Императорската гвардия

— Не му било позволено ли? Звучи адски странно.

Лайза още три пъти имаше възможност да изпита сдържаността на императора на дансинга преди приемът благоприлично и консервативно да свърши в единадесет часа. Майлс се чудеше дали Грегор не го е излъгал за срамежливостта си, защото и той успя да накара Лайза да се засмее.

Успя да хване императора насаме почти в самия край на вечерта. За съжаление, първите думи на Грегор бяха:

— Чух, че си успял да ни върнеш нашия куриер почти цял. Малко под обичайните ти стандарти, нали?

— О. Значи Ворберг се е завърнал.

— Така ми съобщиха. Как точно се случи?

— Хм… много неприятен инцидент с автоматичен плазмен пистолет. Ще ти разкажа всичко, но… не тук.

— Нямам търпение.

Това включваше Грегор в растящия списък с хора, които Майлс трябваше да избягва. По дяволите.

— Къде намерихте тази изключителна млада комарка? — загледан в далечината, попита императорът.

— Доктор Тоскана ли? Страхотна е, нали? Възхищавам се на смелостта й не по-малко, отколкото на деколтето й. За какво си говорихте?

— Предимно за Комар… Имаш ли, хм, адреса й в Синдиката на превозвачите? Е, няма значение, Саймън ще го открие. Наред с подробен доклад, независимо дали искам, несъмнено.

Майлс се поклони.

— ИмпСи обича да ви служи, сир.

— Дръж се прилично — измърмори Грегор и Майлс се усмихна.

Майлс покани двамата комарци на по чаша в замъка Воркосиган, без да се замисли за усложненията с припасите си. Галени любезно понечи да отклони предложението, като спомена, че на другия ден бил на работа, но Лайза го прекъсна:

— О, да, моля. С удоволствие ще разгледам къщата, лорд Воркосиган. От нея лъха на древност.

Галени незабавно преглътна възраженията ги.

Всички стаи на първия стаж изглеждаха прекалено големи, мрачни и зловещи за трима души, затова Майлс ги отведе в по-човешкия малък салон. Наложи се припряно да вдигне калъфите от мебелите, за да има къде да седнат. Той настрои осветлението на разумно романтичен привечерен сумрак, после отново изтича долу в търсене на три чаши и подходящо вино. Върна се доста задъхан.

Междувременно Галени не се бе възползвал от открилата му се възможност. Майлс трябваше да разчисти само малкия диван и да ги принуди да седнат един до друг, а не на удобните фотьойли. Сериозният, спазващ правилата капитан, изглежда, не съзнаваше тайния копнеж на своята дама към малко романтични глупости. Майлс си спомни за Таура, принудена от ръста, работата и ранга си да носи постоянна маска, прекалено опасна, за да се подиграват с нея. Лайза не беше прекалено едра, но навярно бе прекалено умна, прекалено съвестна по отношение на обществените си задължения. Тя никога нямаше директно да му предложи. Галени я караше да се усмихва, ала не и да се смее. Липсата на каквото и да е усещане за игра помежду им разтревожи Майлс. Той бе убеден, че човек трябва да има чувство за хумор, за да прави секс и да запази разсъдъка си.

Но в момента не се чувстваше в състояние да дава съвети на комареца за любовния му живот. По дяволите. Галени беше голямо момче, можеше сам да открие собственото си проклятие.

Не бе трудно да насочи Лайза към разговор за работата й, макар че така нещата ставаха малко едностранни. Майлс и Галени естествено не можеха да говорят за строго секретните си професии. Очевидно това щеше да е темата на вечерта: комарско-бараярските отношения и историята. След завладяването на Комар родът Тоскана беше оказал значително съдействие на Империята, на което се дължеше и днешното му положенне.

— Но не може да се каже, че са колаборационисти — категорично заяви Майлс. — Мисля, че това определение трябва да се използва само за онези, които са ни помагали преди бараярското нашествие. Фактът, че са отказали да се присъединят към съпротивата, не означава, че не са патриоти. Тъкмо обратното. — Бараярското нашествие не беше било изгодно и за двете страни, но онези, които бяха приели новата власт, просто бяха успели да ограничат загубите си и да продължат напред. Сега, едно поколение по-късно, успехът на предвождалата от Тоскана възродила се олигархия доказваше, че са били прави.

