Кралицата на изменниците

Тя погледна към Регин.

— Оусън трябва да разбере за това.

Той се усмихна дяволито.

— О, да, със сигурност.

„Както и Лоркин — помисли си тя. — Макар че сигурно вече знае. Ах. В случай, че не му е разрешено да го узнава, може да застраша живота му, ако му кажа. Може и да не е особено мъдър ход да разкрием на Изменниците, че сме открили малката им мръсна тайна“.

Но щом Гилдията узнаеше за това, Изменниците нямаше да спечелят нищо, ако убиеха нея и Регин. Сония извади пръстена на Оусън от джоба си, седна на земята, облегна се на скалата и го сложи на пръста си.

— Оусън.

— Сония!

— Имате ли минутка? Няма да повярвате какво открихме токущо.

Част втора

Глава 16

Планове и преговори

Сери въздъхна.

— Да го преговорим отново.

— Погрижваме се Скелин да научи, че живеем под Гилдията — каза Гол. — Без да сме защитени от магьосниците.

— Дори да разбере, че Гилдията не подозира за присъствието ни, той може да заподозре, че Лилия знае — продължи Аний. — Трябва да накараме Скелин да си мисли, че Лилия не е непрекъснато с нас и да се погрижим да научи разписанието й, за да знае кога не може да ни защити.

— Той ще изпрати първо свои хора, за да провери дали е така или за да ме залови — повтори Сери. — Затова трябва да нагласим нещата така, че само магьосник да може да стигне до нас. Като например магическа бариера, създадена от Лилия.

— Но това няма ли да го накара да заподозре, че тя е тук? — попита Аний.

— Той е магьосник — отвърна Сери. — Знае, че магьосник може да издигне бариера и после да отиде някъде другаде.

— И все пак това може да го откаже да действа по-нататък — отбеляза Аний.

— Ще издигнем бариерата достатъчно близо, че да може да ни чува или ще се погрижим да вижда светлина, която да го накара да си мисли, че му трябва още малко, за да ни намери.

— Той или Лорандра — каза Гол. — Ако изпрати Лорандра, капанът ще щракне напразно. Но поне Гилдията ще е заловила единия от тях и могат да го използват като примамка.

— Да, ако не я изпуснат отново — усмихна се сухо Сери.

— Щом премине през бариерата, той ще иска да действа бързо — продължи Аний, — защото Лилия ще разбере, че бариерата й е била разрушена. Ако се приближи достатъчно, за да може да ни вижда или чува, няма да има кой да ни предупреди.

— Бихме могли да поставим фенер на следващия завой, за да изглежда, че сме близо, но всъщност да застанем малко по-далеч — предложи Гол. — Както и още няколко фенера, за да изглежда, че сме ги подредили така за наше удобство.

— Което означава, че ни трябват още фенери и още масло. Които трябва да ни донесе Лилия — въздъхна Аний.

— Ами ако Скелин доведе и други хора със себе си? — попита Гол.

Сери се замисли.

— Стига да не се движат заедно, няма да има значение.

Гол се намръщи.

— Ами ако точно така направят? Ако съм мястото на Скелин, щом преодолея бариерата, ще ги изпратя напред, за да проучат за капани.

— Нека ни намерят. — Сери сви рамене. — Или ще се върнат при Скелин, за да докладват, или ще го изчакат, за да получат нови заповеди.

— И когато го направи, капанът ще щракне — каза Гол.

Сери кимна. Двамата с Гол не бяха споделили с Аний плановете си да разкрият Скелин на Гилдията, използвайки немагически средства. Сери не бе съвсем сигурен дали разбира метода на действие, предложен от телохранителя му. Той се използваше в мините и щеше да причини такова срутване, което щеше да отвори огромна дупка в градините на Гилдията. Гол бе сигурен, че ще се получи. Скелин и хората му или щяха да останат затрупани, или щяха да се разкрият пред всички магьосници, които се намираха наоколо.

Въпреки това съществуваше значителна опасност Сери, Гол и Аний също да бъдат затрупани. Сери беше казал на дъщеря си, че ако Скелин ги намери, преди Гилдията да се съгласи да заложи капана, тя трябва по най-бързия начин да доведе Лилия. Аний не се съгласяваше, докато Сери не изтъкна, че няма да спечелят нищо, ако тя остане с тях. А иначе поне оставяше възможността Лилия да пристигне навреме, за да спре Скелин.

