Страница 19 из 48
— В Бракхамптън?
— Фабрики има навсякъде. Има една точно до задния вход на имението ми.
Крадък хвърли въпросителен поглед към Бейкън, който отговори:
— Метални кутии.
— Откъде знаете, че произвеждат наистина това? Не можеш да приемаш всичко, което ти се казва. Добре, ако не е била шпионка, какво смятате, че е била? Да не мислите, че е била забъркана с някой от безценните ми синове? Ако е така, то ще е с Алфред. Не с Харолд — той е прекалено предпазлив. А Седрик не е съгласен да живее в тази страна. Добре, тогава е любовница на Алфред. Някакъв буен младеж я е проследил дотук, мислейки, че идва да се срещне с него, и я е пречукал. Как ви звучи?
Инспектор Крадък дипломатично отговори, че е възможно на теория. Но мистър Алфред Кракънторп, добави той, не я е познал.
— Ха! Страх го е и толкова! Алфред винаги е бил страхливец. Но той е и лъжец, запомнете, винаги е бил такъв. Лъже, та се къса. Никой от синовете ми не струва. Шепа лешояди, които ме чакат да умра — ето истинско им занимание в живота — изсмя се тихо той. — Има да чакат. Няма да умра, за да им направя услуга! А ако това е всичко, с което мога да ви бъда полезен… Уморен съм. Трябва да почивам — и той се затътри отново навън.
— Любовница на Алфред? — въпросително отбеляза Бейкън. — Според мен старецът просто си го измисли.
Той направи пауза, като се колебаеше.
— Лично аз смятам, че Алфред е чист — може би е хитрец, но в момента не търсим него. Знаете ли, питам се за онзи тип от военновъздушните сили…
— Брайън Истли?
— Да. Срещал съм един-двама като него. Те са без посока в света — преживели са опасности и вълнения, срещали са се със смъртта твърде млади. Сега животът им е скучен. Скучен и безполезен. В известен смисъл сме несправедливи с тях. Макар че наистина не знам какво може да се направи. И ето ги — с минало и без никакво бъдеще, така да се каже. Те са тези, които нямат нищо против да рискуват — обикновеният човек инстинктивно се стреми към сигурност, не става толкова въпрос за морал, колкото за благоразумие. Тези хора обаче не се страхуват — думата сигурност не е в речника им. Ако Истли е имал нещо с някаква жена и е искал да я убие… — той спря и отчаяно протегна ръка. — Но защо е трябвало да я убива? И ако наистина е убил жената, защо я е поставил в саркофага на тъста си? Не, ако ме питаш, никой от всички, събрани тук, няма нищо общо с убийството. В противен случай нямаше да си правят труда да слагат тялото на прага на собствения си заден вход, така да се каже.
Крадък се съгласи, че наистина е безсмислено.
— Нещо друго, което искате да свършите тук?
Крадък отговори отрицателно.
Бейкън предложи да се върнат в Бракхамптън и да пият чай, но инспектор Крадък заяви, че ще се обади на някакъв стар познат.
Глава десета
Седнала изправено на фона на порцеланови кученца и подаръци от Маргейт, госпожица Марпъл се засмя одобрително на инспектор Дърмът Крадък.
— Толкова се радвам — каза тя, — че вие сте натоварен със случая. Надявах се да стане така.
— Когато получих писмото ви — поясни Крадък, — веднага го занесох на шефа си. Както се оказа, той току-що беше разбрал, че ни викат за случая в Бракхамптън. Очевидно смятаха, че не става дума за престъпление от местен характер. Шефът се заинтересува много от това, което му разказах за вас. Разбрах, че е слушал за вас от моя кръстник.
— Скъпият сър Хенри — с нежност промълви госпожица Марпъл.
— Накара ме да му разкажа за случая в Литъл Падъкс. Искате ли да чуете какво каза после?
— Моля, разкажете ми, ако не нарушавате служебната тайна.
— Той каза: „Добре, защото това изглежда една много объркана история, изцяло измислена от две възрастни дами. Те, макар и да звучи невероятно, са се оказали прави, и тъй като ти познаваш едната от тях, изпращам те да се заемеш със случая“. И ето ме тук! А сега, скъпа госпожице Марпъл, накъде? Както вероятно разбирате, посещението ми не е официално. Не водя оръженосците си. Помислих си, че най-напред ние двамата бихме могли да обсъдим нещата.
