Страница 2 из 108
— Ето на, проблемът е решен. А ти вече беше в паника!
Тя отново отиде до огледалото и тъжно поклати глава, след като повдигна пеньоара, за да се полюбува още веднъж на следите от провалената любовна среща.
— Ама защо бе, защо толкова не ми върви! — простена тя, опипвайки с пръсти зачервената кожа.
Павел стана от дивана и сладко се протегна.
— Я стига, Льолка, до утре ще бъдеш като нова. Как сте в службата, ново-вехто?
Олга направи страховита физиономия и протегна напред ръце с кръстосани пръсти.
— Празник, празник ни чака — проточи тя със задгробен глас. — Скоро ще ни посети ревизор. Или както му казват сега — одитор. Народът подскача от страх.
— Ами ти?
— Аз пък — не.
— Та нали си заместник главен счетоводител, наистина ли не се притесняваш?
— Тъкмо там е работата, Павлуша — че съм заместник главен счетоводител. Само главният и аз знаем, че всичко ни е наред, така че няма от какво да се притесняваме. А всички останали нищичко не разбират от счетоводство, затова им се струва, че непременно ще излязат някакви кирливи ризи. Дори генералният ходи блед и по десет пъти на ден ни привиква да ни пита готови ли сме за проверката. Край, съвсем се разсъних. Хайде да вечеряме.
Олга бързо приготви вечерята и я сервира, движейки се леко и чевръсто, и Павел неволно се загледа в нейната гъвкава изящна фигура.
— Какво ще правим с отпуските? — попита той, след като приключи с вечерята и започна да приготвя чая. — Моят отпуск е през септември и мъничко от август.
— Моят пък обратното — целият август и мъничко от септември — отговори Олга. — Ще нагласим две седмици, за да отидем някъде заедно, а останалото — всеки по свой вкус. Ти имаш ли някакви конкретни предложения?
— Конкретни не, но ми се иска да се поизлежавам на пясък, да си посгрея кокалите.
— Тогава Испания отпада, тази страна е за активна почивка, не става за излежаване, плажовете са по-лоши от нашите в Сочи — каза тя и сбърчи нос. — В Испания е хубаво човек да отиде с любовник, когато още в кръвта му бушува романтиката. Да вземе кола под наем и да тръгне от град на град. На нас това не ни подхожда. Вече остаряхме, трябва ни нещо по-спокойно. Защо не прескочим до Южна Франция?
— Ами да — оживи се Павел, — добра идея е. Спомняш ли си колко хубаво си прекарахме? Водехме тихо и безоблачно съществуване, хотелът — плажът, плажът — хотелът. Вярно, ти вечно се втурваше към някакви дискотеки, а аз едва те удържах.
— Е, Павлуша — разсмя се Олга, — в онези времена бях значително по-млада. Сега остарях и няма да се втурвам наникъде.
— От твоя страна е твърде нетактично да ми напомняш за възрастта ми. Все пак сме родени в един ден, не забравяй. А аз смятам, че все още съм напълно младолик тип. Льолка, кой днес по график трябва да мие чиниите?
— А какъв ден от седмицата сме, четен или нечетен? — попита Олга и съсредоточено сбърчи чело.
— Днес е сряда.
— Тогава си ти.
Тя остави мръсните чинии в мивката и изведнъж възмутено плесна с ръце.
— Ах, ти, хитрец такъв! Затова значи ми предлагаше да отидем на ресторант! На наивен ми се правиш, за някакви романтични пориви ми дърдориш, преструваш се, че не си спомняш чий ред е днес за миене на чиниите! Пашка, познавам те, откак живея на тоя свят, не се опитвай да ме метнеш.
Павел покорно си върза престилката и взе гъбата.
— Добре — обеща с въздишка, — няма да се опитвам.
След вечерята изгледаха един френски филм по телевизията и се прибраха по стаите си за лягане.
— Льолка — каза на сбогуване Павел, като целуна Олга по бузата, — ти си най-страхотната жена на света. Всичките жени, които съм имал, не струват и колкото малкото ти пръстче. Някой ден ще напиша трактат на тема какво е истинската любов.