— Съмнявам се, че Скелин ще се остави да бъде заловен от Гилдията, без да се съпротивлява — каза Сери. — Въобще не ми се иска да бъда погребан жив. Хубаво ще е да помолим Лилия да подсили стаите.

Аний кимна.

— В момента е заредена с достатъчно енергия. Калън я обучава как да използва черната магия за извличането и съхраняването на енергия.

Сери я погледна и се намръщи.

— Така ли? Това е… обезпокояващо.

— Защо? — Аний помръдна рамене. — Гилдията трябва да има двама черни магьосници, които да се наглеждат един друг… А, разбирам. — Очите й се разшириха и тя го погледна стреснато. — Нали не смяташ… но всъщност нали Калън я обучава. Нямаше да го направи, ако планира нещо.

— А кой друг да я обучи? — попита Сери. — Сония е в Сачака.

— Ако Калън възнамерява да злоупотреби със силата си, той може да не я обучи както трябва — каза Гол.

— Хм. — Аний се намръщи. — Добре, всички знаем защо не може да се разчита на него. Никога не съм вярвала, че ще го кажа, но ще съм доста по-щастлива, когато Гилдията започне да отглежда роет.

Сери кимна утвърдително, после взе фенера и се изправи.

— След като вече обсъдихме плана, трябва да подготвим всичко за осъществяването му.

— Нужен ни е маршрут за бягство, дори два, в случай, че нещо се обърка — додаде Гол. — Може би трябва да поставим още някой друг капан, ако решат да ни последват.

— Трябва и да тренираме бойните си умения — додаде Аний и погледна към Сери. — И тримата.

Сери въздъхна. Тя беше права, но тялото му го заболя само при мисълта за това.

— След като определим как ще се развие планът — каза той. — Няма нужда да се борим срещу магията с ножове.

Тя изсумтя.

— Но ще е доста унизително, ако не успеем да се справим с бандитите на Скелин.

Гол погледна към Сери, после се обърна към Аний.

— Мисля, че съм готов за малко тренировки — каза той. — Стига да започнем бавничко.

Аний го изгледа преценяващо и кимна.

— Добре, тогава. Малко по-късно.

— Засега нека огледаме коридорите. Аний, провери маршрутите за бягство и се погрижи Скелин да не може да заобиколи и да ни нападне изотзад. Двамата с Гол ще решим къде да поставим бариерата на Лилия.

Денил се намръщи, когато някаква сянка се появи на прага на кабинета му и се поколеба. Той вдигна глава, очаквайки да види някой роб, който идва да пита дали иска храна или питие или да обяви пристигането на някой гост. Вместо това се оказа Мерия.

— Лейди Мерия — рече той. — Какво има?

Тя поклати глава.

— Нищо. Глупаво, нали? — Крайчетата на устните й увиснаха в мрачна усмивка. — Лоркин е в безопасност и нещата се върнаха в обичайното си русло. Би трябвало да съм благодарна за това, а всъщност съм отегчена.

— Това не е нормално — каза й Денил. — Би трябвало да посрещаме гости и да получаваме покани. А сега дори Тайенд е пренебрегван.

Мерия наведе очи.

— Всъщност аз получих покана от моите приятели вчера — призна тя.

Денил се усмихна.

— Това е добър знак. — „Остава само Тайенд да ми се появи и да каже, че отива някъде на вечеря или на прием, а Ачати да е единственият ашаки, който не се отнася с мен като с изгнаник и всичко наистина ще си бъде както преди“.

Мерия погледна към бюрото му.

— Завършихте ли записките си?

Той проследи погледа й до купчината листи и кимна.

— Да. Робите най-после ми донесоха мастило.

— Това е добре, нали? — Тя се поколеба. — Какво има?

Той вдигна глава и осъзна, че се мръщи.

— А… ами направих две копия, за да изпратя едното на Гилдията, но все още не съм намерил безопасен начин да го направя.

Тя изхъмка съчувствено.