Границите на безкрая

— Не можете ли да си позволите да наемете ловци в момента? — добродушно попита Майлс. — Да не би средствата ви да са понамалели? Е, все още имате добри хирурзи, предполагам.

Риовал се задъха и избърса слюнката от устата си.

— Скъпият ми брат ли ти го каза?

— Кой? — истински изненадан попита Майлс. Значи в играта има още един играч?

— Барон Фел.

— Хм… не знаех, че сте роднини — отвърна Майлс. „По-малкият брат?“

— Не умееш да лъжеш — изръмжа Риовал. — Зная, че той стои зад това.

— Ще трябва да попитате него — отвърна нехайно Майлс. Съзнанието му беше заето с пренареждане на всичките му оценки поради новите данни. По дяволите, в инструктажа за акцията не беше споменато за тази връзка, а цялото внимание беше концентрирано единствено върху подробностите за Къща Барапутра. Сигурно е доведен брат… да. Не беше ли споменала Никол нещо за доведен брат на Фел?

— Ще взема главата ти за това! — беснееше Риовал. — Ще те получа замразен в сандък. Ще ти сложа главата в пластмаса като сувенир и ще я закача над… не, по-добре да удвоя парите за онзи, който те доведе жив. Ще умреш бавно, след безкрайни, непоносими мъки…

Майлс беше радостен, че разстоянието между тях бързо се увеличава.

Риовал прекъсна тирадата си, тъмните му вежди се сключиха в неочаквано подозрение.

— А може би те е наела Къща Барапутра? Вместо да се обединим, както обещаха, се опитват да ми попречат да вляза в биологическия им монопол, така ли?

— Защо Барапутра ще организира заговор срещу шефа на друга Къща? — попита Майлс. — Имате ли доказателства, че правят такова нещо? Или… всъщност кой уби вашия брат? Пардон, клона на вашия брат? — Най-после нещата идваха по местата си. О, богове! Изглежда, Майлс и хората му се бяха набутали в някаква борба за власт от византийски тип. Никол беше казала, че Фел не е хванал убиеца на младия си дубликат… — Да се опитам ли да позная?

— Знаеш много добре — озъби се Риовал. — Но кой от двамата те е наел? Фел или Барапутра? Кой?

Майлс разбра, че Риовал не знае нищо за истинската цел на акцията на Дендарии срещу Къща Барапутра. И при съществуващите отношения между Къщите щеше да мине доста време преди те да постигнат споразумение и да си разменят информация. Колкото по-късно, толкова по-добре, от гледна точка на Майлс. Той потисна доволната си усмивка, после се ухили предизвикателно.

— Защо, не можете ли да повярвате, че това е мой личен удар срещу търговията с генно създадени роби? В чест на моята дама?

Намекът за Таура попадна право в целта. Риовал се отдаде на своята фикс-идея и последвалият му гняв ефективно блокира възприемането на постъпващите данни. Наистина никак не е трудно да убедиш един човек, който заговорничи срещу своите конкуренти, че в отговор на тези действия те заговорничат срещу него.

— Фел или Барапутра? — повтори гневно Риовал. — Смяташ ли, че с безразсъдно разрушение ще можеш да скриеш една кражба от Барапутра?

Кражба? Майлс се замисли какво има предвид Риовал. Не Таура, по-скоро… някакъв генетичен материал, който Барапутра иска да купи? Оххо!…

— Не е ли очевидно? — каза учтиво Майлс. — Вие сте дали на брат си мотив, като сте саботирали плановете му да продължи живота си. И сте искали прекалено много от Барапутра и те са предали метода, като са изпратили своя супервойник във вашата лаборатория, за да се срещна с нея. Дори са ви накарали да платите за привилегията да измамят собствената ви охрана! Паднали сте в ръцете им като зряла круша! Майсторският план, разбира се — Майлс посочи с пръст към тениската си, — беше мой.

Майлс погледна през спусналите си мигли. Риовал, който сякаш се задушаваше, удари с разтреперана ръка комутатора и прекъсна връзката.

Тананикайки си замислено, Майлс отиде да вземе душ.

Тъкмо се беше върнал в командната кабина в нова униформа, натъпкан с болкоуспокояващи и с кана горещо черно кафе като противосредство срещу зачервените, парещи очи, когато отново се позвъни.

