Кралицата на изменниците

— Не бих ги поверил на някой обикновен куриер. Как изпращате обикновено посланията си до Гилдията?

— Чрез кръвния пръстен на Оусън.

— Досега не сте изпращали нищо друго?

Денил поклати глава.

— Има неколцина търговци, които пътуват между Сачака, Елийн и Киралия няколко пъти в годината и ни носят различни стоки. Нищо важно. Просто луксозни стоки. Подправки. Рака.

Тя се намръщи, обмисляйки проблема.

— Значи… трябва да пренапишете всичко шифровано, а след това да изпратите няколко копия по различни куриери до Оусън, за да сте сигурен, че поне едно е стигнало до него. А след това ще му изпратите шифъра чрез кръвния пръстен.

Той я погледна възхитено. „Толкова елементарно решение. Как не се сетих сам?“ Всъщност вече бе използвал някакъв вид шифър, за да скрие най-важната информация.

— Разбира се това няма да помогне, ако искате информацията да стигне бързо до Оусън — додаде тя.

— Бавно е по-добре от никак. — Денил забарабани с пръсти по масата. — И кого да накарам да го отнесе? — зачуди се той, задавайки този въпрос по-скоро на себе си, отколкото на Мерия.

— Предполагам, че приятелите ми познават неколцина търговци, които отиват на изток.

— Ще ги попитате ли?

Тя кимна.

— Да. Но… смятате ли, че има някаква вероятност ашаките да нападнат Изменниците? Или обратното?

Денил примигна изненадано при внезапната смяна на темата.

— Защо? Да не сте чули някакви слухове?

— Нищо конкретно. Но приятелите ми често обсъждат възможността, а крал Амакира беше толкова твърдо решен да измъкне информация от Лоркин.

Денил усети как кръвта във вените му се смръзва. „И Лоркин може да му я е дал“.

— Не знам.

— Иронията ще е пълна, ако Изменниците наистина нападнат и победят ашаките. Всички усилия на краля и отказът на Лоркин да говори ще са били напразни, защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито.

Денил поклати глава.

— Няма да нападнат. Рискът е твърде голям. Ами ако се провалят? Ще изгубят всичко.

Мерия кимна.

— Прав сте, разбира се. Както и да е, предполагам, че ще започнете да преписвате записките си още сега. Кажете ми, ако имате нужда от помощ. Утре, ако сте готов, ще отнеса едно копие на приятелите ми.

— Благодаря ви.

След като магьосницата си тръгна, думите й продължаваха да се въртят в главата на Денил: „… защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито“. Това ли беше причината Лоркин да се пречупи и да каже на краля онова, което той искаше да знае? „Но това означава…“

Денил потрепери, извади двете тетрадки, които съдържаха проучването му, както и една празна, и започна да прави поредното копие.

Регин пръв забеляза приближаващите се Изменници. Двамата със Сония наблюдаваха от позицията си малката групичка, която се придвижваше между дюните към скалистите хълмове. Слънцето залязваше и студените сенки на планините се надигаха да ги посрещнат; когато навлязоха в тях и над земята се спусна здрач, фигурите едва се различаваха. Скоро ниско над земята се появиха малки точки светлина, които постепенно се приближаваха. Когато звуците най-после обявиха приближаването на непознатите, Сония съобщи на Оусън, че всеки момент ще пристигнат, после се изправи, готова да ги посрещне.

Първа беше жена, която се движеше с достойнството на лидер, което я правеше да изглежда по-висока, макар да бе почти колкото Сония. Чертите й бяха толкова сачакански, че за миг кръвта във вените на Сония се смрази. Тя имаше същото широко чело, високи скули и дръпнати очи като ичаните, които бяха нахлули в Киралия. Но онези мъже и единствената жена сред тях бяха по-едри. Изменниците бяха по-дребни и по-грациозни.

Първата жена сигурно беше Савара, кралицата. Тя не беше облечена по-различно от останалите. Всичките дванайсет души носеха раници и бяха облечени семпло. „Осем жени и четирима мъже“. Сония впери поглед в най-високия мъж и сърцето й подскочи. Лоркин!

