Границите на безкрая

— Ако това ще ви накара да спрете и да ме изслушате пет минути, направете го — отговори Майлс, без да се отдръпне. Червенокосата пристъпи напред, стисна лявото му рамо и започна да натиска.

— Пет минути, нали? — добави отчаяно Майлс, когато натискът се засили. Погледът й го обгаряше. Майлс облиза устни, затвори очи, затаи дъх, зачака. Натискът достигна критична стойност… той се надигна на пръсти…

Червенокосата изведнъж го пусна и той се олюля.

— Мъже — коментира презрително тя. — От всичко правят състезание.

— Биологията е съдба — отвърна Майлс и отново отвори очи.

— …Или си някакъв извратен тип? Да не би да изпитваш удоволствие, когато те бият жени?

„Господи, надявам се, че не съм.“ Долните части на тялото му едва не го издадоха с неупълномощени поздрави. Ако щеше да продължи да се навърта около червенокосата, определено трябваше по някакъв начин да си намери панталони.

— Ако кажа „да“ ще спрете ли да ме малтретирате? — попита той.

— По дяволите, не.

— Просто си помислих…

— Престани с тези глупости, Беатрис — каза водачката на патрула и червенокосата се върна в групата. — Добре, дребосък, имаш исканите пет минути. Може би.

— Благодаря, мадам. — Майлс пое дъх и, доколкото това беше възможно без униформа, се приведе в приличен вид. — Първо, позволете ми да се извиня, че ви наруших спокойствието и ви се натрапих гол. Практически първите хора, които срещнах при влизането си в този лагер, бяха една група самообслужващи се… те между другото се обслужиха с дрехите ми…

— Видях ги — неочаквано потвърди думите му червенокосата. — Групата на Пит.

Майлс свали шапка, размаха я и направи реверанс.

— Да, благодаря, мадам.

— Правиш се на интересен и развличаш хората — коментира безстрастно тя.

— Те може и така да го схванат, но това си е техен проблем — отговори Майлс. — Що се отнася до мен, аз искам да разговарям с вашия лидер или лидери. Имам сериозен план да подобря живота в това място. За целта искам да предложа на вашата група да ми сътрудничи. Накратко казано, вие сте най-големия остров на цивилизацията, запазил се тук, да не говорим за военния ред, който поддържате. Бих желал да разширите вашите граници.

— Запазихме границите си с цената на всичко, което имахме, младежо — отговори лидерката. — Нищо не може да се направи. Затова се махай.

— Иди се самозадоволявай — осъби се Беатрис. — Тук няма да те огрее.

Майлс въздъхна, хвана шапката за широката периферия и я обърна. После я завъртя за момент на един пръст и погледна червенокосата в очите.

— Обърни внимание на шапката. Това е единственият предмет от облеклото ми, който успях да запазя от онези яки груби братя… бандата на Пит, нали така ги нарече.

Тя изсумтя.

— Онези мижитурки… защо точно шапката? Защо не панталоните? Защо не цялата униформа? — добави саркастично тя.

— Шапката е най-полезният предмет за общуване. С нея могат да се изразят най-различни чувства. — Майлс я вдигна до сърцето си. — Искреност — над половите органи, — смущение, гняв — той я хвърли на земята, после я вдигна и внимателно я почисти, — или решителност… — той я нахлупи на главата си и издърпа периферията над очите, — или вежливост. — Майлс я размаха към нея. — Виждаш ли за какво може да служи шапката?

Беше започнало да й става весело.

— Да…

— Виждаш ли перата на шапката?

— Да…

— Опиши ги.

— Ами… пера.

— Колко са?

— Две. Вързани на китка.

— Виждаш ли цвета на перата?

Тя се дръпна назад неочаквано отново смутена и погледна компанията си.

— Не.

— Когато започнеш да виждаш цвета на перата — каза тихо Майлс, — ще разбереш как можеш да разшириш своите граници до безкрая. До безкрайността.

Тя мълчеше, лицето й беше непроницаемо. Но лидерката на патрула промърмори:

— Може би е най-добре този дребосък да говори с Трис. Само този път.

Въпросната жена очевидно беше боец, а не помощен персонал като повечето жени. И сигурно не бе направила мускулите, които се очертаваха като въжета под кожата й, от клечене с часове пред холовидеото в някой подземен пост дълбоко в тила. Бе носила истински оръжия и бе убивала. И се беше простила с всякакви илюзии. В очите й гореше ярост като подземен и неугасващ огън в каменовъглен пласт. Беше може би на тридесет и пет или четиридесет години.

„Господи, влюбен съм — мислеше Майлс. — Брат Майлс те иска за Реформаторската армия“… После овладя мислите си. Тук и сега или щеше да спечели всичко, или всичко щеше да загуби, защото неговата схема и всички добродушни, шеговити закачки, словесни неправилни указания, чар, дебелоочие и глупост, които можеше да измисли, нямаше да са достатъчни, дори и подкрепени с голям тъжен поклон.

„Наранените искат власт, нищо друго; те мислят, че с нея ще се спасят от друго нараняване. Тази няма да се интересува от посланието на Сюгър… или най-малкото не още…“ Майлс пое дълбоко дъх.

— Мадам, аз съм тук да ти предложа командването на този лагер.

Тя погледна, сякаш беше открила нещо да пълзи по стените в тъмния ъгъл на тоалетната. Очите й се плъзнаха по голото му тяло. Майлс почувства следите от този поглед да горят от брадичката до върха на палците на краката му.

— Което ти държиш в джоба си, несъмнено — изръмжа тя. — Този лагер няма командване, мутант. Така че ти не можеш да ми го дадеш. Изхвърлете го извън нашия периметър, Беатрис! На парчета!

Той бързо се наведе и избегна червенокосата. По-късно щеше да си поговори за приказката за мутанта.

— Командването на този лагер ще го създам аз — увери я Майлс. — Обърни внимание, че аз предлагам власт, не отмъщение. Отмъщението е твърде скъп лукс. Командирите не могат да си го позволят.

Трис стана от постелката и се изправи, после се наведе, за да изравни лицето си с неговото, и изсъска:

— Много лошо, малко лайно. Ти почти ме заинтересова. Защото аз искам да отмъстя. На всеки мъж в този лагер.

— Значи сетаганданците са успели. Те са направили да забравиш кой е истинският ти враг.

— Кажи по-добре, че съм открила кой е истинският враг. Искаш ли да знаеш какво ни направиха те… нашите собствени другарчета…

— Сетаганданците искат вие да повярвате, че това — с махане на ръка той обхвана лагера — е нещо, което вие си правите един другиму. Като се биете помежду си, вие ставате техни марионетки. И през цялото време сетаганданците ви наблюдават и се наслаждават на вашето унижение.

Погледът й трепна само за миг. В тези хора беше почти болестно състояние да гледат във всички посоки — но не и нагоре към купола.

— Властта е по-добра от отмъщението — каза Майлс, без да трепне пред нейното студено като на змия, неподвижно лице, нито пред горящите като въглени очи. — Властта е нещо живо, чрез което човек може да хване бъдещето. Отмъщението е нещо мъртво, което се протяга от миналото да хване човека.

— А ти си един глупав смешник — прекъсна го тя, — протягащ се да хване онова, което става долу. Но сега аз те хванах. Това е власт. — Тя изви ръка и стисна юмрук под носа му, мускулите се свиваха и разпускаха. — Това е единствената власт, която съществува тук. Ти я нямаш и търсиш някой да ти пази задника. Но си сбъркал адреса.

— Не — извика Майлс и се почука по челото. — Това е власт. И аз я имам. Тя контролира това — той удари стиснатия си юмрук. — Хората могат да преместват планини, но идеите движат хората. Умовете могат да бъдат достигнати чрез телата… какъв е иначе смисълът на всичко това — той махна с ръка към лагера, — ако не да достигнат до умовете ви чрез вашите тела? Но властта действа и в двете посоки и отливът е по-силен от прилива.

Тя го гледаше.

— Когато сте позволили на сетаганданците да сведат вашата власт само до това — за по-голяма яснота той стисна нейния бицепс… беше като скала, покрита с кадифе, — сте им позволили да ви ограничат до най-слабата ваша част. И да ви победят.

— Те винаги почелят — отговори троснато тя и отблъсна ръката му. Майлс въздъхна облекчен, че не беше решила да я счупи. — Нищо от това, което вършим в този кръг, не може да доведе до успех. Каквото и да правим, ние си оставаме пленници. Те могат да ни спрат храната или проклетия въздух, или да ни смачкат на пюре. И времето е на тяхна страна. Ако ние се изпоколим да възстановим реда… нали това искаш да направим… единственото, което трябва да правят, е да чакат и отново да го разрушат. Ние сме бита карта. Пленени сме. Никой не е останал навън. Няма излизане оттук. Трябва да започнеш да свикваш с тази мисъл.