Страница 14 из 80
Когато свършиха с формалностите, Делия отиде да потърси Иван и сестра си сред блестящо облечените гости. Залата далеч не бе толкова претъпкана, колкото на рождения ден на императора или Зимния празник. Лайза хвърли поглед през рамо към Грегор.
— Господи. Стори ми се, че почти се извинява за това, че сте ни завладели.
— Хм, всъщност не — отвърна Майлс. — След като сетаганданците ни нападнали през вашите пунктове, не сме имали друг избор. Той просто изрази съчувствие заради личните ви неудобства трийсет и пет години след войната. Многопланетните империи се управляват трудно. Макар че сетаганданците са запазили своята в продължение на векове. Не че ги смятам за образец на политическа система.
— Той не прилича много на суровия император, за какъвто го представят официалните ви информационни мрежи, нали?
— По-скоро мрачен, отколкото суров — ето как изглежда на екрана. За щастие, навярно.
На пътя им се изпречи мършав възрастен мъж с бастун. Свръхофициалната му парадна червено-синя униформа с две саби, поклащащи се на костеливите му хълбоци, свободно висеше на тялото му, а цветовете й бяха малко избледнели. Майлс припряно отстъпи назад, за да му направи място.
— Кой е този стар генерал? — заинтригувано попита Лайза.
— Една от най-прочутите антики на Ворбар Султана — отвърна Майлс. — Генерал Ворпарадийс е последният жив имперски ревизор, назначен лично от император Ецар.
— Има прекалено военен вид за счетоводител — скептично отбеляза тя.
— Това е имперски ревизор — поясни Майлс. — Хм… всяко общество трябва да си зададе въпроса „Кой ще пази пазителите?“ Бараярският отговор е имперският ревизор. Нещо средно между, хм, бетански извънреден прокурор, главен инспектор и второстепенно божество. Работата му не е задължително свързана със счетоводството, макар че произходът на титлата е точно такъв. Първите графове са събирали данъците на Ворадар Тау. Невежите ми предци боравели с толкова много пари, че започнали да покрадват. Ревизорите контролирали графовете от името на императора. Неочакваната поява на имперски ревизор, обикновено придружаван от многобройна имперска кавалерия. често предизвиквала необичайни самоубийства. По онова време бил убиван не един ревизор, но първите императори наказвали такива престъпления със зрелищни масови екзекуции и ревизорите станали почти недосегаемн. Говори се, че можели да яздят в провинцията с чували злато на седлата си почти без охрана и бандитите тайно разчиствали пътя им, просто за да са сигурни, че ревизорите по-бързо ще стигнат до своите области без досадни забавяния. Самият аз мисля, че това е легенда.
Лайза се засмя.
— Обаче е страхотна история.
— Трябва да са деветима — вметна Галени. — Традиционен брой с няколко възможни варианта за произход от Старата Земя. Това е любима тема за студентски исторически доклади. Но ми се струва, че в момента има само седмина живи имперски ревизори.
— Това пожизнена длъжност ли е? — попита тя.
— Понякога — отвърна Майлс. — Други се назначават само за конкретни случаи. Когато беше регент, баща ми назначаваше само временни ревизори, макар че когато стана пълнолетен, Грегор потвърди няколко от назначенията. По всички въпроси, свързани с техните разследвания, те говорят с Гласа на императора. Пак нещо типично бараярско. Веднъж говорих с Гласа на графа, моя баща. Разследвах убийство в моята област. Беше странно преживяване.
— Звучи адски интересно от социологическа гледна точка — рече Лайза. — Мислиш ли, че бихме могли да поговорим с генерал Ворпарадийс за едно време?
— Не, не! — ужасено възкликна Майлс. — Интересна е институцията. Самият Ворпарадийс е най-склерозиралият старец във Ворбар Султана. Приказва само за това, че стандартите от времето на Ецар били отишли по дяволите — „и обикновено подчертано гледа към мен“ — и разнообразява монолога си с подробни обяснения за стомашните си проблеми.
