Галактическа болница

За отправна точка им служеше хипотезата, че щом помещенията са отделяни с херметически прегради, тогава тръбите, които придават въздух, трябва да имат клапани както на входа, така и на изхода на всяко помещение. Следователно откриването на отрязък от тръба, който съдържа въздух, бе само въпрос на време. Но сложната плетеница включваше и тръби, захранващи помещението с енергия, и някои от тях сигурно продължаваха да функционират. Ето защо трябваше да проследят всеки отрязък от тръбите до мястото на прекъсването им, за да се убедят, че дадена тръба не принадлежи към въздушната инсталация. Този процес на елиминиране се оказа продължителен и изтощителен и вътрешно Конуей кипеше при вида на този механичен ребус, от чието бързо решение зависеше животът на пациента. Надяваше се, че спасителната група скоро ще стигне до пострадалия и вместо да изпълнява ролята на инженер с две леви ръце, той ще може да се върне към лекарските си задължения.

Изминаха два часа и накрая кръгът на възможностите се стесни до една дебела тръба, която по всяка вероятност отвеждаше отработения въздух, и до един сноп от по-тънки метални тръби, които сигурно вкарваха въздуха в помещението.

Ала захранващите тръби се оказаха седем на брой!

— Същество, на което са нужни седем различни химически… — започна Хендрикс и объркано спря.

— Само една тръба подава главната съставка на въздуха — рече Конуей. — Останалите сигурно доставят необходимите добавъчни елементи или инертни компоненти, подобни на азота в нашия въздух. Ако тези регулиращи клапани, които виждате на всяка тръба, не са се затворили, когато налягането в помещението е спаднало, ние ще можем да разберем какъв е бил съставът на въздуха.

Конуей говореше с уверен тон, но самият той не се чувствуваше толкова уверен. Имаше лоши предчувствия.

В това време напред пристъпи Кърсед. От чантата си за принадлежности сестрата извади малка горелка и на нейния пламък нажежи до бяло шестинчова игла. След това внимателно пъхна иглата в една от седемте входни тръби. Конуей се приближи с един отворен контейнер за проби.

От тръбата неочаквано излетя жълтеникава пара и Конуей инстинктивно се отдръпна. В контейнера не беше попаднал много от този газ, но количеството щеше да бъде достатъчно за анализа. Кърсед се залови със следващата тръба.

— Съдейки по външния му вид, бих казала, че това е хлор — каза сестрата ГБЛЕ, като продължаваше да работи. — А ако хлорът е основният компонент на тяхната атмосфера, тогава можем да преустроим едно от отделенията ПХТЙ и да настаним в него пациента.

— Опасявам се, че това няма да бъде толкова просто — рече Конуей.

Той едва бе успял да довърши мисълта си, когато от тръбата излетя силна струя от бяла пара и изпълни помещението с мъгла. Кърсед инстинктивно отскочи назад, като отдръпна пламъка от отверстието на тръбата. Парата се превърна в кипяща прозрачна течност, от която се разлетяха безброй димящи мехури. Конуей си помисли, че мехурите приличат на водни, и събра част от течността в друг контейнер.

Попадайки в струята на газа, който излизаше от третата тръба, пламъкът на горелката рязко се усили. При тази реакция не можеше да се допусне грешка.

— Кислород — каза Кърсед, изразявайки с думи мислите на Конуей. — Или газ с високо съдържание на кислород.

— Водата не ме смущава — обади се Хендрикс, — но една смес от хлор и кислород едва ли би могла да се диша.

— Съгласен съм с вас — каза Конуей. — Едно същество, дишащо хлор, само за няколко секунди умира от кислорода и обратното. Но може единият от тези два елемента да е в съвсем незначително количество в атмосферата и да е само неин примес. Възможно е и двата елемента да са само примеси в главния компонент на атмосферата, който ние все още не сме открили. За няколко минути пробиха отверстия в останалите четири тръби и събраха проби от тях. През цялото това време Кърсед обмисляше думите на Конуей. Преди да се отправи към скутера, където се намираше автоматичният анализатор, сестрата се поспря.

