Защото го заслужавам

— Видях бележката от Сайръс — каза тя. — Момиче ли ще бъде?

Майка й я погледна трескаво, сините й очи блестяха в екстаз.

— Не е ли прекрасно? — разплака се тя. — Сутринта го научих. Тя затропа с кожените пантофки към Блеър и я прегърна. — Сайръс винаги е искал момиче. А сега, когато идваш вкъщи след училище, ще можеш да си играеш с твоята малка сестричка!

Блеър се намръщи и стомахът й се присви отново при споменаването на думата училище.

— Надявам се, че нямаш нищо против — каза Елинор. — Но спалните не достигат и ще превърнем твоята в детска стая. И без това с Арън скоро ще тръгнете на училище. Нямаш нищо против, нали, скъпа?

Блеър зяпна майка си. Не беше искала доведен брат, доведен баща и още по-малко доведена сестра, особено такава, която завзема стаята й.

— Отивам да си легна — отговори тихо.

— Ще кажа на Мъртъл да ти занесе малко бульон — извика след нея майка й.

Блеър тръшна вратата на стаята си, хвърли се на леглото и зарови глава в меките възглавници от гъши пух. Кити Минки — сивата руска котка скочи на гърба й и заби нокти в черно-белия й пуловер „Феър Айл“.

— Помогни ми — изхленчи Блеър жално на котката. Само ако можеше да остане в леглото до края на август, после да отлети с хеликоптер до новата стая в „Йейл“ и да пропусне всички несполучливи епизоди на филма за нейния живот — епизоди, които се нуждаеха от поправка.

По навик натисна копчето за плейбек на телефонния секретар и затвори очи, докато слушаше.

„Здравей, Блеър, аз съм, Оуен. Оуен Уелс. Извинявай, че не се обадих по-рано. Какво стана? Събудих се и вече те нямаше. Както и да е, честит Свети Валентин, съкровище. Обади ми се, когато можеш. Чао, чао.“

„Здравей, Блеър. Пак е Оуен. Получи ли цветята ми? Надявам се, че ти харесват. Обади ми се, когато можеш. Благодаря ти. Чао.“

„Здравей, Блеър. Знам, че го казвам в последния момент, но искаш ли да вечеряме заедно? Оуен е, между другото. Плановете вкъщи пропаднаха и нямам какво да правя. Тъй че, какво ще кажеш за довечера в «Le Cirque», съкровище? Обади ми се.“

„Здравей, Блеър. Запазих маса в «Le Cirque»…“. Блеър изрита телефонния секретар от нощната масичка и кабелът му се откачи. Хич не я интересуваше, че Оуен има най-сексапилния глас и целува най-добре в цял Ню Йорк. Не искаше повече да играе на Одри и Кари — не и когато Кари беше такъв лъжлив измамник, негодник и неудачен баща. Хич не я беше грижа дали нямаше да разкаже в „Йейл“, че е абсолютна откачалка, която нямаше да се задържи повече от две седмици там. По дяволите Оуен и по дяволите „Йейл“.

Грабна мобилния телефон и набра номера на Оуен. Беше й дал само един номер — сигурно защото беше единственият сигурен телефон, на който можеше да отговори.

— Блеър? — Оуен вдигна веднага при първото позвъняване. — Къде беше? Цял ден се мъча да се свържа с теб!

— В училище — изстреля Блеър. — Знам, че е минало много време, откакто си ходил там, но това е мястото, където те учат на разни неща през седмицата. Сега съм вкъщи само защото не се чувствам добре.

— О, значи няма да вечеряме заедно?

Гласът на Оуен вече не звучеше толкова секси, след като знаеше какъв нещастник беше. Блеър отиде към вратата на гардероба и погледна косата си в голямото огледало. Може би нямаше да отнеме много време, докато порасне отново. Или да я подстриже още? Тя повдигна косата си над челото, за да види как ще изглежда с още по-късо късо.

— Познавам дъщеря ти — изсъска тя в телефона и се протегна към нощното шкафче. Разрови в горното чекмедже и намери сребърните антични шивашки ножици, наследени от баба й, които никога не използваше.