— Да — съгласи се Делия Куделка. — Постоянно те прекъсва, за да ти каже, че младежите били невъзпитани. Под „младежи“ разбира всички под шейсетгодишна възраст.
— Седемдесет — поправи я Майлс. — Той все още нарича баща ми „по-малкото момче на Пьотър“.
— Всички ревизори ли са толкова стари?
— Е, не чак толкова. Но обикновено избират пенсионирани адмирали и генерали.
Те се отдалечиха от досадния генерал и настигнаха Иван и Мартя Куделка, само за да бъдат отново разделени от майордома, който ги настани на тяхната маса в пищната Малка трапезария. Вечерята вървеше добре. Майлс се насилваше да води разговор с ескобарската посланичка и търпеливо да отговаря на обичайните въпроси за прочутия си баща. Лайза, която седеше срещу него, беседваше с възрастен господин от ескобарската група. Грегор и капитан Галени размениха няколко любезни реплики за бараярско-комарските отношения, подходящи за нежните уши на галактическите гости.
Лайза се напрегна, когато Галени нарочно спомена нещо за комарските транспортни компании и директно се обърна към императора.
— Да, сир. Всъщност Комарският синдикат на превозвачите, който представлявам, е много загрижен за въпроса, в момента обсъждан от Министерския съвет. Подадохме молба за данъчни облекчения върху печалби, пряко инвестирани в капитални подобрения.
Майлс вътрешно изръкопляска на дързостта й да лобира пред самия император. „Да, давай така! Защо не?“
— Да — поусмихна се Грегор. — Министър Ракоци ми спомена за тока. Боя се, че това предложение ще има сериозна опозиция в Съвета на графовете, чийто по-консервативни членове смятат, че огромните ни военни разходи за отбраната на комарските скокови пунктове трябва, хм, пропорционално да се поделят между онези на предните линии.
— Но капиталното развитие ще осигури много по-голяма база за данъчно облагане. Да я източвате прекалено рано е все едно… все едно да изядете зърното си за посев.
Императорът повдигна вежди.
— Извънредно точна метафора, доктор Тоскана. Ще я предам на министър Ракоци. Това може да се хареса на някои от нашите провинциални графове повече от сложните дискусии на скокова технология, за която той се опитва да ги образова.
Лайза се усмихна. Грегор отвърна на усмивката й. Галени изглеждате откровено самодоволен. След като постигна своето, Лайза има благоразумието да насочи разговора към по-леки въпроси или поне към ескобарската политика по отношение на скоковата технология, потенциално далеч по-безопасна от бараярско-комарските данъчни отношения.
След това в балната зала на долния етаж засвири Оркестърът на Имперската служба, определено най-миролюбивите и талантливи войници на Бараяр. Старият полковник, който дирижираше, от години работеше в императорската резиденция. Грегор официално откри танците с лейди Алис, а после, както изискваше етикетът, с поредици от дами по реда на общественото им положение, започвайки с ескобарската посланичка. Майлс изтанцува своите дни танца с високата руса и красива Делия. Направил съответното впечатление на околните, той се отдалечи и застана до стената. Капитан Галени също танцуваше — ако не добре, то поне полагаше усилия. След двадесетте си години в Службата той мислеше за политическа кариера и методично събираше всички възможни необходими умения.
Един от гвардейците на Грегор се приближи до Лайза и скоро тя танцуваше огледален танц срещу Грегор. Майлс се зачуди дали тя няма да се възползва от възможността, за да постигне нещо повече за търговските връзки. Комарският синдикат на превозвачите трябваше да й даде извънредно възнаграждение за тази вечер. Мрачният Грегор високо се засмя на нещо, което Лайза му каза.
Тя се върна при Галени, който временно подпираше стената с Майлс. Очите й блестяха.
— Той е по-интелигентен, отколкото предполагах — задъхано рече Лайза. — Слуша… много внимателно. Като че ли разбира всичко. Или се преструва?
— Не се преструва — увери я Майлс. — Попива всичко. Но Грегор трябва да внимава какво говори, тъй като думата му буквално е закон. Като човек е срамежлив, но не му е позволено да го проявява външно.