И за разлика от Галени, чийто баща Сер Гален беше прекарал живота си в безплодни опити за отмъщение, позицията на Тоскана не бе оставила на Лайза срамни връзки. Сер Гален беше тема, която не желаеха да подемат нито Майлс, нито Галени. Майлс се чудеше дали Дъв й е разказал за покойния си побъркан баща.

Беше призори и тримата вече бяха изпили втора бутилка от най-доброто вино, когато Майлс най-после позволи на прозяващата се двойка да си тръгне. Той замислено проследи с поглед колата на Галени, изпратена с козируване от самотния нощен пазач. Също като него, Дъв бе прекарал последните десет години в преследване на всепоглъщаща кариера и напрежението навярно донякъде го беше лишило от романтичност. Майлс се надяваше, че когато настъпи моментът. Галени няма да направи предложение на Лайза като делова оферта, но много се боеше, че ще стане точно така. Галени нямаше достатъчно инерция. Канцеларската работа напълно го устройваше.

„Тя няма да те чака много дълго, Галени. Някой с повече кураж ще я грабне и ще я отведе надалеч от теб.“ Като набеден Баба, традиционен бараярски сватовник, Майлс не смяташе, че тази вечер е допринесла особено много за целите на Дъв. Сексуално разочарован и за двамата си приятели, той се прибра. Автоматичната ключалка на вратата изщрака.

ГЛАВА 6

Личният комуникационен пулт в спалнята сигнализира едва на третата вечер. Майлс, който през целия ден беше седял до него, едва не падна от стола си. Нарочно го остави да иззвъни повторно, докато се опитваше да успокои разтуптяното си сърце и да си поеме дъх. „Така. Успокой се и си събери мислите, момче. Не позволявай на секретаря на Илян да те види в това състояние.“

Но за негово огромно разочарование лицето, което се появи над видеоплочата, бе на братовчед му Иван. Очевидно току-що беше приключил работа в щабквартирата на Имперската служба, защото все още носеше зелената си униформа… със сини, а не червени правоъгълници на яката под бронзовите символи на въоръжените сили. „Капитан?“

— Здрасти, братовчед — весело го поздрави Иван. — Как мина денят ти?

— Бавно. — Майлс се насили учтиво да се усмихне с надеждата да скрие отвратителното си настроение.

Усмивката на Иван се разшири и той приглади косата си с длан.

— Да забелязваш нещо?

„Отлично знаеш, че веднага съм забелязал.“

— Да не си си намерил нов фризьор? — престорено колебливо попита Майлс.

— Ха! — Братовчед му посочи с показалец петлиците си.

— Знаеш, че е подсъдно да се преструваш на офицер, Иване. Наистина, все още не са те хванали… — „Повишили са го преди мен?…“

— Ха — самодоволно повтори Иван. — От днес вече е официално. Новата ми заплата влезе в сила от тази сутрин. Знаех предварително, разбира се, но го пазех в тайна. Реших, че всички заслужавате да ви изненадам.

— Как така са те повишили преди мен? С коя си спал, по дяволите? — изтръгна се от устните на Майлс преди да се усети. Не искаше да прозвучи чак толкова грубо.

Иван се подсмихна и сви рамене.

— Върша си работата. При това, без да нарушавам всички правила. А и ти си отсъствал по болест адски много време. Като го пресметнеш, аз сигурно съм с години по-напред от теб.

Кръв и кости. Всеки ден от онзи нежелан отпуск бе платен с кръв, кости и безкрайни мъки, доброволно отдадени в служба на императора. „И след всичко това да повишат Иван… преди мен?“ Задави го нещо като гняв.

На лицето на Иван се изписа униние. Да, разбира се, той очакваше да му честитят, очакваше Майлс да сподели гордостта и радостта му. Майлс се опита да овладее изражението, думите, мислите си.

— Поздравления, братовчед. След като вече взимаш толкова голяма заплата, с какво ще се оправдаеш пред майка ти, за да не те ожени за някоя разцъфнала ворска пъпка?