Кралицата на изменниците

— Днес ние ще обединим свободна Сачака! — завърши тя.

— Свобода! — отново изкрещяха всички и продължиха да скандират думата, а Савара слезе от каруцата и закрачи напред, като всички се отдръпваха встрани, за да я пропуснат. Говорителките тръгнаха след нея, а Тивара буквално политна напред, влачейки Лоркин подпре си, за да успеят да настигнат Говорителките, преди тълпата да се съедини зад тях.

Те стигнаха до Савара тъкмо когато кралицата излезе от тълпата. Говорителките застанаха от двете й страни, образувайки линия напреки улицата. Хаосът най-после премина в ред и Изменниците се подредиха зад Говорителките, които поведоха групите си. Тивара се огледа.

— Не виждам Калия — изсъска тя. — А ти?

— Не. — Локрин поклати глава, докато се оглеждаше за жената.

— О, тя изостана назад — разнесе се глас зад гърба му. Той погледна през рамо и видя Чар и, жената, която им беше помогнала да избягат към Убежището. — Готова е да лекува ранените.

— Едно нещо по-малко, за което да се тревожим — промърмори Тивара. — Сега остава само да се разправим с тях.

Лоркин проследи погледа й и установи, че не е имал ясна представа за нещата — улицата бе блокирана от друга тълпа, която бързо се приближаваше. Обсипаните със скъпоценни камъни жакети проблясваха на слънцето.

„Всички тези скъпоценни камъни. Чудя се… — замисли се Лоркин. — Дали ашаките в далечното минало са украсявали жакетите си с магически камъни? Дали традицията е останала, макар и познанието за камъкотворството да е било изгубено?“

Въпреки че двете армии се придвижваха пеша, те се приближаваха бързо една към друга. Лоркин осъзна, че сърцето му бие ускорено. „Това е то. Накрая или ще съм жив, или няма. Проклятие — щях да се свързвам с майка ми“. Струпалите се около него Изменници бъркаха в жилетките си за първите камъни. „Вече е късно“. Той си пое дълбоко дъх и направи същото, вадейки един нападателен и един защитаващ камък. Когато Тивара застана от дясната страна на кралицата, той се изстъпи напред, за да застане отляво.

Разстоянието между двете армии намаля от няколкотостотин крачки на по-малко от сто. Кралицата вдигна един камък, готова да нанесе удар. Говорителките направиха същото. Лоркин погледна към врага и видя изпълнени с решимост лица на ашаките. Видя изпълнени с омраза очи и предвкусващи победата усмивки. Видя краля и кръвта му се смрази. Старецът гледаше високомерно посегателите над града му. „Бих искал лично да изтрия тази физиономия от…“

По някакъв сигнал, който Лоркин не бе успял да долови, двете страни се нападнаха. Той не можа да разбере кой пръв нанесе удара. За миг пространството между двете армии бе нагнетено от очакване, а в следващия миг вече вреше от магия. Той натисна защитния камък и го усети как се активира, сблъска се с щита на кралицата и Говорителката от лявата му страна, и се намести между тях. Савара нападаше, но Тивара държеше своя камък в готовност, както беше инструктирала и Лоркин. Двамата щяха да се включат в битката по-късно, засега трябваше просто да защитават кралицата.

Двете армии се бяха спрели на място. Лоркин се бореше с желанието да отскочи от опасните сили, които профучаваха между тях.

„Те не си говорят — осъзна той. — Дори не си подхвърлят обиди“. Според книгите по история, водачите на армиите винаги са подканяли врага да се предаде. Но не и този път.

„Нито Изменниците, нито ашаките вярват, че отсрещната страна ще приеме. Затова не отправят предложения. Всяка армия е решена да унищожи другата. Да ги избият до последния Изменник или ашаки. — Той потрепери. — Дори ичаните предложиха на Гилдията да се предаде и да избегне сражението“.

Това, че не участваше в битката, му позволяваше да наблюдава. Ашаките не помръдваха от местата си, докато Изменниците непрекъснато се движеха. Лоркин остана очарован от бойните методи, които бяха разработили и се радваше, че ги вижда в действие. Савара и Говорителките стояха отпред, а двамата с Тивара продължаваха да пазят кралицата. Останалите Изменници образуваха колони зад Говорителките. Когато всеки от тях стигаше до предната линия, той заставаше до Говорителката. Онези от тях, които заемаха мястото вляво от нея, издигаха защитни бариери; ако застанеха вдясно, те използваха ударните кристали. След изчерпването на камъните им, те се изтегляха в края на колоната, отстъпвайки място на следващите.