Далеч от намерението да държи заплашителна реч като своя доведен брат, барон Фел мълча известно време пред видеокамерата. Просто гледаше Майлс с пронизващ поглед. Майлс, изгарящ под този поглед, се чувстваше безкрайно радостен, че беше имал възможност да си придаде приличен вид. Беше ли се разделил барон Фел най-после със своята четириръка? Беше ли му съобщил Риовал някои от своите тлеещи подозрения, раздухани от Майлс до неудържим пожар? Засега от Станция Фел не се бяха втурнали да ги преследват — или щяха да го направят скоро, или изобщо нямаше да ги преследват. А може би нямаха достатъчно лек кораб, за да може да ги настигне, и в същото време с огнева мощ, равностойна на тази на „Ариел“. Освен ако Фел не планираше да се обърне за помощ към консорциума на Къщите, използващи станцията за скок… Майлс чувстваше, че след още една минута такава тягостна тишина ще започне неконтролируемо да се смее. За щастие Фел най-после заговори.

— Изглежда, адмирал Нейсмит — избоботи барон Фел, — случайно или нарочно вие сте взели нещо, което не ви принадлежи.

„Няколко малки нещица“ — помисли си Майлс. Но Фел очевидно намекваше само за Никол, ако Майлс правилно го разбираше.

— Бяхме принудени твърде бързо да се махнем — каза с извинителен тон Майлс.

— Да, казаха ми. — Фел наклони иронично глава. Сигурно неговият нещастен командир на отделението му бе докладвал. — Но бихте могли да си спестите някои неприятности. Музикантката си имаше договорена цена. За мен няма голямо значение дали ще я продам на вас, или на Риовал, стига договорената цена да се спази.

Капитан Торн, който работеше на мониторите на „Ариел“, трепна под погледа на Майлс.

— Цената, за която намеквате, ако ви разбирам правилно, е тайната на бетанската техника за подмладяване — каза Майлс.

— Съвършено вярно.

— Ах… хм. — Майлс облиза устни. — Бароне, аз не мога.

Фел обърна глава.

— Командващ станция, пусни кораби след тях.

— Чакайте! — извика Майлс.

Фел вдигна вежди.

— Премислихте ли? Добре.

— Това не значи, че няма да ви кажа — рече отчаяно Майлс. — Просто истината няма да ви е от полза. Абсолютно никаква. Все пак аз съм съгласен, че вие заслужавате някаква компенсация. Ще ви предложа друга информация, с много по-голяма практическа стойност за вас.

— О? — възкликна Фел. Гласът му беше спокоен, но изразът му показваше, че е ядосан.

— Вие подозирате доведения си брат Риовал в убийството на вашия клон, но нямате никакви доказателства, нали?

За момент Фел, изглежда, се заинтересува.

— Нито моите агенти, нито тези на Барапутра можаха да открият следа. Направихме всичко възможно.

— Не ме учудва, защото точно агентите на Барапутра са го убили. — „Е, във всеки случай е възможно да са го убили.“

Фел присви очи.

— Убили са собствения си продукт?

— Сигурен съм, че Риовал е сключил сделка с Къща Барапутра да ви предаде — бърза каза Майлс. — Вярвам, че тя включва размяна на някакви уникални генетични материали, притежание на Риовал. Не мисля, че рискът им може да се оцени само в пари. Сделката очевидно е била сключена на най-високо ниво. Не зная как са смятали да разделят плячката на Къща Фел след вашата евентуална смърт… може изобщо да не са смятали да я делят. Изглежда, са имали някакъв план за комбиниране на дейностите в по-голям биологически монопол на Джексън Хол. Нещо от рода на корпоративно сливане. — Майлс спря, за да даде възможност на Фел да осмисли чутото. — Ако ми позволите един съвет: може би е по-добре да запазите силите си и да ги използвате за защита срещу своите истински и непосредствени врагове, вместо срещу мен. Освен това вие получихте нашата кредитна карта, но ние натоварихме само половината от стоката. Нима това не е справедливо?

Фел го гледа цяла минута. Изразът му показваше, че мисли едновременно в три различни посоки. Майлс разбираше чувствата му. После Фел обърна глава и изкомандва през стиснати зъби: