Защото го заслужавам

— Ще приказваме за това като дойдеш. — Тя затвори телефона, седна на студените твърди стъпала и закопча небесносиньото си кашмирено палто. Нахлупи качулката на главата си и запали една „Мерит ултралайт“. Ако беше минал някой по пътя, щеше да види едно мистериозно момиче със синьо палто с качулка — прекалено самоуверено, въпреки промяната в сценария и нуждата от корекции.

За какво говорим, когато не говорим за любов

— Вземете всички палтата си — каза Серена на деветокласниците от консултантската група в понеделник. — Отиваме навън за горещ шоколад в „Джаксън Хол“.

— Не се притеснявайте, имаме разрешение — добави Блеър и провери отражението си в огледалото на закусвалнята. Отиде пак на фризьор, за да оправят косата й и сега приличаше на Еди Седжуик от „Работните дни на Анди Уорхол“. Беше върховна.

— Уау — Джени ахна, докато я зяпаше. — Изглеждаш страхотно — Джени беше толкова щастлива, откакто срещна Лео, че преливаше от любов с всички наоколо.

Блеър се обърна и се сети за нещо.

— Проверяваш ли си пощата? — попита тя.

Очите на Джени светнаха.

— О, да. Да, проверявам я!

На Блеър й хрумна да си припише заслугите за очевидния екстаз на Джени, но всъщност много по-забавно беше да наблюдава Джени и пълното й неведение. Може би, в края на краищата, нямаше да бъде толкова лошо да бъде по-голяма сестра. Тя забеляза, че Елиз Уелс носеше прилепнал черен къс пуловер, вместо присъщите й превзети розови жилетки. Хубаво. Може би майка й беше убила баща й, затова че е такъв задник.

— Какво ново около баща ти, Елиз? — попита Серена, все едно прочете мислите й.

За изненада на Блеър, Елиз се усмихна щастливо.

— Всичко е чудесно. Двамата с майка ми заминаха заедно този уикенд — тя се засмя и сръга Джени в лакътя. — Не ми обръщай внимание. Мисля, че Джени има да каже нещо.

Джени знаеше, че лицето й стана червено, но не й пукаше.

— Влюбена съм — съобщи тя.

Серена и Блеър си размениха пренебрежителни погледи. Последното нещо, за което искаха да говорят беше за любов.

— Хайде, обличайте палтата си — подтикна ги Серена. — Ще ви чакаме навън.

Атмосферата в „Джаксън Хол“ на „Медисън авеню“ беше изпълнена с миризмата на хамбургери и бучащия шум от гласове. Веднага щом момичетата от консултантска група А влязоха и седнаха на най-близката маса до големия стъклен прозорец, Кати Фаркас и Изабел Коутс се събраха заедно в ъгъла, обсъждайки последните клюки с всеки, който искаше да слуша.

— Чухте ли за Нейт Арчибалд и онова момиче от Кънектикът? — попита Кати, Този уикенд тя беше подстригала късо косата си и германският й нос сега изглеждаше двойно по-голям.

— Хванали са ги да правят секс в помещението за санитарни материали в Рехабилитационното и сега той трябва да ходи на частна терапия в града.

— Чакай малко, мислех, че са хванали Блеър и Нейт в Санитарното — изтърси Изабел. Носеше мостра от „Сълзите на Серена“, която бе взела от един журналист, приятел на майка й, който работеше във Вог. Носът й потече.

— Не бе. Блеър излиза с онзи стар тип, не помниш ли? Вече не носи бебето му. Пометнала е. Затова отсъстваше толкова време от училище.

— Чух, че Серена и Блеър са изпратили молби до Учебния отдел на университетите в Калифорния — каза Лаура Салмън. — Имат непрекъснато подновяващо се приемане и можеш да разбереш в кой университет са те одобрили няколко седмици след като си кандидатствал — тя повдигна тънките си ягодоворуси вежди. — Хей, може би и ние трябва да пробваме!

Не че някоя от тях наистина искаше да я приемат в университета в Калифорния.

