Страница 55 из 55
Изведнъж гласът на Скемптън изпълни отделението. Той оживено описваше кацането на колонизираната планета и установяването на контакт с колонистите. След това продължи:
— …И чуйте, O’Мара, социалната им структура е направо невероятна — никога не съм виждал подобно нещо. При тях има две различни форми на живот…
— Но и двете принадлежат към един и същ биологичен вид — вметна Конуей, без да прекъсва работата си. Сега пациентът показваше явни признаци на живот и започна сам да си помага. На Конуей му се искаше да изкрещи от възбуда, но продължи спокойно:
— Едната форма е нашият десетокрак приятел тук, но, разбира се, без да е захапал опашката си с уста, защото това е само преходно състояние…
— Другата форма е… е… — Конуей замълча, за да разгледа по-задълбочено появилото се на бял свят същество. Останките от отока, който го покриваше, лежаха на пода. Част от тях бе отрязал й захвърлил там Конуей, а от останалите се бе освободило само новороденото. Той продължи: — Да, дишащо кислород, разбира се. Яйценосно. Дълго, но гъвкаво тяло, което притежава четири насекомоподобни крака, манипулатори, обичайните сетивни органи и три чифта крила. Класификация ЖКНМ. По външен вид прилича на водно конче. Съдейки по грубите пипала, бих казал, че първата форма върши по-тежкия труд. Докато не премине през стадия на „какавида“, за да се превърне в по-подвижното и красиво като водно конче същество, не може да се смята, че тя е достигнала своята зрелост и е способна да върши отговорна работа. Предполагам, че именно в резултат на това се е стигнало до създаването на сложно общество…
— Тъкмо се канех да кажа — намеси се полковник Скемптън, а в гласа му се долавяше разочарованието на човек, комуто са отнели възможността да направи сензация, — че две такива същества ще дойдат с нас, за да се погрижат за пациента. Те настояват нищо да не се предприема, докато…
В този миг O’Мара се напъха зад паравана. С широко отворени очи той наблюдаваше пациента, който бе зает с опъване на крилата си, и на психолога му бе малко трудно да дойде на себе си.
— Предполагам, че ще приемете извиненията ми, докторе. Но защо не казахте никому за това?…
— Нямах сигурно доказателство, че теорията ми е правилна — отвърна сериозно Конуей. — Когато пациента на няколко пъти го обземаше паника винаги, щом му предложех своята помощ, тогава започнах да подозирам, че отокът му е някакво нормално състояние. Една гъсеница би се възпротивила всекиму, който реши да махне преждевременно обвивката на нейната какавида, по простата причина, че това би я убило. Имах и други съображения. Липсата на хранителни органи, пръстеновидното положение с издадени навън пипала — очевидно защитен механизъм, съхранен от онези времена, когато естествените врагове са заплашвали новото същество, скрито под бавно втвърдяващата се обвивка. Накрая фактът, че в последните стадии въздухът, издишван от дробовете, не беше видоизменен, доказва, че дробовете и сърцето, които прослушвахме, нямат вече пряка връзка с организма.
Конуей продължи да обяснява, че в първоначалните стадии на лечението не е бил уверен в своята теория, но не бил и достатъчно разколебан, за да се вслушва в съветите на Манън или Торнастър. Той бил вече решил, че състоянието на пациента е нормално или поне сравнително нормално и най-добрият курс на лечение бил да не се предприема нищо. Както и бе постъпил.
— Но нашата Болница се гордее с това, че в нея се върши всичко възможно за доброто на пациента — продължи Конуей — и аз не можех да си представя, че д-р Манън, вие или който и да било друг ще стои със скръстени ръце, докато пациентът очевидно умира. Може би някой щеше да приеме теорията ми и да се съгласи с прилагането й, но как можех да бъда сигурен в това? А ние трябваше да излекуваме този пациент, защото не знаехме към каква раса принадлежи…
— Добре, добре — намеси се O’Мара, като вдигна ръце. — Вие сте гений, докторе, или нещо от този род. А сега какво?
Конуей потри брадичката си и каза замислено:
— Трябва да си припомним, че пациентът се е намирал на борда на космическа линейка, така че вероятно нещо с него не е било в ред. Той беше твърде отпаднал, за да излезе сам от какавидата си, и трябваше да му се помогне. Може именно тази слабост да е била заболяването му. Но ако е било нещо друго, Торнастър и неговите сътрудници ще успеят да го излекуват сега, когато успяхме да установим връзка с планетата му и можем да получим съдействие.
— Ако само — продължи той внезапно разтревожен — нашите предишни опити да го успокоим не са му причинили някакво душевно разстройство. — Той включи транслатора, прехапа устни и се обърна към пациента:
— Как се чувствувате?
Отговорът бе кратък, но конкретен. Такъв отговор можеше да стопли всяко лекарско сърце:
— Гладен съм — каза пациентът.
Информация за текста
© 1962 Джеймс Уайт
© 1984 Виолета Чушкова, превод от английски
James White
Hospital Station, 1962
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ГАЛАКТИЧЕСКА БОЛНИЦА. 1984. Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, No.56. Роман. Превод: Виолета ЧУШКОВА [Hospital Station, James WHITE (1962)]. Предговор: С измеренията на хуманизма — Светослав СЛАВЧЕВ — с. 5–8. Художник: Текла АЛЕКСИЕВА. Печат: ДП Балкан, София. Формат: 70×100/32. Печатни коли: 19.50. Страници: 310. Цена: 2.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/424]
Последна редакция: 2006-08-06 16:26:22