Страница 93 из 110
— Тя има къде да живее, но къде може да води мъже? При мама и тате? — възрази Лада. — Анютка, завърти ли любов с ново гадже, веднага наема жилище, за да има къде да се срещат. От мъж много има да чакаш инициатива. Всичките са хаймани, само чакат жените да им решават проблемите.
— Значи това се е случвало и друг път? — уточни Настя. — Аня и по-рано е прибягвала до услугите на сестра ви, за да наеме жилище?
— Разбира се. Три-четири пъти, вече не си спомням точно.
От „Тимирязевская“ те поеха към агенцията, където работеше сестрата на Лада. Коротков през цялото време хленчеше и се оплакваше, че бил гладен, но Настя този път не го подкрепяше. Не усещаше нито глад — макар че за последен път беше яла преди цяло денонощие, нито студ — което също беше необичайно за нея през зимния сезон, нито умора. Не усещаше почти нищо, освен хладна решимост да приключи с това дело веднъж завинаги и да напусне тази служба.
Когато минаваха покрай поредния павилион с надпис „Топли сандвичи“, Коротков все пак спря.
— Ти както искаш, но аз не мога повече — заяви той. — Отивам да си купя нещо за ядене. На теб какво да ти донеса?
— Нищо не искам.
— Стига, Ася, не може така, трябва да ядеш.
— Не съм гладна, Юрик, честна дума.
— Добре! — сърдито каза той и слезе от колата.
Върна се след няколко минути, в едната ръка носеше увити в пакет сандвичи, в другата — пластмасова чашка с кафе.
— Дръж! — подаде той чашката на Настя.
Тя взе кафето и благодарно се усмихна.
— Благодаря ти, ти си истински приятел.
Коротков седна в колата, извади един сандвич и лакомо отхапа почти половината.
— Ще ми се да не забравяш това, приятелко — каза той.
— Кое?
— Че съм ти истински приятел.
— Благодаря — повтори тя.
„Пада ти се, Каменская, заслужи си го — изкоментира наум Настя. — Юра наистина ти е приятел, винаги ти е помагал и не е имало случай да те предаде, а ти го обиждаш, като му демонстрираш недоверието си и не му казваш какво те безпокои. Безпокои ли? Направо те подлудява. За какво са приятелите, ако ти постоянно им показваш, че не се нуждаеш от тях? Сигурно Ирочка беше права. Впрочем напоследък това се случва със завидно постоянство: всички наоколо са прави — освен тебе, Каменская. Само ти не си права. Само ти постоянно грешиш.“
— Юра, как мислиш, за какво е потрябвала Анна на Паригин?
За миг Коротков престана да дъвче и се извърна към Настя.
— За нищо — учудено отговори той. — Имали са връзка. Обикновена любовна връзка, каквито имат милиони мъже с милиони жени. И тук ли виждаш нещо нечисто?
— Не виждам, но подозирам, че го има. Прекалено много съвпадения, в нормалния живот така не става. И двамата по един или друг начин са свързани с Доценко, имам предвид — познават се с него. И после, аз много добре си спомням какво ми разказваше Миша за срещите си с Лазарева. Тя е била влюбена в него и е очаквала той да започне да настоява за интимни срещи. Откъде тогава се взе тази любовна история с Паригин?
— Ами може историята с Паригин да е минала и да е прераснала в обикновени приятелски отношения — предположи Юра. Той трескаво довърши първия хамбургер и зашумоля с хартията, развивайки втория. — Между другото доста са вкусни — каза той, — глупаво постъпи, като не пожела да хапнеш, защо отхвърляш възможността за внезапно зародила се любовна история? Лазарева, ако съдим пак по разказите на Миша, е била импулсивно момиче, пламенно, влюбчиво, чувствата й са се пораждали лесно и бързо. Миша е изчезнал, престанал е да идва на срещи и точно тогава тя среща нов мъж, защо да не се възползва? Не разбирам какво те притеснява.
— Притеснява ме, слънце мое, фактът, че Лазарева се впуска в нова любовна връзка точно с мъж, който се познава с нейния неверен любим.
