Защото го заслужавам

— Родителите ми се разведоха миналата година. Оказа се, че баща ми е обратен и сваля личния асистент на майка ми, който беше само на двадесет и една. Те все още са заедно и сега живеят в замък с лозя във Франция. Майка ми наскоро се омъжи за този дебел и пълен нещастник, предприемач на недвижими имоти и сега ще имат бебе, въпреки че тя е на сто години. Току-що разбраха, че е момиче. Трябваше да кандидатствам рано в „Йейл“, но интервюто ми беше пълен провал. Стар приятел на баща ми каза, че като бивш възпитаник на „Йейл“ ще ми направи специално интервю. Беше наистина привлекателен, никога не бях излизала с по-възрастни мъже преди това, и се влюбих в него — тя погледна извинително Нейт. Щеше да й прости любовчийството, както и тя му прощаваше изневярата.

Джаки я слушаше захласната. Беше свикнала с децата в тийнейджърската група, които даваха малко повече детайли от необходимото, но никога досега не беше попадала на някого, на когото му харесва толкова много да говори за себе си.

— Една от причините да подстрижа толкова късо косата си беше желанието ми да бъда грозна, въпреки че в този момент не го осъзнавах. Надявах се, че късата коса ще ми отива. Мисля, че по този начин давах израз на вътрешната си грозота. Миналата седмица останах вкъщи и не ходих на училище. Не че бях болна, просто не можех…

— Извинявай, че те прекъсвам, но ако можеш просто да назовеш проблема си… — намеси се Джаки, когато осъзна, че Блеър нямаше да свърши скоро.

Блеър се намръщи и не спираше да си играе с пръстена. Май трябваше да има някакъв специфичен проблем, иначе щяха да я изхвърлят.

— Понякога, когато съм разстроена — което, като се има предвид какъв е животът ми, става почти винаги — прекалявам с яденето или ям нещо, което не трябва, и после ми става лошо. Ето, това звучеше убедително.

Джаки кимна.

— Можеш ли да назовеш проблема си, Блеър? Има си име, знаеш ли?

Блеър я гледаше втренчено.

— Повръщане, предизвикано от стрес? — отговори остро. Тя знаеше, че Джаки искаше да каже булимия, но това беше толкова гадна дума, че отказваше да я назове, особено пред Нейт. Булимията беше за неудачниците.

Всички в залата се кискаха. След излиянията на Блеър Джаки нямаше търпение да върне групата в нормалното й състояние.

— Добре, мисля, че може и така да се нарече — каза тя и отбеляза нещо в бележника си.

Вдигна поглед и изглади къдравата си кестенява коса.

— Сега е мой ред. Аз съм Джаки Дейвис и работата ми е да ви помогна да се освободите! — тя вдигна юмрук във въздуха и извика леко, все едно че беше на баскетболна игра и отборът й тъкмо отбеляза точка. Изчака членовете на групата също да вдигнат юмруци и да извикат с нея, но те просто я гледаха с празен поглед.

— Добре. Сега искам да образувате двойки. Ще направим малко упражнение, което ще нарека „Върви по дяволите, демоне!“ Единият от двойката ще бъде проблемът — това, от което искате да се освободите. Искам другият от двойката да застане срещу вас и да прати този демон по дяволите. Кажете му каквото искате, но го направете с чувство. Направете го истински. Е, хайде, групирайте се по двойки. Седем души сме, тъй че някой трябва да се групира с мен.

Хана вдигна ръка.

— Чакай. Ще говорим с техния или с нашия собствен демон?

— С вашия демон — изясни Джаки. — Това ще ви помогне да го прогоните!

Блеър очакваше Нейт да отиде при нея, но преди изобщо да има тази възможност бледата кучка с напълно неподходящите оранжеви сатенени къси панталони го погледна в очите и го хвана за ръката.

— Ще бъдеш ли мой партньор?

Блеър я чу да хленчи. Всички вече се бяха групирали, така че Блеър остана с Джаки.

— Добре, Блеър! — кресна й Джаки. Кафявата й спирала беше прекалено гъста и очите й бяха грозно кафяви. — Нека кажем на този демон къде да ходи!

Изведнъж Блеър се зачуди дали рехабилитацията беше правилното място за нея.