Той й се усмихна. Магьосницата устоя на порива си да се затича към него и да го прегърне, защото се притесняваше, че рязкото й движение може да накара Изменниците да реагират отбранително. А и на Лоркин може би нямаше да му хареса, че показва чувствата си пред тези хора.

Затова Сония остана на мястото си, без да сваля очи от него.

„Той изглежда здрав, макар и уморен“. Начинът, по който погледна към жената, която вървеше до него, а след това и към Сония, й подсказа, че това сигурно е Тивара, Изменницата, която му беше спасила живота. Жената, заради която се бе съгласил да остане завинаги в Убежището.

„Много е привлекателна“ — помисли си Сония. Младата жена отвърна на погледа на Сония с любопитство и лека пресметливост. „Несъмнено тя също ме преценява“. Но магьосницата долови още нещо в поведението й. Не беше точно самоувереност, а по-скоро мрачна решителност. „Това момиче е виждало много повече неща от една киралийка на нейната възраст. Обзалагам се, че има и по-голям опит. Но пък когато е спасила Лоркин, тя се е преструвала на робиня, което означава, че е изпитала много болка и унижения“.

Сония отново погледна към водачката, която забави ход, приближавайки се към тях. Когато спря, останалите също спряха зад нея.

— Черната магьосница Сония? — попита тя, усмихвайки се.

— Да — кимна Сония.

— Аз съм Савара, кралицата на Изменниците. — Жената се обърна, за да представи останалите в групичката. Никой от тях нямаше титла. „Лоркин наистина каза, че те се отнасят еднакво към всички — или поне създават такова впечатление“. — Няма нужда да ви представям на вашия син, разбира се — завърши Савара. — За мен е удоволствие да ви събера отново и най-накрая да се запозная с вас.

— И аз с вас, ваше величество — отвърна Сония. После посочи с жест Регин. — Това е лорд Регин, моят помощник.

Регин наведе учтиво глава.

— За мен е чест, кралице Савара, да се запозная с вас и хората ви. — Той притисна длан към сърцето си. Веждите на Савара се стрелнаха нагоре, след което тя грациозно наведе глава.

— Да поседнем. — Жената посочиравната земя край потока. — Идваме отдалеч и имаме нужда да починем, да хапнем и да се напием.

Тя се обърна и кимна на останалите, някои от които бързо се устремиха към извора. Сония мълчаливо благодари на Регин, който се беше досетил да върне камъка в басейна. Оусън й беше предложил да запази за себе си факта, че знае за камъните, освен ако не се появи възможност да спечели чрез него някакво предимство.

Групата започна да разопакова раниците. Изменниците се събраха в кръг, оставяйки място на Сония и Регин.

Лоркин седна до Сония и Тивара се настани от другата му страна. Някой създаде малък глобус светлина в центъра, точно над земята. Разположиха храната в центъра. Тя се състоеше от типичните за пътешественици продукти: твърд, плосък хляб, изсушено месо и плодове, ядки и пастети за мазане.

Сония взе остатъците от своите продукти — плодове пачи, зърна и изсушени бобове, които да се сварят във вода, подправки, суми И твърди сладки — и им ги предложи. Те ги приеха без да благодарят, но с одобрителни кимания и усмивки. Тя бе заинтригувана от действията на един мъж, който постави метален диск с вграден скъпоценен камък върху плоската скала, докосна камъка и постави върху него широка тенджера, пълна догоре с вода. Скоро водата вече вреше и той изсипа в нея зърната и боба. „Очевидно на мъжете не им е забранено да използват магия. Значи законът им не е толкова ограничаващ, както ми се стори, макар че все пак разчитат на жените за създаването на камъни. Чудя се дали имат нужда от разрешение, за да ги използват“.

Една от Изменниците оглеждаше озадачено торбичката с листа от суми.

— От тях се прави горещо питие — обясни Сония. — После ще приготвя малко.

— Като раката? — попита друта.

Сония поклати глава.

— Същата идея, различно растение. — Сред продуктите, които бяха получили в Крепостта, нямаше рака.