Галактическа болница

Той отново поиска линия.

— Колинсън от отдел „Свръзки“… Ало, Колинсън? Искам да ме свържете с мониторната работна група на родната планета на ТСУУ… Да, точно така, с тази, с която се свързахте преди няколко часа. Ще свършите ли тази работа? Предайте им да подготвят запис на един текст на местния език ТСУУ… Аз ще ви продиктувам текста сега… Да! И да предадат записа незабавно. Обезателно да запишат някой възрастен ТСУУ. Диктувам текста…

Прекъсна го гласът на майор Колинсън. Началникът на „Свръзки“ напомняше плахо, че планетата ТСУУ се намира на другия край на Галактиката, че субкосмическото радио е чувствително към смущения, като всяко друго радио, и че по това време всяко слънце по безкрайното трасе ще деформира сигнала и докато стигне до тях, съобщението ще бъде съвсем неразбираемо.

— Ще ги накарате да повторят сигнала — каза O’Мара. — Все ще уловим някои думи и изрази и като ги съединим, ще можем да възстановим изпратеното от тях съобщение. Това ни е крайно необходимо и ще ви обясня защо…

— Съществата ТСУУ живеят изключително дълго, — бързо започна да обяснява O’Мара. — Те се възпроизвеждат еднополово. Интервалите между отделните раждания са много продължителни, а самите раждания са извънредно болезнени и тежки. Ето защо между родителя и децата съществува силна сърдечна връзка. Но има и нещо друго, което е много важно за случая — децата се подчиняват безусловно на родителите си. Освен това се смята с положителност, че независимо от това какви промени настъпват във външния облик на всяко ТСУУ, то винаги запазва гласните си и слухови органи, за да може да се свързва с близките си.

И така, ако някой възрастен ТСУУ от тяхната родна планета се обърне с няколко общи забележки, отправени към по-младите, които се държат зле, и този запис се получи в Болницата и се пусне по стенния говорител, тогава вроденото послушание на беглеца към по-старите ще може да го укроти.

— …А по този начин — обърна се O’Мара към Конуей, като изключи комуникатора — ние ще можем да преодолеем тази криза. С малко повече късмет след няколко часа ще можем да успокоим нашия посетител. Така че вашите тревоги свършиха, можете да си отдъхнете…

Тук O’Мара млъкна, вгледа се в изражението на Конуей и попита тихо:

— Има ли още нещо?

Конуей кимна. Като посочи асистента си, той каза:

— Д-р Приликла е емпат и той долови чувствата на беглеца. Трябва да разберете, че неговото психическо състояние е плачевно. Чувствата му са много объркани — скръб, породена от близката смърт на родителя, уплаха от преживяното при Шести входен люк, когато всички се втурнаха към него, а сега към всичко това се прибави и сътресението, което получи в Детско отделение ЕСОВ. Този ТСУУ е още млад и неопитен и това, което му се случи, събуди животинското у него и… — Конуей облиза сухите си устни. — А някой замислял ли се е кога за последен път е ял беглецът?

O’Мара изведнъж разбра колко важно е това. Той пребледня и отново включи комуникатора.

— Свържете ме пак със Скемптън. Спешно!… Ало, Скемптън?… Полковник, не ми се иска да разигравам мелодрама, но ще имате ли добрината да включите заглушителя на вашия апарат? Възникна още едно усложнение…

Като се отдалечи от O’Мара, Конуей започна да се двоуми — дали да хвърли един поглед на умиращия ТСУУ, или да побърза да се върне в сектора си. Приликла бе доловил в мозъка на беглеца силен глад, примесен с уплаха и объркване, и именно от тези му чувства първо Конуей, а след това O’Мара и Скемптън бяха разбрали в каква смъртна заплаха се бе превърнал посетителят. Конуей знаеше, че децата от всички раси са егоистични, жестоки и неразумни, но свирепият глад можеше да превърне това дете в канибал. При сегашното си объркано душевно състояние младият ТСУУ вероятно нямаше да осъзнае какво върши, но от това на жертвите му едва ли щеше да стане по-леко.

Поне питомниците му да не бяха толкова малки, беззащитни и… апетитни.

От друга страна, ако се спреше да погледа стария ТСУУ, може би щеше да му хрумне някакъв начин да обуздае по-младия. Любопитството му към безнадеждния случай ТСУУ естествено тук нямаше нищо общо, макар че…

Конуей започна да си пробива път към контейнера с пациента, като едновременно се стараеше да не блъсне лекаря, който бе застанал пред него и му пречеше да вижда. Най-неочаквано лекарят се обърна и гневно попита:

— Какво, по дяволите, сте решили? Да се качите на гърба ми ли?… А, здравейте, Конуей. Да не би да се каните да направите поредното си невероятно предположение?

Оказа се, че това е д-р Манън, който преди време беше началник на Конуей. Сега Манън бе Старши терапевт и скоро щеше да стане Диагностик. Той се бе отнесъл приятелски към Конуей при постъпването му на работа в Болницата, защото, както бе обяснявал неведнъж, имал слабост към бездомни кучета, котки и ординатори. Напоследък бяха разрешили на д-р Манън да съхранява постоянно в паметта си три Информационни касети — една на тралтски експерт по микрохирургия и две на хирурзи — специалисти по живеещите в условията на ниска гравитация видове ЛТХО и МТХК. Ето защо през по-голямата част на деня реакциите му бяха напълно човешки. Сега той гледаше слисано Приликла, който летеше ниско над тълпата.

Конуей започна да обяснява подробно характера и способностите на новия си асистент, но бе прекъснат от гръмкия глас на Манън:

— Достатъчно, приятелю. Всичко това ми звучи като импровизирана приветствена реч. Сръчност и емпатична способност — това може да е само от полза при сегашната ви работа. Признавам това. Но трябва да се съгласите, че винаги сте си избирали най-невероятни приятели: летящи сушени сливи, насекоми, динозаври и какви ли не още от този род. Изключение прави единствено онази медицинска сестра от двадесет и трето ниво и мога само да ви поздравя за добрия вкус…

— Има ли някакъв напредък в лечението на този болен, сър? — запита Конуей с твърдото намерение да върне отново разговора към основната му нишка. Манън бе най-приятният човек на света, но имаше досадния навик понякога дотолкова да се увлича в своите шеги, че да проглуши ушите на събеседника си.

— Никакъв — отвърна Манън. — А това за невероятните предположения не беше шега. Напоследък ние тук работим само с необикновени догадки и хипотези. При този случай обичайните диагностични методи са напълно несъстоятелни. Само погледнете!

Манън се отдръпна, за да не пречи. Едно нежно докосване по рамото подсказа на Конуей, че Приликла е зад гърба му и е проточил шия напред, за да види болния ТСУУ.

VI

Да се опише съществото, поставено в контейнера, бе невъзможно поради простата причина, че по времето, когато бе започнало да се топи, то очевидно се бе опитвало да приема няколко форми наведнъж. От него се подаваха твърди израстъци и пипала, по набръчканата му обвивка се редуваха ивици, покрити с люспи, бодли и кожа, а на муцуната му се виждаха хриле и нещо подобно на уста. И всичко това бе така чудовищно размесено, че гледката представляваше истински кошмар. Освен това нито една част от ужасното му тяло не бе ясно очертана, защото цялата тази отпусната маса бе омекнала и протекла като нагрята восъчна фигура. От тялото на пациента непрекъснато капеше вода и се събираше на дъното на контейнера, където нивото й бе достигнало почти шест инча.

Конуей преглътна и каза:

— Имайки предвид високата приспособяемост на тези същества и тяхната устойчивост към физически увреждания, както и чудовищната форма на тялото на пациента, бих казал, че е най-вероятно в основата на заболяването да лежат психически причини.

Манън бавно го измери с унищожителен поглед от главата до петите и каза язвително:

— Психически причини, така ли? Поразително! А какви други причини биха могли да засегнат едно същество, което е устойчиво към физически увреждания и има имунитет към бактериални инфекции? Какво друго би могло да го доведе до това състояние, освен нещо объркано в главата му? Или може би вие ще ми обясните по-конкретно?