Госпожица Марпъл му се усмихна.
— Сигурна съм — каза тя, — че който ви познава само официално, не би могъл да допусне колко човечен можете да бъдете. Изглеждате по-добре от всякога — не се изчервявайте… И така, какво точно са ви казали досега?
— Мисля, че всичко. Първоначалните показания на приятелката ви, госпожа Магликъди, пред полицията в Сейнт Мери Мийд, потвърждението от кондуктора, а също и от бележката до началник-гарата в Бракхамптън. Смея да заявя, че са били направени всички необходими справки от въпросните хора — служителите от железниците и от полицията. Няма обаче съмнение, че вие сте надхитрили всички с най-удивителните си догадки.
— Не са догадки — уточни госпожица Марпъл, — аз имах голямо предимство. Познавам Елспет Магликъди както никой друг. Не съществуваше явно потвърждение на нейната история и след като нямаше съобщение за изчезнала жена, всеки съвсем естествено би си помислил, че просто една възрастна дама си въобразява разни неща, както често се случва, но не и е Елспет Магликъди.
— Не и с Елспет Магликъди — съгласи се инспекторът. — С нетърпение очаквам да се срещна с нея. Иска ми се да не беше заминавала за Цейлон. Между другото, правим постъпки тя да бъде разпитана там.
— Собствените ми разсъждения съвсем не бяха оригинални — обясни госпожица Марпъл. — Всичко това го има у Марк Твен. Момчето, което намира коня. То просто си представя къде би отишло, ако беше кон, а после отива там и го намира.
— Представяли сте си какво щяхте да направите, ако бяхте жесток и хладнокръвен убиец? — попита Крадък, като замислено съзерцаваше оформилата се от възрастта бяло-розова крехкост на госпожица Марпъл. — Наистина, вашият ум…
— … е като кухненска мивка, както обичаше да казва моят племенник Реймънд — съгласи се госпожица Марпъл, поклащайки бързо глава. — Аз обаче винаги съм му обяснявала, че кухненската мивка е необходимо съоръжение и всъщност е много хигиенично.
— Можете ли да отидете малко по-далеч, да се поставите на мястото на убиеца и да ми кажете къде точно се намира той в момента?
Госпожица Марпъл въздъхна.
— Бих искала, но нямам представа — абсолютно никаква. Трябва обаче да е някой, който е живял в Ръдърфорд Хол или знае всичко за него.
— Съгласен съм. Обаче се оформя много голям кръг от хора. Там са работили приходящи жени от женската благотворителна организация, а преди тях — служителите от гражданската противовъздушна отбрана. Всички те са знаели за големия хамбар и саркофага и за мястото, където е бил ключът. Цялата обстановка там е добре известна в района. Всеки, който живее в околността, би могъл да избере хамбара като подходящо за своята цел място.
— Да, наистина. Напълно разбирам затрудненията ви.
— Няма да стигнем доникъде, докато не идентифицираме трупа — каза Крадък.
— А това също може да се окаже трудно, нали?
— Най-накрая ще стигнем и дотам. Проверяваме всички съобщения за изчезнали жени, които са на тази възраст и с подобен външен вид. Нито една не отговаря точно на описанието. Съдебният лекар определя възрастта й на около трийсет и пет години, била е здрава, навярно омъжена жена, която е имала поне едно дете. Коженото й палто е евтино, купено в някой универсален магазин в Лондон. Стотици подобни палта са били продадени през последните три месеца, около шейсет процента — на руси жени. Нито една продавачка не можа да познае снимката на мъртвата жена. Малко вероятно е това да стане, ако покупката е била направена непосредствено преди Коледа. Останалите й дрехи са главно чуждо производство, купени предимно в Париж. Няма етикети, даващи указания как да се перат. Свързахме се с Париж и там ще направят необходимата проверка. Разбира се, рано или късно все ще се появи някой, за да съобщи за изчезнал роднина или наемател. Просто е въпрос на време.