Искам точно теб

— Мога ли да го задържа, когато приключиш? — попита тя.

Момчето се стресна и подскочи на седалката, сякаш се срамуваше и се опитваше да скрие, че я рисува. Затвори скицника и пъхна молива зад ухото си.

— Извинявам се.

— Всичко е наред. — Серена се протегна и постави ръцете в скута си. — Така или иначе съм доста замаяна. Давай. Продължавай да рисуваш.

Отново отвори скицника.

— Нямаш нищо против?

— Не. — В крайна сметка бе професионален модел. Тя се облегна и застана по същия начин като преди малко. — Така добре ли е?

— Ъхъ — отвърна той, навел глава над рисунката.

Кожата му бе мургава, косата — на черни букли, и от него се носеше аромат на мента.

Серена затвори очи и се опита да извика в съзнанието си косата на Дрю. Спомни си, че косата на съквартиранта му Уейд бе червена. А тази на Дрю… тъмноруса? Кестенява? Наистина не успя да си спомни. Тя отвори очи и отново погледна момчето. Тилът му изглеждаше мек и тъмен. Ако имаме деца, ще имат целогодишен тен и онзи тип русоляво-кафеникава коса, която изглежда толкова красиво на слънце, замисли се тя. Веднага отмести поглед. Какво й ставаше? Дори не знаеше името му!

Момчето вдигна поглед.

— В „Браун“ ли учиш?

Серена продължи да се взира в прозореца. Беше мръсен и виждаше отражението му в него. Имаше черни извити мигли и меки кафяви очи като на Бамби.

— Все още не. Може би от догодина.

Момент, не смяташе ли да се записва в „Харвард“ преди пет секунди?

— Надявам се — отвърна той и продължи да рисува.

Серена не можеше да си обясни какво й ставаше, но определено се почувства възбудена. „Дали, ако просто му се нахвърля и го целуна?“, помисли си тя. Шофьорът се бе вглъбил в някакъв бейзболен мач по радиото, изобщо нямаше да забележи.

— Знаеш ли, би била доста добра като модел на художниците — каза й момчето. — Може да позираш при рисунките на човешко тяло в „Браун“. Професор Кофке винаги търси добри модели.

— Благодаря. Всъщност съм се занимавала с това. — Но реши, че е най-добре да замълчи, за да не създаде впечатление на разглезено момиче.

Момчето пъхна молива зад ухото си, разглеждайки рисунката.

— За мен лично няма значение дали един модел е красив или не. Обикновено рисувам само ръцете.

Серена надзърна зад рамото му. Наистина миришеше на мента.

— Направил си ръцете ми много по-хубави, отколкото са в действителност. Виж нокътя на палеца ми: целият е надъвкан! А този… — Тя протегна лявото си кутре. — Горките ми кожички!

Момчето обаче изобщо не гледаше. Той отвори ципа на раницата си, извади лист хартия и й го подаде.

Серена го разгърна. Беше изрезка от списание. „Стегнат корем за седем дни“, гласеше заглавието.

— Обърни го — каза той.

Серена погледна от другата страна на изрезката. Там имаше реклама на „Сълзите на Серена“. Тя, разплакана в снега на Сентръл парк, с жълтата си лятна рокля.

— Това истинското ти име ли е? Серена? — попита той, наблюдавайки я с погледа си на Бамби.

— Да.

Той си прибра изрезката.

— Излъгах, че рисувам само ръце. Преди малко, когато ме взе от бензиностанцията, ми се стори, че сънувам. Рисувам те от два месеца. От тази реклама. Все още не съм приключил. В ателието в „Браун“ е. — Прибра изрезката обратно в раницата си. Протегна ръка към нея. — Кристиан.

Серена не побърза да отдръпне ръката си от неговата. Вероятно трябваше да се стресне, но всъщност осъзна, че това я възбуди още повече.

— Ще ме разведеш ли наоколо като пристигнем? — попита тя. — Трябваше да се видя с брат ми, но вече съм закъсняла порядъчно и вероятно се е забил в някой бар. — Ерик нямаше да има нищо против, ако му вържеше тенекия. При братята и сестрите това бе редовно явление. Освен това Кристиан можеше да й предложи по-обстойна обиколка на университета.

Определено можеше.

