Границите на безкрая

— Можеш ли да я накараш да посвири… — започна Риовал, но беше прекъснат от позвъняването на радиостанцията-гривна на китката му. — Извинявай, Геориш. — С леко раздразнен вид той се позавъртя настрана и каза: — Риовал слуша. Надявам се, че не ме безпокоите за дреболии.

— Не, господарю — отвърна един тънък глас. — Говори мениджърът Дийм от службата за търговски демонстрации. Имаме проблем. Онова същество, което ни продаде Къща Барапутра, ухапа един клиент.

Изваяните устни на Риовал се разтвориха в мълчаливо ръмжене.

— Казах ти да го завържете с верига от дуралуминий.

— Вързахме го, сър. Веригата издържа, но то изскубна халката от стената.

— Стреляйте със стънера.

— И това направихме.

— Тогава като се свести го накажете както трябва. Един достатъчно продължителен глад ще изкорени тази му агресивност… особено при неговия невероятен метаболизъм.

— А какво да правим с клиента?

— Дайте му каквото поиска обезщетение. За сметка на Къщата.

— Страхувам се… че ще мине много време преди да бъде в състояние да оцени понесените щети. Сега е в клиниката. Все още е в безсъзнание.

Риовал изсъска.

— Изпрати личния ми лекар! Като се върна, лично ще се погрижа за останалото. След около шест часа. Край. — Той затвори апарата. — Слабоумни — изръмжа Риовал, пое замислено дъх и си възвърна добрите маниери, сякаш ги измъкна от въздуха. — Извинявай за прекъсването, Геориш.

Фел махна с ръка, като че ли искаше да каже: „Какво да се прави: бизнес.“

— Тъкмо те питах можеш ли да я накараш да изсвири нещо? — Риовал кимна към четириръката.

Фел плесна с ръце, очите му блеснаха с фалшиво великодушие.

— Изсвири нещо, Никол.

Никол кимна, намести се пред цитрата и затвори очи. Напрежението, изписано на лицето й, отстъпи място на някакво вътрешно спокойствие и тя засвири някаква бавна, приятна мелодия, която постепенно започна да става по-бърза.

— Достатъчно! — Риовал махна с ръка. — Точно такава е, каквато ми я описаха.

Никол спря по средата на мелодията и пое дълбоко дъх, без да отваря уста, очевидно смутена от невъзможността да изпълни пиесата докрай — артистично разочарование на незавършеност. С рязко движение остави чукчетата в стойките им и кръстоса горните и долните си ръце. Торн стисна устни и неосъзнато също кръстоса ръце.

— Всичко, каквото ми каза моят агент, е истина — продължи Риовал.

— В такъв случай може би твоят агент ти е предал моите съжаления — отвърна сухо Фел.

— Предаде ги. Но той няма право да вдига цената над стандартния таван. За толкова уникално нещо само аз имам право да преговарям директно.

— За нещастие аз съм свикнал да се радвам на нейния талант тук — отвърна Фел. — На моята възраст удоволствията се постигат по-трудно от печеленето на пари.

— Вярно е. И все пак може би друго удоволствие ще бъде не по-малко ценно. Мога да ти предложа нещо съвсем специално. Извън каталога.

— За нейните музикални способности! Те са повече от специални. Те са уникални. Гениални. Не са изкуствено създадени. В твоите лаборатории не може да се направи дубликат от тях.

— Моите лаборатории могат да направят дубликат от всичко. — Риовал се усмихна на отправеното предизвикателство.

— Освен оригиналност. Самата идея за дубликат го изключва.

Риовал разтвори ръце в израз на признание от философска гледна точка. Майлс разбра, че Фел се радва не просто на музикалния талант на четириръката, а изпитва огромно удоволствие от притежаването на нещо, което неговият съперник страстно желае да купи, но той няма абсолютно никаква нужда да продава. Изглежда, дори прочутият Риовал имаше трудности да го догони с нещо по-добро… и все пак, ако Риовал можеше да даде исканата от Фел цена, каква сила на Джексън Хол можеше да спаси Никол? Майлс неочаквано разбра, че знае каква може да е цената на Фел. Знаеше ли я Риовал?

Риовал стисна устни.

