Завръщане от звездите

Трябваше да започна от историята, но се заех най-напред със социологията, защото исках да узная колкото може повече. И много бързо разбрах, че няма да се справя. Социологията беше препълнена с изключително трудна, тясно специализирана математика, а на това отгоре авторите се позоваваха на неизвестни за мен факти. Имаше много думи, които не разбирах, и трябваше да търся обяснението им в енциклопедията. Затова си инсталирах още един оптон — имах общо три. Това бързо ми омръзна, много бавно вървеше, затова слязох от облаците и се залових за обикновен гимназиален учебник по история.

С мен беше станало нещо: вече нямах нито капка търпение — аз, когото Олаф наричаше последното олицетворение на Буда. Вместо да чета поред, потърсих раздела за бетризацията.

Теорията беше разработена от трима души: Бенет, Трималди и Захаров. Оттам произлизаше названието й. За свое най-голямо учудване разбрах, че това са били наши връстници — бяха публикували своя труд само една година след нашия старт. Съпротивата, разбира се, била голяма. Отначало никой не мислел да приема сериозно този проект. После стигнал до трибуната на ООН. Известно време преминавал от подкомисия в подкомисия — изглеждало, като че ли ще потъне в безкрайните заседания. През това време експерименталната дейност продължавала да дава все нови и нови плодове, направени били усъвършенствувания, проведени били масови експерименти върху животни, после и върху хора (най-напред положили на изпитание себе си тримата създатели на теорията — Трималди известно време боледувал, никой още не познавал опасностите, които бетризацията крие за възрастните, и този фатален случай замразил изследователските работи за цели осем години). На седемнадесетата година от нулата (това беше мое лично летоизчисление: нулата означаваше старта на „Прометей“) бил приет закон за всеобщото въвеждане на бетризацията; това било все пак началото, а не краят на борбата за хуманизация на човечеството (както твърдеше учебникът). В много страни на света родителите не желаели да поддават децата си на имунизация, а първите бетростанции станали обект на нападения; няколко десетки били напълно унищожени. Периодът на бъркотия, репресии, принуждения и съпротива продължил двадесет години. По напълно понятни съображения, на това място учебникът се ограничаваше само с общи фрази. Реших да потърся повече подробности в първоизточниците, без да прекъсвам четенето на учебника. Новият метод получил своето потвърждение на практика едва тогава, когато на първото поколение бетризирани се родили деца. За биологичната страна на процеса книгата не споменаваше нищо.

Затова пък имаше много химни в чест на Бенет, Трималди и Захаров. Предложен бил проект да се започне ново леточисление от датата на въвеждането на бетризацията, но пропаднал. Изчислението на времето не се променило. Изменили се хората. Разделът завършваше с патетични фрази в чест на новата ера на хуманизма.

Потърсих монографията за бетризацията, написана от Улрих. И тя беше пълна с математика, но аз реших да я разчовъркам. За мое щастие оказа се, че имунизацията не влияе върху наследствената плазма, от което тайно се опасявах. Всъщност, ако това наистина беше така, тогава не би трябвало да се бетризира всяко следващо поколение. Помислих за това с облекчение. Винаги имаше, най-малкото теоретично, възможност за връщане към първоначалното състояние на организма. В най-ранния период от живота въздействуваха върху челния дял на мозъка с помощта на група протеолитични ензими. Постигани бяха нелоши резултати: ограничаване на агресивните инстинкти до 80-88% в сравнение с небетризираните; изключване на възможността за асоциативна връзка между агресивните действия и областта на положителните емоции; ограничаване на възможността за поемане на личен риск средно с 87%. За най-голямо постижение се смяташе фактът, че бетризацията не се отразява отрицателно на развитието на интелекта, нито на формирането на личността; и което беше още по-хубаво — възникващите ограничения не действуваха на принципа на страховите реакции. С други думи, човекът не убиваше не защото се страхуваше от самото действие. Такъв резултат би създал условия за невротизиране на цялото човечество и заразяването му с непрекъснат страх от всичко. Човекът не убиваше, защото „не се сещаше за това“.