„Какво ли е истинската любов? — мислено се питаше Олга, докато постепенно потъваше в сладостен сън. — Пашка е щастливец, вече знае това. А аз, глупачката, вечно търся нещо, ровя, избирам…“
Средата на юли неумолимо наближаваше, до крайния срок за плащане на данъците оставаше само месец и половина, а Чистяков още не бе успял да събере нужната сума. През януари той честно и почтено отиде в данъчната служба и подаде декларация за доходи на сума от четирийсет и шест хиляди долара. Пресметнаха му такъв данък, че направо да се обесиш: всичките тези четирийсет и шест хиляди долара, с малки изключения, бяха постъпили от чуждестранни университети и издателства във валутната сметка на Чистяков в „Инкомбанк“, която благополучно бе лишена от лиценз и не върна на доверчивите вложители нито копейка. През цялата есен, зима и пролет Настя и Алексей живяха с жестоки икономии, лишаваха се дори от най-необходимото. Чистяков приемаше всякакви предложения за изнасяне на платени лекции. Настя пък, която нямаше никаква възможност да печели допълнително, допринасяше за икономиите, като премина на по-евтини цигари и отвратително кафе, което струваше значително по-малко от нейното любимо „Капитан Колумб“. Тя много, много се стараеше, но въпреки това…
Към 1 юни за необходимата сума не им достигаха 90 хиляди рубли, което в превод на разбираем валутен език означаваше 4 хиляди долара. И откъде да вземат такива пари един обикновен старши оперативен работник от „Петровка“ 38 и професор в държавен университет? Въпрос, който няма отговор.
Настя и съпругът й се готвеха за последния отчаян напън. Днес полковник Гордеев обеща да пусне Настя в отпуск от 10 юни и тя вече се обади в издателството, от което припечелваше като преводач през отпуските си. Чистяков също си взе отпуск и смяташе да се заеме с частни уроци — да подготвя абитуриенти за кандидатстудентски изпити по физика и математика.
— Льошик, ура! — развика се Настя, нахлувайки в гарсониерата. — Житената питка ме пусна!
— Е, слава богу — въздъхна с облекчение Алексей. — А звъня ли в издателството?
— Разбира се. Обещаха тия дни да ми се обадят и да ми кажат каква работа имат за мен. Дано се намери нещо френско, все пак този език го знам по-добре, но в краен случай ще приема английска или италианска книга. А ти какво успя да свършиш?
— Засега нищо, но пуснах информацията и ще чакам тя да даде плодове.
Алексей взе чантата от ръцете й и неволно простена.
— Господи, Ася, какво си натъпкала в нея? Да не си домъкнала от някой строеж цял вагон тухли?
— Купих речници. Когато Житената питка милостиво благоволи да удовлетвори моята коленопреклонна молба за отпуск в нарушение на графика, от радост хукнах към книжарницата да видя последните издания на разните полезни речници. Е, и купих, разбира се, не можах да се стърпя.
— Скъпи ли са? — попита с подозрение Чистяков и с грохот пусна чантата на пода.
— Ами… Льоша… — замрънка Настя — нали е за работата.
— Прахосница — каза той с усмивка, — злоупотребяваш с факта, че не мога да ти се сърдя. Ще вечеряме ли, или първо ще се пъхнеш в банята?
— В банята — промърмори тя и започна да се съблича. — Тая баня не ми се ще да я гледам…
Настя Каменская беше права: банята им никак не беше за гледане. Започнатият преди година ремонт бе прекратен още в началото във връзка с паметния 17 август. Половин година след това жилището беше задръстено от строителни материали и разни плочки, купени предварително, но така и останали неизползвани поради липса на пари за продължаване на ремонта, както и поради необходимостта да пестят всяка копейка за данъците. Те категорично отказаха да приемат финансова помощ от брата на Настя — Александър, и след няколко безуспешни опита да им пробута пари за ремонт Саша съвсем легално докара камионче с работници и откара целия този строителен Монблан извън града, на своята вила. Сега човек можеше спокойно да се обърне в жилището, без риск да събори някоя камара или да падне и да си разбие челото. Но самото жилище, подготвено за несъстоялия се ремонт, правеше потискащо впечатление. Стените със свалените тапети и без плочките в банята навяваха смътни асоциации с вехтите блокове „за събаряне“, с нищета, немарливост и безнадеждност. Впрочем трябва да отбележим, че и Настя, и съпругът й в края на краищата свикнаха с това положение и вече не реагираха толкова остро на цялата тази бъркотия, още повече че все пак бяха успели да ремонтират и обзаведат с нови мебели кухнята. Разбира се, не можеха да канят гости в това разрушено гнездо, но спокойно можеха да се примирят с това. Роднините и приятелите ще се отнесат с разбиране, могат да не се притесняват от тях, всички изгубиха пари по време на кризата, а в този дом и без това почти не влизат чужди хора. Вярно, Алексей възнамеряваше да дава частни уроци и щеше да се наложи учениците да идват тук…