Водосрез

За изненада на Мария обаче наистина ѝ беше интересно. И колкото повече приказваше скъпарят, толкова по-очевидно ставаше, че хора като него виждат света през очи, по-различни от тези на баща ѝ.

Бащата на Мария виждаше света замъглено, но за този хидролог той беше кристално прозрачен.

Майкъл Ратан — старши хидролог в „Ибис“ ООД — живееше високо в аркологията „Тайян“ и разбираше какво се случва със света. Говореше езика на акър-футовете вода, кубични футове в секунда дебитен приток и дълбочина на снежната покривка. Говореше за реки и водни хоризонти. И понеже виждаше света в истинския му вид и го приемаше, вместо да живее в отрицание, никога не се оставяше да бъде заслепен.

Каза на Мария как дълбоко под повърхността Земята задържала стотици милиони галони вода. Древна вода, която се е просмукала надолу при топенето на ледниците. Описа на момичето този свят и с ръкомахане очерта геоложките пластове и варовиковите формации, а междувременно разказваше за звуковите сондажи на „Халибъртън“, а също и за водоносните хоризонти.

Водоносни хоризонти.

Цели огромни подземни езера. Разбира се, вече бяха изпомпени почти до сухо, но навремето там, долу, е имало огромни количества вода.

— Не е като някога — беше казал хидрологът, — но ако сондираш достатъчно надълбоко и проведеш правилен фракинг, може да се добереш до сериозен резултат. Ще си бликне чудесна вода — той сви рамене. — Поне на повечето места все още има по някой хоризонт, който можеш да отвориш и да изкараш вода оттам. Тук обаче е по-сложно. Най-вече защото разполагаш с празни водни хоризонти, които Аризона пълни с вода от ЦАП.

— ЦАП ли?

— Централноаризонски проект — той се ухили пред незнанието ѝ. — Ама наистина ли не си го чувала?

Сара срита Мария под масата, но Ратан избута настрани винените чаши и сложи таблета си на плота.

— Добре. Ето. Виж.

Отвори една карта на Аризона и зуумна върху Финикс. Посочи тънка синя черта, която се увиваше около северния край на града, и я проследи на запад през пустинята.

В контраст с буците на редуващите се хълмове и върхове около Финикс синята черта беше права като линийка. Завиваше на няколко места, но беше прокарана по земята, все едно някой е резнал пустинята с макетно ножче.

Когато Ратан зуумна, Мария различи бледожълтото на пустинята и черните каменисти хълмове. Няколко самотни сагуари45, хвърлящи сенки, и след това връхлетяха върху изумрудена река от вода, течаща по облицован с цимент канал.

Ратан скролна картата по-нататък на запад, следвайки правата като черта изкуствена река, докато не стигна до голямо водохранилище в синьо, блеснало под пустинното слънце.

Нарече го „Хавасу“.

Именно в това езеро се вливаше криволичеща синя чертичка: река Колорадо.

— ЦАП е аризонската венозна система — обясни Ратан. — Изпомпва вода от река Колорадо и я докарва на триста мили през пустинята — чак до Финикс. Изчерпени са почти всички останали източници, от които градът тегли вода. Резервоарът „Рузвелт“ е почти пресъхнал. Реките Верде и Салт са практически сезонни. Водоносните хоризонти наоколо са изпомпени до един. Но Финикс все още има сърцебиене благодарение на ЦАП.

Той смали картата, за да покаже отново дължината на канала — тънка чертица, която пресичаше цялата тази пустиня. Пръстът му се залюля над нея.

— Нали виждаш колко е тънка тази линия? И какво разстояние изминава водата? А и тя идва от река, която искат да използват още много хора. Калифорния също си тегли от язовира „Хавасу“. Пък и Кейтрин Кейс горе в Невада никак не обича да пуска вода надолу към него, понеже ѝ трябва, за да пълни собствения си язовир, „Мийд“. И не забравяй всичките онези луди още по-нагоре по течението на Колорадо — в Уайоминг и Юта, които все повтарят, че въобще няма да пускат нищо надолу до другите щати. Обичат да казват, че водата е тяхна. Планините са техни. Топящият се сняг е техен… — той почука отново по тънката синя линия на ЦАП. — Има ужасно много хора, които се карат за ужасно малко вода. И това е изключително уязвима линия. Веднъж бомбардираха ЦАП и за малко да унищожат Финикс… — Майкъл се облегна удобно и се ухили. — И затова в града наемат хора като мен. Финикс се нуждае от резерви. Какво ще стане, ако някой пак ги нападне? Пшшт! — той махна пренебрежително с ръка. — Край, свършени са. Но ако аз намеря свестен воден хоризонт? Финикс става златен. Може дори да започне отново да се разраства.