Така всички Изменници отслабваха в еднаква степен и повечето камъни щяха да бъдат изчерпани, преди магьосниците от армията да започнат да използват собствените си запаси от сила. Със собствена енергия се реагираше много по-бързо на резките и неочаквани ашаки, затова тя се пазеше в резерва.

Някъде отзад се разнесоха предупредителни викове. Лоркин се извърна. Нещо се случваше в десния край на изменническата армия.

— Какво става? — попита Савара.

Изменниците в колоните отдясно си подвикваха нещо един на друг. Най-близкостоящият от тях се обърна и предаде дочутото на Тивара. Лоркин успя да долови откъслечни думи от доклада им.

— Нападение отдясно — повтори Тивара. — Седем ашаки. Всички са мъртви.

Лоркин видя как Савара се усмихва облекчено и доволно, и усети лек прилив на триумф.

„Ашаките са глупаци, щом смятат, че не сме подготвени за такава атака“.

— Лоркин — изсъска Тивара.

Той се обърна и видя намръщеното й и обезпокоено лице. Тя кимна с глава и очите й проблеснаха, като в същото време устните й произнесоха една дума. Кръвта му се смрази.

Калия.

Той се извърна, огледа лицата в колоната зад гърба й, но не откри жената. „Може би Тивара е видяла някой, който прилича на Калия. Не, не ми изглежда неуверена. Тогава къде е Калия?“

Нямаше я зад Тивара. Той се обърна, огледа Изменниците, наредени зад него, и кръвта му се вледени. Калия се намираше на няколко крачки отзад и се промъкваше в най-близката колона, където една Изменница бе заета да рови из жилетката си. Лоркин промърмори името й и бързо издигна бариера зад себе си, Савара и Тивара. Щитът се сблъска с друг и той осъзна, че Тивара е направила същото.

— Калия? — изрече изненадано Савара. Тя се обърна с лице към жената. Изменниците гледаха изненадано как кралицата им отклонява вниманието си от врага. Няколко удара се блъснаха в щита на Савара, но тя не им обръщаше никакво внимание. — Какво правиш тук?

Калия огледа всички лица, които се бяха обърнали към нея, и пребледня.

— Дойдох да помогна.

— Дадох ти заповед — напомни й Савара с леко раздразнение и наложено насила търпение в гласа.

Калия се поколеба. Битката продължаваше да се вихри. Въздухът пред Савара вибрираше, докато атаката срещу бариерата се усилваше — ашаките се надяваха, че разсейването й е признак на слабост. Излизащите напред изменниците им отвръщаха без колебание, а онези, които се изтегляха назад, гледаха Калия и кралицата с любопитство.

— Но на теб ти трябва всяка… — започна Калия.

— Трябва да изпълняваш заповедите ми. — Тонът й изражението на Савара бяха ледени. — Как очакваш да си върнеш доверието ни, ако не правиш онова, което ти е казано? — Тя се извърна напред. — Върни се отзад и остани там.

Докато Калия се изтегляше назад, Савара се наведе към Лоркин.

— Какво си мисли тя?

Той се съсредоточи. Както и преди успя да долови само няколко думи, но от нея струеше разочарование. Но не се усещаше раздразнение или гняв заради проваления план. Чувството за провал на Калия бе изпъстрено със страх и срам. Тя все още бе изпълнена с ненавист, но нямаше никакви убийствени намерения.

— Не мисля, че планира нещо — каза той.

Савара кимна.

— Защити ме.

— Вече съм издигнала щит — чу той тихия глас на Тивара. — Някой трябва да отиде отзад и да я наглежда.

Савара поклати глава.

— Не. Тя мрази вас. Няма да нарани умишлено други Изменници. — Кралицата не сваляше поглед от ашаките. Тя пристъпи напред. Миг след това я последваха и Говорителките. Лоркин погледна напред и видя как някой от ашаките отстъпват заднешком. Сред редиците на Изменниците се почувства вълнение.