Защото го заслужавам

Тя влезе като гола-котка, парола мяу и кликна на входящата поща. Както и очакваше, имаше писмо от Дан и — голяма изненада — беше поема. Ванеса прочете бързо поемата и се намръщи, когато видя, че Дан изобщо не се беше старал. Възбуждащо? За какво беше това? И какво искаше да каже с „Загубих девствеността си отново“? С кого си правеше майтап?

Тя кликна на отговор и написа:

Ха-ха. Смях се. Плаках. Какво става? Предполага се, че трябва заедно да правим филм, помниш ли’?

Докато чакаше отговора на Дан, тя прегледа тайната страница на обожателите. За нейна изненада имаше четири съобщения:

Не мога да спра да те хваля на всичките си приятели. Никой не комбинира значение и форма като теб, Милейди.

Хубаво момче

Ти придаваш нова красота на тоя скапан свят. Остани такава чудачка.

Д

Честит Свети Валентин на моята много специална сестра в този специален ден.

РубиВторник

Можеш ли да дойдеш до Кан? Нека да го обсъдим на кафе в Бруклин, четвъртък вечер?

Ванеса се учуди от последното. Оценяваше всичко, което Кен Могул беше направил за нея, но той не я беше открил. Вече беше там.

Кликна отново на входящата поща, но нямаше отговор от Дан и излезе.

— Доскоро — прошепна на Джени, чиито големи кафяви очи бяха залепени за компютъра.

— Доскоро — отговори Джени, без да вдига поглед. Имаше цели три нови съобщения в тайната й страница за обожатели.

Съжалявам, че не ти взех никакви бонбони, но не знаех какви обичаш. Нямам голямо желание да се прибирам вкъщи.

Тъжно момиче

Между другото, кога ще завършиш онази картина?

Тези двете със сигурност бяха от Елиз, но третото определено звучеше като от някое истинско, реално момче.

Извинявай, че толкова се забавих, но нямах кураж да ти пиша по-рано. Ако искаш да се срещнем, след училище взимам обиколния автобус на 79-та улица. Не съм сигурен как изглеждаш, но ако видиш едно много високо и слабо момче с руса коса да те гледа в автобуса, усмихни се, защото сигурно съм аз. Честит Свети Валентин, Дж Хъмфри. Нямам търпение да се видим.

Джени препрочете съобщението няколко пъти. Високо слабо момче с руса коса? Описанието беше точно като на момчето, което беше видяла в „Бенделс“! Но какво означаваше „Л“? Лестър? Ланс? Луис? Не, тези имена бяха прекадено надути, а той не звучеше надуто, звучеше сладко. Как беше намерил електронния й адрес? Ох, имаше ли значение — беше невероятно: искаше да се срещнат!!

Джени веднага изтри съобщенията на Елиз и изтича до принтера да разпечата това от Л. Разбира се, беше готова да обикаля с рейса на 79-та улица цял следобед и цяла нощ, ако беше необходимо. Но, слава богу, ако никога не се видеха, на Джени й оставаше любовното писмо — да му се радва и да го пази завинаги.

А тя си мислеше, че е приключила с любовта. Виждаш ли колко вълшебен беше Свети Валентин?

Прегръдки, не наркотици

— Защо не се обади на 911? — Джереми Скот Томпкинсън попита Нейт, докато си завиваше марихуана на дясното коляно с хартия за цигари „EZ Wider“.

— Дай на човека почивка — отбеляза Чарли Дърн. — Беше пиян, забрави ли?

— Можех да кажа: „До после, загубеняко! Не ми пука какво правиш!“ — пошегува се Антъни Авалдсен.

Джереми беше успял да открадне малко трева от по-големия си брат, който беше на гости вкъщи. Бяха се събрали четиримата на една отдалечена веранда на Ийст Енд авеню и си почиваха преди часа по гимнастика.

Нейт подуха в ръцете си и ги пъхна в джобовете на капширеното палто.

— Не знам — все още беше доста объркан. — Исках да се обадя на някого, който ни познава и двамата. Някой, на когото имам доверие.

