не издържаха на все по-сложните изисквания на Кейс.

Когато тя го нае първоначално, Анхела си беше помислил, че ѝ трябва стрелец. Но тя го беше накарала да се научи как се прави какво ли не — от изчитане на законен договор до залагане на силни експлозиви. Много хора отпаднаха. Анхела процъфтяваше.

И в замяна Кралицата на Колорадо го удостои с рицарска титла. Даде му разрешително за живеене в „Сайпръс 1“. Засипа го с шофьорски книжки и банкови сметки, значки и униформи. Първо влезе в отряд „Камилите“, но имаше и други — и не всичките бяха в нейна власт. Колорадски щатски патрул. Аризонска служба за криминални разследвания. Националната гвардия на Юта. Бюро мелиорации. Полицейски отдел — Финикс. Поземлената служба. ФБР. Самоличности и коли, униформи и значки — идваха и си отиваха в зависимост къде Кралицата имаше нужда от водосрез. Анхела приемаше ролите си с лекотата на хамелеон и променяше цвета си така, че да пасва на всяка нова задача, сменяше самоличностите си с такава лекота, с каквато змията си сваля кожата.

Онзи човек от затворническата килия бе съществувал преди много, много кожи.

Вратата на теслата се отвори и вътре нахлу горещ полъх. Ортис безразлично задържа вратата на шефката си. Кейс се настани на седалката на пътника и прибра вътре елегантните си крака. Кимна на телохранителя. Вратата цъкна и отряза светлината и горещината. Възцари се електрическа прохлада.

— Силна параноя? — попита Анхела във внезапната тишина.

Кейс сви рамене и каза:

— Пак има много заплахи. На финалния етап на Източния тръбопровод сме.

— Мислех, че са го спрели?

— Рейес най-накрая успя да прогони фермерите, които стреляха по бригадите на изкопа. Вече разполагаме с дронове, които патрулират по цялото трасе от двеста и петдесет мили, така че ако някой приближи този тръбопровод, можем да му стоварим на главата преизподнята с все адския огън48. Бреговите хребети49 всеки момент ще пресъхнат, както си трябва.

Анхела забелязваше следи от остаряване само когато Кейс се усмихваше. Каквито и холивудски процедури да правеше тя, работеха. Само в ъгълчетата на очите ѝ имаше едва забележими бръчици, нищо друго. Тя постоянно изглеждаше като излязла от списание. Дрехите ѝ винаги бяха идеални. Гримът ѝ, данните ѝ, плановете ѝ — винаги перфектно анализирани и подредени. Кейс обичаше подробностите, всички — без да подбира. Намираше общи черти, напасваше ги заедно и след това ги обръщаше така, че да извлече полза.

— Значи, сега са ти вдигнали мерника — заключи Анхела.

— „Оценка на заплахата“ следи към половин дузина ядра. Ортис твърди, че няколко му се струват вероятни… — тя врътна глава към графитите по стените, заобикалящи колата. — Донякъде всичко това те кара да съжаляваш за едно време, когато всичко, което ми правеха, бяха позиви и фотошоп на лицето ми върху порно.

— И все пак — продължи Анхела — това си е доста охрана заради някакви ядосани фермери.

— Ортис постоянно ми напомня, че един куршум стига. А и след като не могат да свалят дрон, мислят си, че е по-лесно да се пробват с мен.

— Лоша новина за тях.

Кейс се засмя:

— Ако не се опитваха да ми издухат мозъка, може би наистина щях да ги съжаля. Всичките тези… трескави хора, пълни с тяхната… — тя поспря, търсейки правилната дума — вяра. Тяхната вяра — кимна, спряла се на дума, която ѝ харесва. — И сега смятат, че понеже имат вяра, могат да пожелаят светът да стане такъв, какъвто на тях им се иска. Съвсем невинни са, ако се замислиш.

Всички тези момченца и момиченца, които си играят из пустинята с пушките си и се преструват на борци за свобода. Такива невинни малки дечица.

— Малки дечица с огнестрелно оръжие.

— Опитът ми показва, че децата с пушки най-често прострелват себе си… — тя смени темата. — Разкажи ми за Карвър Сити.

— Лесна работа — Анхела сви рамене. — Ю се опита да се върне обратно. Искаше да се самоубие. Но го измъкнах.

— Омекваш.

— Нали точно ти се оплакваш от делата за смърт по небрежност.

— Трябва да се свържем с Ю. Винаги ми е харесвала себеотдайността му. Да видим дали би искал да работи от тази страна на реката.

— Споменах му да си държи очите отворени за оферта, когато го изхвърлих от хеликоптера.

— Изобщо не е трябвало да го пускаш. В момента го дават по всички новини и дърдори за водосрезите на Лас Вегас.

— Сериозно ли? Малко шибано градче като това е отразено по новините?

— Журнотата обичат истории за черни хеликоптери.

— Искаш ли да натисна този-онзи? Да разкарам историята?

— Не — Кейс поклати глава. — Вниманието на журнотата е устойчиво колкото на комар. Утре ще преследват суперторнадо в Чикаго или някой пробив на морската стена в Маями. Ще си кротуваме и всички ще забравят, че се е случило такова нещо. Дори ако след няколко години Карвър Сити спечели дело за щети, той вече няма да съществува като град. Понеже важното е, че диша пясъка и ние им взехме водата.

— Защо тогава не ми изглеждаш доволна? — попита Анхела. — Карвър Сити е свършен. Продължаваме нататък. Да резнем нещо друго, нали така?

— За нещастие, не е толкова просто… — Кейс сбърчи вежди. — Оказа се, че е имал инвеститори, които проверките на Бракстън не са извадили на бял свят. Някакъв проект за екоразвитие наемал водните права на Карвър Сити. Аркология, която да се изхранва от земята. Вертикална ферма, интегрирани жилища, осемдесет и пет процента рециклиране на водата — нещо като версия на „Сайпръс“, но с по-нисък наем. Излиза, че там са инвестирали доста хора.

— Хора, а?

— Хора с връзки — уточни Кейс. — Сенатор от Далечния изток. Няколко щатски представители.

Каза го с такъв тон, че Анхела изненадано се обърна. Да попита:

— Щатски представители ли? Имаш предвид от Невада, така ли? Наши хора?

— Монтоя, Клейг, Туан, Ласал…

Анхела не успя да потисне смеха си:

— Какво, по дяволите, са си мислели?

— Очевидно са смятали, че знаят каква е позицията относно Карвър Сити.

— Проклет да съм! — Анхела поклати глава. — Нищо чудно, че Ю изглеждаше толкова изненадан. Копелето си е мислило, че си е купило застраховки от чисто злато. Държал е наши хора в джоба си. Докато бях долу с него, все повтаряше, че ще разстроя влиятелни хора.

— Напоследък всички се подсигуряват двойно — каза Кейс. — Губернаторът ми се обади веднага след като падна пречиствателната станция на Карвър Сити.

— И той ли е бил замесен?

— Божичко, не. Но търсеше сведения, опитваше се да разбере дали планираме и други удари.

— Къде е инвестирал?

— Кой знае, да му се не види? Твърде хитър е да спомене нещо по телефон, който може да се записва.

— Но още те подкрепя, нали?

— Е, няма да събере гласове, ако Вегас пресъхне. Така че, докато продължавам да му доставям водата, Водната служба на Южна Невада разполага с картбланш. Можем да събираме данъци, да строим…

— … и да режем.

— И да планираме икономическото бъдеще на Невада — завърши Кейс вместо Анхела. — Но все пак всеки път, когато се обърна, се натъквам на някой… задник… който си подсигурява залозите. Знаеш ли, че реално съществуват букмейкъри, които събират залози кой град ще загуби правата си следващия път?

— И какви са залозите?

Шефката му го изгледа саркастично:

— Опитвам се да не проверявам. И бездруго покрай всичките „Сайпръс“ си имам достатъчно съдебни дела за конфликт на интереси.

— Да, но аз бих могъл да изкарам сериозни пари.

— При последната ми проверка не умираше от бедност — Кейс присви очи срещу мъртвото предградие. — Навремето си мислех, че мога да вярвам поне на собствените си хора. Сега или гледам през рамо за някой убиец с пушка, или се разправям с чиновник от пощенската станция, който продава стратегията ни за развитие на водата в замяна на разрешително за живеене в Лос Анджелис. Човек вече не може да има доверие никому.

48

Игра на думи с имената на ракетите „Хадес“ и „Хелфайър“. — Б.пр.

49

Окръг в близост до Сиера Невада, част от Големия басейн. — Б.пр.