— А ще намериш ли нещо? — попита Мария.

Ратан се разсмя:

— Вероятно не. Но стига да са достатъчно жадни, хората се хващат за всеки мираж, който според тях има шанс да ги спаси. Така че излизам с картите си и със сондажните екипи и се правя на зает, разправям на хората къде да дупчат дупки в пустинята, а Финикс продължава да се надява, че ще се върнем с някакъв чудовищен пакет водни хоризонти, та да спрат да се притесняват как висят на шията на Колорадо, и няма вече да заничат през рамо към Вегас и Калифорния. Ако намеря някакъв нов магически източник на вода, ще бъдат спасени. Предполагам, че може и това да се случи. Чувал съм за чудеса. Пери-веселяците определено вярват в тях. Исус е ходел по вода, та е възможно и водни хоризонти да е правел.

При тези си думи мъжът се разсмя, но после Мария сънуваше водни хоризонти.

В сънищата ѝ те винаги представляваха езера — дълбоко под земята, по-студени и по-примамливи от всяко изоставено мазе, огромни пещери, пълни с вода. Понякога сънуваше, че гребе в лодка през тези влажни катедрални пространства със сталактити, фосфоресциращи над главата ѝ като боята за тяло, с която Сара се рисуваше, когато отиваше на лов за клиенти в танцовите клубове на Златната миля. Таванът на пещерата светеше и Мария се носеше през тъмната огледална вода, слушаше как се сипят капките, прокарваше пръсти в меката прохладна течност…

Понякога сънуваше, че семейството ѝ е в лодката с нея, случваше се дори баща ѝ да гребе и да ги води към Китай.

Сега обаче Мария седеше в тъмнината до оазиса на помпата на Червения кръст/Китайската дружба и чакаше да узнае дали може да вижда света така ясно като хидролога на Сара. И ако приятелката ѝ не разбираше — е, Мария щеше да се опита и на нея да ѝ помогне да си прочисти очите.

— Става дума за пазарната цена, момиче. Цената на помпата ей там е свързана изцяло с това колко вода има отдолу. Когато нивото спадне, цената се покачва, така че хората да намалят потреблението и да не помпят толкова много. Когато водният хоризонт се напълни, цената се понижава, понеже не е толкова страшно да не свърши. А понякога големите вертикални ферми, дето китайците правят, спират да помпят вода, за да може да се оттекат за жътва. И го правят всички наведнъж, така че подлъгват датчиците за нивото на водата. Карат ги да мислят, че има достатъчно вода за всички, така че понякога цената…

Синьото сияние на помпата примигна и падна на 6,66$. Върна се на 6,95$.

Пак примигна. 6,20$. А след това обратно на 6,95$.

— Видя ли това? — попита Мария.

Сара изненадано си пое дъх:

— Уха.

— Ти стой при количката — Мария се примъкна по-близко до помпата. Беше късно. Никой друг не гледаше насам. Засега никой не беше забелязал. Тя не искаше да обръщат внимание. Не искаше никой да види какво се кани да направи.

Цената падна на шест долара, след това се вдигна малко, понеже нечии автоматични помпи вкараха нареждания за водата, която се плискаше в дълбините точно под краката ѝ. Но всеки път цената видимо слизаше по-надолу, преди да се върне нагоре.

Мария пъхна ръка в сутиена си и извади оттам пачката потни банкноти, които пазеше на сигурно до кожата си.

Дигиталното екранче на помпата примигна, а цените се сменяха.

6,95$… 6,90$… 6,50$.

Цената падаше — Мария беше сигурна. Местните фермери все още теглеха вода за капково поливане, понеже получаваха субсидирани цени. Но големите китайски вертикали внезапно бяха спрели да помпят — точно както твърдеше хидрологът — и се подготвяха за жътвата, която се повтаряше само няколко пъти в годината.

45

Сагуара (Carnegiea gigantea) — вид гигантски кактус с ядливи плодове. — Б.пр.