Джереми поклати глава.

— Пич, точно това искат от теб онези психоаналитици от рехабилитационното. Вече са те програмирали.

Нейт си представи Джорджи, която имитираше изтърканите психарии на Джаки — всички тези глупости за оздравяване на раните и неподходящите приятелства. Джорджи не изглеждаше програмирана. Изведнъж се зачуди дали не му е ядосана, че се е обадил на Джаки, но нямаше как да се обади и да я пита. Сега тя беше на пълен пансион в „Брейкауей“ и нямаше право да я търсят по телефона, да не би да я потърси някой дилър и т.н. За щастие Нейт можеше все още да я вижда в групата.

— Колко още ти остава да ходиш на тая глупава рехабилитация? — попита Чарли. Той се протегна за горящия джойнт и си дръпна.

— Шест месеца — отговори Нейт. — Но поне не трябва да живея там.

Момчетата въздъхнаха съчувствено възмутени. Нейт не каза нищо. Макар и да не си го признаваше, сякаш му харесваше да ходи там, да вижда онези младежи и най-вече Джорджи. Щеше да му бъде мъчно като свърши всичко.

— Ето — каза Чарли и подаде джойнта на Нейт.

Нейт го погледна и поклати глава.

— Не, благодаря — промърмори под носа си. На тротоара пред тях имаше смачкана червена хартия на сърчица.

— Днес Свети Валентин ли е? — попита той разсеяно.

— Да — отговори Антъни, — защо?

— Хм — отговори Нейт. Той се изправи и изтупа снега от гърба на черното си палто „Хуго Бос“. Откакто се помнеше, винаги изпращаше рози на Свети Валентин.

— Имам малко работа. Ще се видим на гимнастиката.

Приятелите му го изгледаха, докато газеше умишлено в калта към „Медисън авеню“ и се загуби от поглед. Нещо ставаше с техния приятел Нейт Арчибалд, нещо повече от това да откаже джойнт за първи път от десетгодишен.

Беше ли възможно по случайност да бъде влюбен?

Денят на В стана ден на Д за Б

Блеър задържа ръката си върху устата и прогони мислите си за Оуен по пътя до вкъщи, за да не повърне върху задната седалка на таксито. Когато излезе от облицования с дърво асансьор в мансардата, острата миризма на рози атакува ноздрите й и стомахът й се сви застрашително още веднъж. Имаше рози в целия хол. Жълти рози, бели рози, розови и червени. Тя хвърли чантата си на земята и прочете бележките.

А — Ти си моята кифличка. С обич, С., гласеше картичката на жълтите рози.

Одри, моя малка любима аристократка, били станала моята Света Валентина? С обич, Кари, гласеше картичката на червените рози.

Скъпа моя госпожо Роуз, може ли нашата малка дъщеря да бъде така прекрасна и чудесна като теб и така безнадеждно щастлива като мен, какъвто ме правиш всеки ден, прекаран с теб. — Твоят любящ съпруг, господин Роуз, гласеше картичката на букета от бели и червени рози.

Все едно само една картичка не беше достатъчна, за да накара Блеър да изповръща червата си, ами трябваше да бъде атакувана от три еднакво отвратителни послания. Хвърли палтото си на пода и излетя до най-близката баня, за да повърне още един път.

— Мамо! — извика тя и избърса устата си с една хавлия за гости с буквата Р на нея.

— Блеър? — обади се майка й. Елинор Уолдорф влезе бавно в хола с розов вълнен костюм на Шанел, свободен в кръста, за да улесни растежа на петмесечното бъдещо бебе. Изрусената й коса беше прибрана на опашка и носеше бели пантофи от заешка кожа. В ръката си държеше мобилния телефон. Както повечето обитатели на Горен Ийст Сайд и Елинор прекарваше времето си или на обяд, или на фризьор, или на телефона.

— Какво правиш вкъщи? — попита дъщеря си. — Болна ли си?

Блеър притисна стомаха си и избегна погледа й.