Кралицата на изменниците

— Ашаки Ачати е тук на посещение при вас.

„Той е тук!“ Изпълни го въодушевление, което бързо се стопи. „А аз все още нямам решение. — Денил поклати глава. — Все пак е минал само половин ден. Дори да бях измислил нещо, първо трябваше да предупредя Тайенд, така че засега ще трябва да се преструвам, че не знам нищо“.

— Донеси малко храна и вино.

Робът се надигна и бързо се отдалечи. Денил излезе в коридора и забърза към Господарската стая. Когато Ачати се обърна и му се усмихна, сърцето му се изпълни с топлина.

— Посланик Денил.

— Ашаки Ачати. — Денил наклони глава. — За мен е удоволствие да ви видя отново.

Усмивката на сачаканеца се стопи.

— Ах, надявам се винаги да е така. — Той въздъхна. — Нося новини.

— Добри или лоши? — Денил покани мъжа да седне и се настани на обичайното си място.

Ачати се замисли.

— Не са добри. Но не са и лоши. Възможно е да са благоприятни.

— Звучите много загадъчно.

— Просто отговарям на въпроса ви. — Покрай очите на Ачати се появиха ситни бръчици, които изчезнаха, щом лицето му отново стана сериозно. Появиха се двама роби, които носеха вино и храна. Ачати изчака да излязат, преди да заговори отново. — Изменниците са слезли от планината и са започнали да нападат имения из цялата страна — рече той с нисък глас. — Убиват всички магьосници по пътя си и идват към Арвис. Очевидно възнамеряват да превземат Сачака.

Вълна от облекчение заля Денил и той се надяваше, че е успял да я прикрие добре. „Той знае! Не е нужно да го предупреждавам. Но не мога да призная, че вече сме уведомени за това“. Магьосникът отпи от виното, обмисляйки отговора си. „Не трябва да се изненадвам. И преди е споменавал за възможността от бунт на Изменниците.

— Вие предположихте, че може да се случи — каза той, — но изразихте предположение, че не са достатъчно силни, за да представляват заплаха.

— Все още смятам така. — Ачати сви рамене. — Ето защо новините не са добри, но е възможно да са благоприятни. Изменниците едва ли ще оцелеят, така че най-после ще се отървем от тях. За съжаление междувременно ще изгубим много добри мъже. Кралят не иска да изпраща армия срещу тях. Те ни нападат от всички страни, така че ако се опитаме да се разправим с всички едновременно, това само ще отслаби редиците ни. Той изпрати куриери със заповед до всички ашаки да доведат семействата си в града.

— Дали ще му се подчинят?

Ачати кимна.

— Повечето да, но дали ще го направят достатъчно бързо е друг въпрос. Появи се и една пречка, която не предвидихме. — Той се поколеба, оглеждайки стаята. — Робите се възползваха от възможността и се разбунтуваха. Повечето просто се разбягаха от именията малко преди Изменниците да се появят, но неколцина се обърнаха срещу господарите си.

— Някакъв успех?

— Само няколко случая — с отрова. Което е една от причините да ви кажа следното — внимавайте с робите си, посланик Денил.

Магьосникът погледна към чашата в ръката на Ачати. Мъжът още не беше отпил от нея. Дали се страхуваше от тукашните роби? Те принадлежаха на краля, но това не бе попречило на Изменниците да внедрят свои шпиони сред тях. Денил беше пил малко от виното и не бе докоснал храната. Той проникна в нея със сетивата си, но не откри нищо смущаващо.

— Би трябвало да мога да неутрализирам ефекта от отровата с лечителската ми магия — каза той на Ачати.

Той се засмя и вдигна чашата към устните си.

— Това е много полезно умение.

Денил кимна.

— Дали аз, посланик Тайенд и лейди Мерия трябва да се страхуваме от Изменниците?

Ачати поклати глава.

— Не виждам причина да ви нападнат, стига да не им се изпречвате на пътя. Ако нещата случайно не се развият на добре и Изменниците стигнат до града… — Той се поколеба, въздъхна и раменете му се отпуснаха. — Признавам, че се страхувам повече да не пострадате от моите хора, отколкото от техните. Кралят се държеше с вас, сякаш сте сключили съюз с Изменниците. Ако бунтовниците нанесат големи вреди, някои ашаки може да потърсят възмездие. Или ако сраженията са доста ожесточени, те могат да потърсят източник на допълнителна енергия.

Денил погледна към Ачати. Щом мъжът признаваше, че хората му могат да постъпят така… значи опасността бе реална.

— Какво да направим, тогава?

Ачати го погледна в очите.

— На пристанището чака кораб на име «Калата». Капитанът е получил нареждания да приеме вас, посланик Тайенд и лейди Мерия на борда, ако го пожелаете. Той ще ви отведе до Киралия.

«Но Оусън ни нареди да останем… ах, не мога да му го кажа, без да разкрия, че вече знаем за нападението. Въпреки това Оусън може да промени мнението си, щом му разкажа за страховете на Ачати».

— Благодаря ви. Трябва да попитам Гилдията какво да правим. Искате ли…? — Денил се поколеба, чудейки се какво ли ще си помисли Оусън за предложението. «Ако означава, че ще бъдем в безопасност, той ще се съгласи.» — Искате ли да дойдете с нас?

Очите на сачаканеца леко се разшириха. Той се усмихна, протегна се към Денил и с нежен, успокоителен жест докосна ръката му.

— Мястото ми е тук, при моя народ и при краля ми. — След това направи широк жест с ръката, в която държеше чашата си. — Освен това е твърде невероятно Изменниците да стигнат до града. Корабът е просто предпазна мярка. — Той нежно стисна ръката на Денил и я пусна. — И отличен повод да ви посетя.

— Благодаря за предупреждението. И посещението. — Денил остави чашата си на масата. — За съжаление пропуснахте Тайенд. И Мерия.

— Колко жалко. Може да не успея да отделя време за нова визита, поне докато не приключи тази малка криза.

Сърцето на Денил подскочи. «Ако греши за Изменниците, това може да е последният път, когато сме заедно».

— Но аз съм съвсем сам в цялата къща. Можете ли да останете по-дълго?

Ачати повдигна вежди и се усмихна.

— Мисля, че мога да отделя час или два.

Пламъчето на свещта се разтанцува. Макар ефектът да бе като от пропукващ фитил, Сери знаеше, че движението е причинено от треперенето на ръката му. Той усети как горещият восък покапа по кокалчетата на пръстите му и погледна натам. Макар да имаше усещането, че стоят тук повече от час, свещта не се беше стопила особено много.

Той погледна към другия край на стаята, където стоеше Гол и също държеше свещ. Сери се намръщи, когато приятелят му се размърда и пламъкът се озова прекалено близо до намаслената хартия. Чуваше учестеното дишане на Гол. Неговото собствено му се струваше твърде шумно. Опита се да диша дълбоко и тихо, да успокои разтуптяното си сърце, защото се притесняваше да не заглушат приближаващите се стъпки.

«Скелин — ако наистина е Скелин — ще ни чуе и ще разбере, че го очакваме. Единствената причина да стоим неподвижно е, че може да знаем, че приближава и да сме му подготвили капан. На мен ми е ясно. Предполагам, че и той ще се досети».

През главата му преминаха няколко начина планът да се обърка. Сери знаеше, че капанът не е идеален. Минният огън можеше да избухне преди двамата с Гол да успеят да се отдалечат достатъчно. Или можеше да избухне твърде късно и да убие Скелин. Въпреки че те се надяваха да го убие, целта им всъщност беше да взривят дупка в градината над главите им и да разкрият Крадеца-отстъпник пред Гилдията. Ами ако не се получеше? Ами ако не се появеше дупка и Скелин оцелееше?

Какво щеше да стане, ако Скелин не се появи лично да се разправи със Сери? Ами ако Сери и Гол взривят градината, а може би и себе си, само за да разкрият слугите на Скелин пред Гилдията?

Гол гледаше Сери и клатеше глава. В очите му проблесна въпрос. Колко време трябваше да стоят така, преди да решат, че Аний е сбъркала и в коридора няма нарушител? Сери погледна към свещта си. Дали не трябваше да се редуват? Дали не трябваше…

Някъде откъм коридора се чу рязко поемане на дъх. Сери погледна към Гол, след което и двамата се втренчиха изненадано във вратата.