— Ако тези газове са само примеси — разнесе се от транслатора безизразният й глас, — защо тогава тези инертни елементи и кислородът не се смесват предварително и не се изпомпват заедно само по една тръба, така както е при нас и при другите разумни раси? А в същото време излизат само по една тръба.

Конуей изсумтя. Същият въпрос измъчваше и него и колкото и да се опитваше, не можеше да намери отговор.

— Сега ми е нужен само анализът на пробите и ви моля незабавно да се заемете с тях. Ние с лейтенант Хендрикс ще се опитаме да изчислим размерите на това същество и да установим какво атмосферно налягане му е необходимо. И не се тревожете — завърши сухо той. — Постепенно всичко ще се изясни.

— Да се надяваме, че нещата ще се изяснят по време на лечението, а не на аутопсията — отвърна на удара с удар Кърсед.

Без да чака да му напомнят, Хендрикс започна да маха огъналата се подова настилка, за да се добере до решетките за изкуствена гравитация. Като си помисли, че лейтенантът има вид на човек, който безпогрешно знае какво прави, Конуей го остави и тръгна да търси някакви останали здрави мебели.

III

Обикновено при космически катастрофи всички предмети на борда на кораба както движимите, така и онези, които се смятат за неподвижни, се откъсват от мястото си и политат по посоката на удара. Тук обаче катастрофата бе унищожила свързващите сили на кораба и беше променила положението на всеки негов болт, нит и шев. Мебелите, които винаги се повреждаха лесно, бяха пострадали най-много.

От един стол или маса можеше да се съди за формата, стойката и броя на крайниците на съществото, което ги е ползвало. Освен това можеше да се разбере дали тялото му е покрито с плътна обвивка, или то предпочита мебели с по-мека тапицерия. Изучаването на материала и формите на мебелите може да изясни какво притегляне е нормално за това същество. Но на Конуей не му провървя.

Някои от парченцата и късовете, които се носеха плавно из помещенията, бяха явно останки от мебели, но те бяха толкова натрошени и размесени, че да се опита да направи от тях цял предмет бе по-трудно, отколкото да подреди обърканите триъгълничета и квадратчета на шестнадесет игри-мозайки. Конуей реши да се обади на O’Мара, но размисли и се отказа от това намерение. Майорът едва ли би проявил интерес към неговата безпомощност.

Той се ровеше из останките от цяла редица шкафчета, изпълнен с надеждата да попадне на находка във формата на дреха или фотография на някое хубаво чуждопланетно момиче, когато се обади Кърсед.

— Анализът е готов — докладва сестрата. — Ако се разгледат поотделно различните елементи, пробите не представляват нищо особено. Но тяхната смес ще бъде смъртоносна за всяко същество, което притежава дихателни органи. Независимо как се смесват, резултатът е един и същ — лепкава отровна рядка каша.

— Моля ви бъдете по-конкретна — сряза я Конуей. — Нужни са ми данните от анализа, а не мнения.

— Що се отнася до вида на газовете — отвърна Кърсед, — те са амоняк, въглероден двуокис и два инертни газа. В комбинация помежду си или може би с други някои елементи те образуват плътна, отровна и непрозрачна атмосфера…

— Не може да бъде! — възрази рязко Конуей. — Вие сама видяхте боядисаните помещения на кораба. Тези същества явно имат слабост към пастелните цветове. А същества, които живеят в непрозрачна атмосфера, не могат да са чувствителни към нюансите на цветовете…

— Доктор Конуей — прекъсна го извиняващият се глас на Хендрикс. — Проверих гравитационните решетки. Доколкото успях да установя, те са нагласени на гравитация пет g.

Притегляне, петорно по-мощно от земното, означаваше и пропорционално високо атмосферно налягане. Следователно това същество дишаше гъста отровна супа — или по-точно бульон, помисли си гневно Конуей. А от това той можеше да си направи и други, още по-зловещи изводи.

Той се обърна припряно към Хендрикс: