Кралицата на изменниците

Там стоеше някой. Не, осъзна Сери. Някой се рееше във въздуха. Някой, който им беше твърде добре познат.

— Ето значи къде си бил през цялото време — каза Скелин. После подсвирна. Някъде откъм тунелите отвърна пронизителен отговор.

Ръката на Сери помръдна в посоката, която малко по-рано го бе уплашила и чу съскане, когато намаслената хартия се запали. Той забеляза и проблясък откъм Гол, обърна се и хукна към вратата, която водеше към съседната стая.

И се блъсна в стена.

Не, не стена. Магическа бариера. Сери изрута, щом осъзна, че Гол се е сблъскал със същия проблем. Ярка светлина заля стаята — отличителната светлина на магическо кълбо. Приятелят му го погледна с мрачно и изплашено изражение на лицето. Сери изкриви лице. «Какво пък. Може би щяхме да имаме време да избягаме, ако го бяхме чули да се приближава…» Но Скелин бе левитирал, за да не се чуят стъпките му. Когато Сери се обърна с лице към врага си, той видя как пламъкът на головата лента се скрива в дупката. Той затвори очи и затаи дъх. «Поне Аний е далеч».

— Хайде, хайде. Няма нужда да се подготвяш. Ще е грубо от моя страна, ако те убия, без първо да поговорим. Хм. Не е кой знае какво убежище.

Сери отвори очи и видя как Крадецът-магьосник, който вече стъпваше по пода, се приближава към него. Зад гърба му през вратата влязоха двама мъже. Те бяха млади и доста мускулести. Скелин огледа стаята, после надникна през рамото на Сери към съседната.

— Не е толкова хубаво като предишното, съдейки по думите на майка ми, макар че сигурно жена ти го е била подредила, а след смъртта й си се върнал към старите навици.

«Жена ми… убежището… — Леден шок, последван от омраза връхлетяха Сери. — Лорандра наистина е убила семейството ми. Но защо го е направила, след като двамата със Скелин още не бяхме врагове?»

— Макар че сигурно си бил доволен да се отървеш от нея. Трябваше да се ядосаш толкова много, че да се съюзиш с мен, за да намеря Ловеца на Крадци — каза Скелин.

Сери впери поглед в него. «Убил е семейството ми, за да ме накара да се съюзя с него. След като „намери“ Ловеца на Крадци — или някоя нещастна жертвена овца — аз щях да бъда вързан за него». Сери погледна към отсрещната стена, търсейки пламъка, който бе запалил. Не се виждаше никаква светлинка. Той бе потънал навътре в стената, към тръбите с минен огън. Скоро Скелин щеше да полети…

Гол изруга и наведе глава.

— Извинявай, Сери — промърмори той. — Досега трябваше да е гръмнало.

Сери изруга, щом осъзна, че капанът им се е провалил. Гол се бе заклел, че минният огън върши работа. Защо сега не се получи?

— За какво си говорите? — Скелин се приближи и присви странните си очи. Наведе се към Сери и разтегли устни в безрадостна усмивка. — Някой липсва, нали? Къде е дъщеря ти, Серини?

Сери усети как сърцето му се свива в гърдите, но успя да се изсмее.

— Наистина ли очакваш да ти кажа?

Скелин сви рамене, изправи се и се огледа.

— Не. Но източниците ми в Гилдията казаха, че е тук долу, с теб. Чудя се къде ли може да е сега.

— Далеч от теб — отвърна Сери. «Източници в Гилдията? Значи слуховете са истина. Но откъде знаят, че Аний е тук?»

— Нима? — Скелин сигурно беше премахнал бариерата, защото мина покрай Сери и влезе в съседната стая, вкарвайки пред себе си светлинното си кълбо. — Тогава кой спи на третото легло?

— Някой, когото няма да искаш да срещнеш.

Скелин не отговори. Той гледаше към вратата на коридора, който водеше към жилищата на магьосниците. Макар лицето му да беше извърнато настрани, Стойката му подсказваше, че той се вслушва в нещо.

«Аний и Лилия?» — Надеждата, която изпълни гърдите му, бе последвана от страх. — Дано Лилия е готова за това, а Аний прояви достатъчно разум, че да стои настрани“.

Скелин направи крачка към вратата, после още една. Сери усети как Гол се навежда. Той се извърна към него и видя, че телохранителят му е взел все още горящата свещ. Но двамата бандити на Скелин бяха влезли в стаята и сигурно щяха да попречат на Гол да стигне до тръбите.