— Трябва да ида до тоалетната — измъкна се тя. С повече късмет, упражнението може да е свършило, докато се върне, и може да успее да се намести до Нейт, преди всички отново да седнат.

Джаки я погледна недоверчиво.

— Добре, но побързай. И не забравяй, че тоалетните са под наблюдение.

Блеър погледна нагоре, докато отваряше вратата и прекоси коридора към тоалетните. Изми ръцете си и си сложи червило, разтвори роклята си и показа в огледалото голите си гърди само за да разтърси наблюдателите. След това премина отново в коридора и надникна през вратата, проверявайки дали са свършили упражнението.

Нейт и тази повлекана Джорджи е късите си панталони „Миу Миу“ стояха близо до вратата. Ръцете й бяха на раменете на Нейт и лицата им само на няколко инча разстояние.

— Чудех се как да ти благодаря за розите. — На Блеър й се стори, че Късите Панталони промълвиха това. — Ще ти подаря обиколка с пони.

Не говореше на демона си, осъзна Блеър. Говореше на Нейт.

Блеър очакваше Нейт да изрази ужаса и отвращението си от думите на Късите Панталони, но всичко, което той направи, беше да се ухили насреща й с изплезен език, все едно че нямаше търпение да чуе още.

— Ще те покрия с…

Блеър не искаше да чуе цялото изречение. Беше пределно ясно защо Нейт харесваше толкова много рехабилитацията и защо изведнъж искаше толкова много да се оправи. Тя се подпря на вратата от външната й страна и извади от джоба си телефона да се обади на майка си. Една кола трябваше да я вземе след два часа и да я закара в града, но нямаше никакво намерение да чака толкова. Рехабилитационната клиника нямаше нищо общо с курорт. Беше просто една класна стая, пълна с жалки неудачници, които се нуждаеха от нов живот.

— Нямаш право да се обаждаш тук, госпожице! — извика една служителка по нея в хола. Блеър я погледна и отиде в преддверието. Една от рецепционистките четеше вестник с цяла страница цветна реклама на „Сълзите на Серена“.

Изведнъж на Блеър й хрумна нещо. Никога преди не се беше замисляла за това, но Серена ван дер Удсен — предполагаемата й най-добра приятелка — беше абсолютна богиня на завръщането. Миналата есен Серена беше изгонена от пансиона и се завърна в града. Репутацията й беше толкова лоша, че само най-отчаяните говореха с нея. Но след няколко шоута Серена спечели обратно всички, включително Блеър, и сега беше звездата на проклетата международна реклама на парфюм. Ако някой можеше да й помогне да си прокара отново път към върха и всички отново да я обичат, това беше Серена.

Блеър отвори с тласък стъклените врати на рехабилитационната клиника и застана на последното мраморно стъпало, задъхана от студ. Бързо набра номера на Серена.

— Блеър? — извика Серена, телефонът й прекъсваше. — Мислех, че си ми сърдита — тя се закашля силно. — Господи, болна съм.

— Къде си? — попита Блеър в отговор. — В такси ли си?

— Да — отговори Серена. — Отивам на една филмова премиера с някои хора, с които се запознах на снимките. Искаш ли да дойдеш?

— Не мога — отвърна Блеър. — Серена, искам да дойдеш да ме вземеш. Кажи на шофьора да тръгне по 1–95 за Гринич. Изход 3. Там е това място „Брейкауей“ на „Лейк авеню“. Кажи му да спре и да попита някого, ако не може да го намери. Става ли?

— Гринич? Това ще струва около сто долара! — възкликна Серена. — Какво става, Блеър? Защо си в Гринич? Има ли това нещо общо с онзи възрастен мъж, с когото те видях онази вечер?

— Ще ти върна парите — прекъсна я Блеър нетърпеливо. — Ще ти разкажа какво става, като дойдеш. Ще дойдеш ли, С? — попита тя, използвайки гальовното съкращение, което не беше използвала, откакто бяха деца.

Серена се замисли, но Блеър беше сигурна, че е заинтригувана от идеята за авантюра със старата си приятелка. Телефонът започна да пращи, когато чу Серена да дава инструкции на шофьора.

— Трябва да затварям, защо го ми свършва батерията — изкрещя Серена. — Идвам скоро, чу ли? А, и, между другото, скъсах с Арън.

Блеър пое през носа си студен въздух и току-що начервените й устни се извиха в усмивка, когато чу новината.