Б се присъединява към женско братство в Дж-таун

Унгарците си тръгнаха и на тяхно място се появиха три жени в униформи на охрана от музея „Смитсониън“, които припяваха „And Ieeeeleel will always love you!“ на Уитни Хюстън.

Бяха трагични.

Веднага щом затвори телефона на Нейт, Блеър се отправи към бара и поръча кана „Маргарита“ с розов грейпфрут за цялата маса.

— Момичета, спасихте ми живота — каза тя на Ребека, Форест, Гейнър и Фран и тръсна каната на масата. Момичетата заклатиха пиянски глави. Блеър седна, запали цигара и си дръпна, след което я подаде на Ребека. — Много се радвам, че ми се падна точно ти да ме развеждаш, а не някоя загубенячка.

Ребека подаде цигарата нататък и гланцовете на момичетата образуваха размазано петно в сливов цвят върху филтъра.

— Миналия месец Форест развеждаше един кандидат-студент. Деканът ги хвана без дрехи в пералното помещение и я уволниха от отдел „Прием на студенти“.

— Млъквай — проплака Форест с усмивка.

Блеър се опита да си представи как би протекло посещението й тук, ако й се беше паднал гид момче, но с нейния късмет, вероятно щеше да попадне на някой загубеняк. Погледна Форест и за момент се замисли дали да не й каже, че перхидролената й коса има евтин и мръснишки вид и нищо чудно, че от отдел „Прием на студенти“ не са пожелали повече да ползват услугите й като гид. Но понеже беше пияна като свиня, каза нещо съвсем друго:

— Има ли сред вас девственици?

Четирите момичета се закикотиха нервно и започнаха да се подритват под масата. Блеър запали още една цигара, леко раздразнена от факта, че й се налагаше да признае, че все още беше девствена пред четири очевидно леки момичета.

— Не ми казвайте, ако не искате.

Ребека премигна опиянено и се опита да се стегне.

— Всъщност всички сме такива. Работата е там, че сключихме пакт. — Тя погледна приятелките си на масата. — В „Джорджтаун“ няма тайни общества, но ние си имаме нещо такова. Може да се нарече обществото на целомъдрието.

Очите на Блеър се разшириха. На път бе да стане част от някакъв култ към девствеността и бе толкова пияна, разстроена и уязвима, че това й прозвуча като добра идея.

— Не сме против да се занасяш с момчета. Абсолютно не. Всички ние сме правили почти всичко, с изключение на това да стигнем до края — поясни Гейнър. Тя разтърка чипия си нос. — Пазим се за първата брачна нощ.

— Или поне за истинската любов — допълни Фран. — Аз никога няма да се омъжа.

— И двамата родители на Фран са женени и разведени по три пъти — обясни Ребека.

Блеър изгаси цигарата си. Майната му на Нейт. Майната му на „Йейл“. Внезапно единственото й желание бе да стане част от това общество.

— Аз също — призна тя. — И аз съм девствена, имам предвид.

Четирите момичета я зяпнаха с отворени усти, сякаш главите им не можеха да поберат как изтънчено момиче от Ню Йорк като нея никога не беше правило секс.

— Определено трябва да се присъединиш — прошепна със сипкавия си глас Фран. — И щом дойдеш тук, ще бъдем заедно. Не само до завършването, завинаги!

Блеър се облегна с лакти на масата и се наведе напред, готова за действие.

— Какво трябва да направя?

Четирите момичета се закискаха сякаш обожаваха ритуалите си за посвещаване.

— Аз съм най-новият член — обади се Форест.

— Косата й преди това беше почти черна — добави Гейнър.

— Първо трябва да ни позволиш да ти обръснем краката — каза Фран.

— А после ще ти изрусим косата — допълни Ребека.

А смятаха ритуала със сперма върху бисквитка за гнусен?!

Блеър се облегна назад на стола си. Животът й бе скапан, а и винаги бе искала да види как ще изглежда като блондинка. Тя вдигна чашата и я изля в гърлото си, след което я удари в масата.

— Готова съм — обяви тя на новите си сестри.

— Ура-а-а! — ревнаха момичетата и отново си напълниха чашите.

— Ако съвсем скоро не хапна нещо, мисля, че ще повърна — простена Ребека.

— И аз — обадиха се останалите.

— Трябва да отидем до аптеката, преди да затвори — добави Ребека. — Можем да си вземем някакво меню по пътя.