Звучен смях привлече вниманието на Сери обратно към Скелин. Отстъпникът беше излязъл в коридора. Той протегна ръка към нещо, което се намираше извън полезрението на Сери. Един твърде познат глас изрече проклятие. Появи се Аний, която се бореше с невидимата сила, бутаща я към Скелин.

Щом я зърна, сърцето на Сери подскочи и се сви като на животно, което се опитва да избяга — и го заболя. Той стисна юмруци, за да подтисне болката, и тръгна напред, но нещо го улови и задържа на място. Гол също не можеше да помръдне.

„Къде е Лилия? — Когато Скелин протегна ръка да хване Аний, тя спря да се съпротивлява и се стрелна към него. — Не може Аний да се е върнала без Лилия. — Но ръката й, която се протягаше да забие нож в Скелин, се изкриви настрани и тя изруга от болка. Скелин я хвана за китката и изби ножа от ръката й. — Но щом не е успяла да намери Лилия, значи…“

Крадецът го погледна и се ухили.

— Далеч от мен, а? Очевидно пак не си успял да защитиш семейството си, Серини.

Сери стисна зъби. „Дали Аний е успяла поне да изпрати съобщение на Лилия? Дали тя не идва насам?“ Сери искаше да попита Аний, но болката в гърдите му пречеше да диша, а и не искаше да предупреди Скелин, че Лилия идва. „Трябва да го задържим. Да осигурим време на Лилия“.

Аний продължаваше да се съпротивлява, но не можеше да направи нищо на Скелин. Сери се олюля замаяно и стаята притъмня. Когато зрението му се проясни, той видя, че Скелин е притиснал Аний към стената. Тя стоеше там, окована с магията му. Скелин подсвирна и хората му минаха покрай Сери.

— Претърсете я и я вържете.

Аний стисна зъби, когато мъжете съблякоха палтото й и я опипаха за оръжия. Сери притисна ръце към гърдите си, пое си дълбоко дъх и се опита да проговори.

— Ти искаш мен, не нея — едва успя да произнесе.

Скелин се засмя.

— Искам и трима ви. Но трябва да умрете в правилния ред. Освен това… — Скелин погледна нагоре, сякаш можеше да види магьосниците над главите им. — Не трябва да е тук. — Той се обърна към тях, премествайки погледа си от Сери към Гол. Носът му се сбръчи и той поклати глава. — Не си струваше главоболията. — Очите му се присвиха и Сери чу противно изпукване. Гол изкрещя от болка и изненада, и падна на пода.

„Не! Трябва да му попреча да убие Гол. Да го забавя!“ Сери се опита да мисли, въпреки огъня в гърдите му. „Намери начин да забавиш още малко Скелин“. Той отвори уста да каже нещо, но успя само да изпъшка. Тъмнината отново го погълна и Сери усети как коленете му омекват. Подозираше, че само магията на Скелин го задържа прав. „Какво ли ми прави?“

— Чакайте малко — чу той гласа на Скелин. — С него нещо не е наред.

Сери усети нарастващ страх, осъзнавайки, че отстъпникът е прав. „Не е той. Аз съм. Тялото ми… сърцето ми…“ Макар очите му да бяха отворени, мракът му пречеше да вижда. В гърдите му се надигна горчив триумф. „Поне Скелин се лиши от удоволствието да ме убие. Но… Аний…“

Силата, която придържаше Сери, се отдръпна и той почувства как се строполява на твърдия под. Каквото и да беше казал Скелин след това, то прозвуча толкова слабо, че Сери не можа да го чуе. После, след няколко мига мълчание, той почувства студени ръце на лицето си и чу гласа на Гол някъде отдалеч.

— Не се тревожи. Няма да убие Аний. Нека да направи размяна. Лилия ще я върне. Ако Аний не го убие първа. Тези двете винаги ще се грижат една за друга. Знаеш го. Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Аний ще се оправи. Ще се погрижим за това.

Лилия вървеше бързо по коридора, а светлинното й кълбо се носеше пред нея.

„Да го угася ли? Нарушителят може да го види и да разбере, че идвам. Но ако го направя, ще трябва да се придвижвам опипом. Това ще ме забави. Кое е по-важното? Скоростта или да остана незабелязана?“

Стъпките й отекваха силно в тясното пространство. Така или иначе щяха да я издадат. Реши да не гаси светлината.