— Е, как беше да участваш в рекламата на парфюма? — Мери Голдбърг попита Серена, докато момичетата от консултантска група А чакаха горещия си шоколад. Каси Инуърг и Вики Райнерсън наостриха уши от двете й страни. Трите момичета си бяха направили еднакви къси прически през уикенда, но тъй като нито една от тях не беше отишла при Джани в Гарън, косите им бяха бледо подобие на предишната прическа на Блеър и нямаха нищо общо с новата й коса.

— Студено — отговори Серена. Тя издуха носа си в хартиена салфетка, после вдигна нагоре косата си на кок и забучи в нея един молив, за да я задържи.

Разбира се, сега всички искаха да не се бяха подстригвали.

— Бих искала наистина да не говоря за това — добави тайнствено.

Блеър се облегна на масата.

— Двамата с Арън скъсаха по време на снимките — прошепна тихо на деветокласничките. После се изправи отново. — Край на темата.

Сервитьорът донесе горещия шоколад, огромни димящи чаши, пълни с „Редиуип“.

— Може ли сега да говорим за любов? — попита Джени нетърпеливо. Тя се огледа наоколо в претъпканата зала. С повече късмет можеше да се появи Лео и да им го покаже.

„Не!“ извикаха Серена и Блеър в един глас. Нарочно заведоха групата в „Джаксън Хол“ — за да не говорят за момчета, храна, родители, училище, каквото и да е. Единственото, което искаха, беше да пият горещ шоколад и да се наслаждават на компанията си.

Изведнъж в ресторанта настъпи тишина, когато Чък Бас влезе с лисичата си кожа шапка и синьо палто. Розовият му пръстен с монограм проблесна, докато раздаваше розови рекламни брошури на всички.

— Бъди там или си глупак! — извика той и излезе през вратата сред облак от „Сълзите на Серена“ толкова внезапно, колкото се бе появил.

Рекламата беше покана за купон в понеделник вечер и след няколко секунди целият ресторант се изпълни с положително настроение.

— Ще ходиш ли?

— Чакай, мислиш ли, че това действително е купонът по случай представянето на Чък?

— Не, това е неговият рожден ден. Не можеш ли да четеш?

— Но ние ходихме заедно на училище. Рожденият му ден е през септември. Купонът дори не е негов. На някакво момиче е. Той просто разнася рекламите.

— Все още мисля, че е би. Видях го с едно момиче от Френското училище „L’Ecole Française“ в събота и практически го правеха.

— Кой беше този? — изхленчи Каси Инуърт.

— Знаеш ли сайта www.gossipgirl.net? Мисля, че това е той! — обяви Мери Голдбърг.

— Според тебе Интригантката е момче? — възкликна Вики Райнерсън.

— Не може да бъде! — извикаха Серена и Блеър.

Всичко е възможно.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Не е от алчност

Досега вие всички сте видели рекламата за моя купон в понеделник. А ако не сте, къде бяхте — заврени под някой камък? Моля ви, не си правете труда да идвате, ако не носите поне едно от следните неща:

Карамелено кутре пуделче.

Толкова флакони от „Сълзите на Серена“. Колкото можете да намерите. Знам, че има списък на чакащите, но съм пристрастена!

Първа класа билети за Кан през май.

Диаманти.

Фантастично чувство за хумор.

Всички прекрасни момчета от бележника ви.

Наблюдения

Н и неговата свръхбогата нова приятелка на разходка с карета в Сентръл Парк. Мисля, че са й дали разрешително от рехабилитацията за добро поведение. С и Б в бутика „Ле Бест“ изкупуват цялата есенна линия. В оставя един пакет в отдела по драматургия в „Ривърсайд Преп“. Нали не мислите, че е предала онзи филм на учителката по драма на Д? Това се казва всеотдайност! Д и онази шантава поетеса си подвикват алогизми пред прозореца на студиото й в Чайнатаун. Малката Дж и новият й любим разглеждат татуировките в „Стинк“, един салон за татуировки в Ийст Вилидж. Надяваме се, че само разглеждат.

Що се отнася до онези горещи въпроси…

Дали Н и непослушната богата наследница ще останат само с добри намерения?