— Я стига, Ася — махна с ръка Коротков, — това се случва постоянно и навсякъде. Ти толкова се гордееш с литературните си познания, че би могла и да си припомниш: всяка трета книга описва именно такава ситуация. И всеки трети филм между другото — също. А животът, както ти е известно, ни поднася такива неща, каквито нито един писател не може да си представи. Хайде кажи ми честно — ако прочетеш в някоя книжка, че трима ръководители на едно и също ведомство са с едно и също фамилно име, без да са роднини, и поради това съвпадение се случват какви ли не недоразумения и бъркотии, ще повярваш ли? За нищо на света няма да повярваш. В краен случай ще решиш, че това не е сериозна книга, а пародия или иронично криминале. Ние с тебе обаче живеем с тази реалност, имаме министър, началник на Градското управление на вътрешните работи в Москва и началник на Главното управление на вътрешните работи в Московска област — и тримата съименници. Та какво можеш да ми възразиш в тази връзка, приятелко?
— Нищо — съгласи се Настя. — Но въпреки това тази история с Паригин и Анна не ми харесва, нещо там не е в ред.
Оказа се съвсем лесно да намерят човека, дал под наем жилище на Анна Лазарева. Той беше чевръст и ужасно делови младеж, шофьор във фирмата, в която работеше сестрата на Лада. Имал твърде сериозна дама на сърцето, с която живеел вече от две години в големия й апартамент в центъра на Москва, а своята гарсониера тихомълком давал под наем, и то не чрез фирмата, а изключително „на лична основа“, за да не плаща данъци.
Хазаинът здравата се стресна, когато научи, че от него се интересува милицията. И то стресна се, както се разбра по-късно, далеч не от евентуални данъчни проблеми.
— Ама как така?! — отчаяно нареждаше той и силно се удряше с юмрук по коляното. — Та аз винаги съм се старал да давам квартира на хора, с които няма да си имам неприятности. По сто пъти съм ги питал с какво се занимават и за какво им трябва жилището. Защото нали знаете как става? Превръщат жилището в склад или в някакъв пункт за прехвърляне на стоки, а после излиза, че там има наркотици или оръжие, или други разни контрабандни гадости. Или се сбиват, изпочупват всички мебели и взривяват вратата. А тази Аня ми се видя толкова симпатична, спокойна, пък и тя е наемала това жилище и по-рано и всичко е било наред. Е, това от нея не го очаквах!
— Не се тревожете — успокои го Настя, — нищо страшно не се е случило във вашето жилище.
— Как да не се е случило, щом вие се интересувате? — гневеше се шофьорът. — Какво са направили там? Бардак? Убили ли са някого?
— Не е там работата. Момичето, което е наело жилището, е загинало, а ние непременно трябва да видим нейните неща.
— Тъй — потиснато констатира той, — значи е крадла и е криела в моето жилище крадени стоки.
Той дори не реагира на съобщението за гибелта на квартирантката, толкова беше загрижен за самото жилище, за мебелите и дали е наред входната врата. Без да иска, подсказа, най-лесния вариант да бъде измамен. Коротков веднага се хвана за него.
— Да — веднага се съгласи Юра, — за съжаление вие познахте. Бихме искали да вземете ключовете от жилището и да дойдете с нас, инак ще трябва да разбием вратата. Никак не бихме искали да става така.
Има си хас! Хазаинът искаше това още по-малко. Той трепереше над имуществото си и май беше готов дори да плати на служителите от милицията, за да не повреждат бравата.
Пристигнаха на улица „Мосфилмовская“ към осем вечерта. Преди да слязат от колата, Коротков предупреди:
— Сега ще ви инструктирам и ви моля да правите всичко, както ви кажа. Не е изключено вашата квартирантка да е имала съучастник, който може още да се намира в жилището.
— Тогава аз няма да дойда — тутакси решително отвърна хазаинът. — Притрябвало ми е да си търся опасни приключения. А, не, вървете без мен.
— Разберете — меко каза Настя, — ако там наистина има съучастник, той няма да отвори вратата на никого, освен на вас. Вие сте хазаин и имате пълното право да влезете.
— Нека той — шофьорът завъртя глава, сочейки Коротков — да каже, че е хазаинът. На вас ви плащат за риска, а на мен — не.