— В такъв случай да обсъдим въпроса с вземане на тъкан от нея. Това няма да й причини нищо лошо и ти ще продължиш необезпокояван да се радваш на нейните уникални услуги.

— С това тя ще престане да бъде уникална. Ти знаеш, че репродукциите винаги свалят цената на оригинала, нали, Ри? — усмихна се барон Фел.

— Но не веднага — възрази Риовал. — Времето за създаване на един клон е най-малко десет години… Но ти добре знаеш това. — Той се изчерви и леко се поклони, сякаш разбра, че току-що е проявил нетактичност.

От стиснатите устни на Фел стана ясно, че е разбрал.

— Наистина — каза хладно Фел.

В този момент Бел, който следеше пазарлъка, ги прекъсна ужасен.

— Ти нямаш право да продаваш нейната плът! Тя не е твоя собственост. Четириръката не е продукт на Джексън Хол, тя е свободна галактическа гражданка!

И двамата барони се обърнаха към Бел, сякаш наемникът беше мебел, която неочаквано е проговорила, без да й е дадена думата. Майлс трепна.

— Барон Фел може да продаде нейния договор — каза с ледено спокойствие Риовал. — И точно това обсъждаме. Помежду си.

Бел не обърна внимание на намека.

— На Джексън Хол има ли практическа разлика дали ще го наречете договор или плът?

Риовал хладно се усмихна.

— Никаква. Според закона тук собствеността е повече от девет десети.

— Това е абсолютно незаконно.

— Законно, скъпи ми… ах… вие сте бетанец, нали? Това обяснява всичко — отвърна Риовал. — Законно е онова, което са решили властите на планетата и могат да го наложат. Аз не виждам тук лица от бетанската изпълнителна власт, които да ни наложат своята странна версия на морал и законност. Ти виждаш ли, Фел?

Фел слушаше вдигнал вежди, едновременно развеселен и раздразнен.

Без се изненада.

— Значи ако извадя оръжие и те ударя по главата, ще бъде съвсем законно, така ли?

Телохранителят настръхна и се приготви за скок.

— Престани, Бел — промърмори Майлс.

Но на Риовал му стана интересно да дразни бетанския натрапник.

— Ти нямаш оръжие. Но като оставим настрана закона, подчинените ми са инструктирани да отмъстят за мен. При дадените обстоятелства това може да се схваща както като естествена реакция, така и като наказателен акт. Всъщност ти ще установиш, че един такъв неуместен импулс наистина е незаконен.

Барон Фел погледна Майлс в очите и леко кимна. Време бе да се намеси.

— Трябва да си тръгваме, капитане — каза Майлс. — Ние не сме единствените гости на барона.

— Опитайте топлия бюфет — предложи любезно Фел.

Риовал демонстративно остави Бел без внимание и се обърна към Майлс.

— Прескочете до моя институт, ако ви е на път, адмирале. Дори един бетанец може да разшири хоризонтите на своя опит там. Сигурен съм, че моите хора могат да ви предложат нещо интересно за парите, с които разполагате.

— Вече не разполагам с никакви пари — отвърна Майлс. — Барон Фел изчерпи кредитната ми карта.

— Ах, много лошо. Може би при следващото пътуване — каза Риовал и се обърна незаинтересован настрана.

Бел не се помръдна.

— Вие не можете да продавате граждани на галактиката там долу — каза той и посочи нервно към кривината на планетата, която се виждаше през люка. Четириръката Никол ги наблюдаваше безизразно иззад цитрата си, но сините й очи блестяха.

Риовал се обърна неочаквано, преструвайки се на изненадан.

— О, капитане, току-що се сетих. Като бетанец… ти трябва да си истински генетичен хермафродит. Ти самият си пазарна рядкост. Аз мога да те наема с два пъти по-голямо заплащане от сегашното. И без риск да бъдеш застрелян. Гарантирам ти, че ще бъдеш изключително популярен. Твоята група се цени високо.

Майлс можеше да се закълне, че видя как кръвното на Торн се вдигна, когато разбра смисъла на казаното от Риовал. Лицето на хермафродита помръкна и той пое дълбоко дъх. Майлс се пресегна и го стисна за рамото.

— Отказваш ли се? — попита Риовал и вдигна глава. — Твоя работа. Но аз наистина ще ти платя добре за генетичен материал от твоята плът, с който да попълня каталозите си.