Едно изречение на Улрих особено ми се хареса: бетризацията предизвиква изчезване на агресивността не чрез налагане на забрана, а чрез отсъствието на заповед. След кратко размишление дойдох до извода, че все пак формулировката на Улрих не дава отговор на най-важния въпрос: хода на мислите на бетризирания човек. Тези хора бяха съвсем нормални, можеха да си представят абсолютно всичко, включително и убийството. Кое в такъв случай правеше невъзможно неговото осъществяване?

Докато търсех отговор на този въпрос, навън се стъмни. Както много често се случва с научните проблеми, това, което на пръв поглед в съкратен и обобщен вид е изглеждало ясно и просто, започна да става все по-сложно, колкото по-точно обяснение търсех за него. Напевният сигнал ме покани на вечеря — помолих да ми я донесат в стаята, но дори не се докоснах до нея. Обясненията, които намерих най-накрая, не съвпадаха напълно. Отблъскващо чувство, приличащо на отвращение, най-висока степен на антипатия, подхранвана по начин, неразбираем за небетризирания; най-интересни бяха показанията на изследванията, които в свое време — преди осемдесет години — са имали задача в Института на Трималди край Рим да преминат невидимата бариера, издигната в тяхното съзнание. Това беше най-странното от всичко, което прочетох. Никой не успял да премине тази бариера, но разказите на изследванията за техните преживявания по време на изпитания се различаваха един от друг. У едните преобладаваха психическите реакции — стремеж към бягство, измъкване от положението, в което са ги поставили. Подновяването на изпитанията предизвикало в тази група силно главоболие, а настоятелните искания опитите да бъдат доведени докрай са завършвали с невроза, която все пак се е поддавала на бързо излекуване. У другите на преден план излизали физическите реакции: неспокойно дишане, задушаване, това състояние напомняло уплаха, но тези хора не се оплаквали, че се страхуват, а само от физическа болка.

Както установил Пилгрин, 18% от бетризираните са били способни да имитират убийство върху манекен, но при това е трябвало да бъдат абсолютно уверени, че имат работа с бездушна кукла.

Забраната обхващала всички висши животни, но не засягала влечугите и земноводните, а така също и насекомите.

Разбира се, не всички бетризирани са имали научни познания върху зоологичната систематика. Забраната е зависела от степента на близост до човека и тъй като всеки, независимо от своето образование, е поставял кучето по-близо до човека, отколкото змията — въпросът се решавал от само себе си.

Прочетох още много други научни трудове и се съгласих с онези, които твърдяха, че да разбере вътрешния свят на бетризирания може само друг бетризиран. Оставях тези книги със смесено чувство: най-много ме безпокоеше липсата на критични или дори чисто пасквилни по дух работи и някакви анализи, сумиращи всички негативни последствия на бетризацията, защото нито за миг не се съмнявах, че има и такива; не от липса на уважение към труда на изследователите, а просто за това, че такава е природата на всички човешки начинания — имат своите добри и лоши страни.

Краткият социографски очерк на Мурвик съобщаваше редица интересни данни за съпротивата срещу бетризацията в началото на нейното въвеждане. Най-силна е била тази съпротива в страните с дълга традиция на кървави борби, такива като Испания и някои страни в Латинска Америка. Нелегални дружества за борба с бетризацията се появили почти в целия свят и най-вече в Южна Африка, в Мексико и на някои тропически острови. Пускани са били в ход всички средства, от подправянето на медицинските свидетелства за извършена имунизация до убийствата на лекари, участвуващи в нея. Когато периодът на масовата съпротива и стихийните сблъсквания минал, настъпило привидно спокойствие. Привидно, защото едва тогава започнал да се проявява конфликтът между поколенията. Младото бетризирано поколение, израствайки, започнало да отхвърля значителна част от достиженията на човечеството: обичаи, нрави, изкуство, цялото културно наследство било подложено на коренна преоценка. Промените обхванали огромно количество проблеми от сексуалния живот, през нормите за поведение в обществото до отношението към войната.