— Б-Блеър… — заекна Оуен.

— Майната ти — Блеър затвори телефона и го хвърли на леглото. После хвана един кичур коса и започна да реже с ножиците.

Довиждане, Одри Хепбърн, здравей, Миа Фароу, в Бебето на Розмари!

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Най-безболезненият начин да кажеш „довиждане“

Тъжно, но вярно е, че денят на Свети Валентин изисква много от връзките — неща, с които не всички могат да се справят. Какво правите, когато и двамата знаете, че всичко е свършено и искате да се отървете, да можете да ползвате кредитните си карти само за вас и за никого другиго? Ако съдя по моя богат опит с безболезнените раздели, колкото по-малко говорите, толкова по-добре. Не се карайте. Един жест казва повече. Едно излизане с тайфата, вместо двамата насаме. Нежна целувка по бузата. Едно помахване с ръка. И да не сте посмели да връщате подаръци. Те са ваши! Запазете ги.

Нещо, което не сте успели да разберете за мен

Истинска съм. Това означава, че имам рожден ден. Следващият понеделник ставам на осемнадесет, ще правя купон и сте поканени всички. Знам какво си мислите, точно в понеделник. Но наистина, имате ли други планове за понеделник вечер? Да си напишете домашното по латински? Да си направите маска на лицето? Освен това, седмицата после ще отлети, обещавам ви.

Кога? Понеделник, от девет часа вечерта до разсъмване.

Къде? В „Гном“. Не се притеснявайте, ако никога не сте го чували. Никой не го е чувал. Това е нов клуб на „Бонд Стрийт“, който чества своето откриване с моето тържество. Не е ли мило?

Какво да донесете? Вас самите, най-добрите си приятели и, разбира се, подарък!

Наблюдения

Б отсъства от училище за втори пореден ден. Д чака във фоайето на хотел „Плаза“ и изглежда нервен в елегантния си нов костюм на „Агнес Б“. С е в ателието на „Ле Бест“ и пробва страхотна жълта рокля на слънчогледи за снимките. Дж обикаля часове наред в парка на 79-та улица с обиколния автобус. А свири на китара във влака на връщане от „Скарсдейл“, където се криеше с дни. Н тича в Сентръл Парк — здравословният живот зарежда човека с енергия!

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Целунах момиче (аз също съм момиче), но това не означаваше нищо. Всъщност харесвам едно момче. Какво да кажа на това момиче, за да не я обидя, защото тя ми е приятелка?

Двойна беда

О: Скъпа, Двойна беда.

Никога не съм била привърженичка на теорията, че като целунеш някого, обещаваш да не целуваш никого другиго. Целувката е за развлечение. Защо трябва да се ограничаваме само с един обект? Номерът е да кажеш на човека, с когото се целуваш, че няма да се жените. Между другото, най-добре е да го кажеш, преди да се целувате, а не след това.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Затворена съм в един рехабилитационен център и имам право да влизам в интернет, но нямам достъп до някои адреси и не мога да изпратя съобщение на това момче, в което се влюбих и което толкова много ми липсва. Той дори ми изпрати рози! За щастие мога да отворя твоя сайт и да кажа на всички, че съм влюбена. Може би като изляза оттук, можем да пием по нещо заедно и да го отпразнуваме. Аз черпя.

Рехабилитационното момиче

О: Скъпо момиче.

Вместо да пием нещо, когато излезеш, трябва да си направиш твоя страница. Или да напишеш книга. Просто предложение.

Интригантката

Не забравяй моя купон — поискай да те включат!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Животът на богатите и известните

В сряда след училище Дан стоеше във фоайето на хотел „Плаза“, играеше си с яката на новия си черен костюм „Агнес Б“ и стискаше малката червена книжка с кожена подвързия, която Мистъри му беше подарила за Свети Валентин. Само един път преди това беше влизал в „Плаза“ — двамата с Ванеса бяха в Сентръл Парк, снимаха филм за едни кънкьори на лед и Ванеса трябваше да отиде до тоалетната. Дори и в изискания си нов костюм не изглеждаше на място в тази помпозна среда.