Страница 12 из 87
– Може ли да седна при теб?
– Нали бяхте с Тайлър? – огледа се Кати.
– Той отиде на плуване, а аз мислех да тръгвам, но заваля доста силно. Реших, че чаша кафе и една супа ще ми дойдат добре.
Мишел се настани на масата и изчака Кати да отмести лаптопа и раницата си, за да ѝ направи място за таблата.
– Благодаря – кимна тя, загреба с лъжицата и се усмихна. – Няма нищо по-хубаво от гореща супа в студен снежен ден.
– Предполагам – отвърна Кати и се усмихна притеснено.
– Дано не съм прекъснала някое домашно – кимна към лаптопа ѝ Мишел.
– Не, не, това е чак за другата седмица. Просто реших да му хвърля един поглед… – Момичето затвори лаптопа и я погледна въпросително. – Предполагам, че разговаряхте с Тайлър за баща му.
Мишел натопи залък хляб в супата и го поднесе към устата си.
– Голяма трагедия – каза тя, дъвчейки. – Наистина е страшно да изгубиш родител, особено на тази възраст.
– За военните ли работите?
– Не, просто се опитвам да му помогна, но по друг начин. Той каза, че сте в един клас. Твърди, че си много умна и си взела две години за една...
– Наистина ли го каза? – попита Кати и лицето ѝ грейна.
– О, да – кимна Мишел и отпи глътка кафе.
– Той самият е много умен и е пълен отличник. Но не се хвали като някои други. Тайлър е… ами просто е мълчалив и сдържан.
– Доколкото разбирам, вие двамата сте добри приятели.
– Познаваме се още от началното училище – кимна момичето.
– В момента приятелите са много важни за него. Сигурна съм, че разбираш това.
– О, да.
– Познаваше ли баща му?
– Двамата са идвали на вечеря у дома. Няколко пъти ме е вземал от училище заедно с Тайлър. Винаги се държеше мило с мен. Знам, че е бил изпратен в Афганистан. Преди две години и майка ми беше там, но сега вече си е у дома. Надявам се никога повече да не заминава.
– И майка ти служи в армията, така ли?
– Във ВВС. Тя е пилот.
– Това е страхотно, Кати.
– Много се гордея с нея. Може да управлява всякакви самолети. Преди време ме качи на една чесна. Направи неща, от които ми се обърна стомахът, но на нея ѝ нямаше нищо.
– Сигурна съм – кимна Мишел и отново загреба от супата. – Предполагам, че в училище вече знаят за бащата на Тайлър...
– Днес го обявиха официално. Всички се натъжиха, а Тайлър се притесни.
– Казваш, че двамата се познавате още от началното училище. Предполагам, че си познавала и майка му.
– Да – кимна Кати. – Това беше друга трагедия.
– Щом има толкова млад син, трябва да е починала доста млада.
– Да.
– От рак ли?
– Тайлър ли ви каза така? – погледна я изненадано Кати.
– Не, но ако съдя по реакцията ти, трябва да е починала от нещо друго.
– Вижте, след като той не ви е казал, няма да ви кажа и аз. Сигурно си е имал причини.
– От болест ли беше?
– И така може да се каже – колебливо отвърна момичето.
– Не те разбирам.
– Психическо заболяване. Депресия. – Кати замълча за момент, после добави: – Самоуби се.
Мишел отново поднесе лъжицата към устата си. Не беше гладна, но ѝ трябваше време, за да осъзнае чутото и да реагира адекватно.
– Мили боже – промълви най-сетне тя. – Майка му се самоубива, а баща му загива в Афганистан.
– Да. Много ми е мъчно за него! – каза с треперещ глас Кати.
– Но поне има втора майка – каза Мишел.
– Не знам дали се чувства щастлив от този факт – намръщи се момичето.
– Не ми е казал нищо конкретно, но останах с чувството, че не се разбира с нея.
– Няма как да е иначе – леко повиши глас Кати. – Искам да кажа, че господин Уинго превъртя и се ожени за много по-млада жена, без дори да я познава добре. Да не говорим за Тайлър, който изобщо не подозираше за нейното съществуване. Той каза ли ви, че бракът е бил сключен пред съдия? Без сватба, без нищо. Един ден просто му обявили, че са се оженили. Тайлър беше много разстроен.
– Не е ли получил някакви обяснения от баща си?
– Не ми е споменавал – отвърна Кати и закова поглед в лицето ѝ. – Но вие така и не ми казахте по какъв начин помагате на Тайлър.
Мишел извади една визитка и я плъзна по масата.
– Защо му е на Тайлър детектив? – учудено попита момичето, след като прочете какво пише.
– За да получи отговори. Това е главната причина хората да наемат детективи.
– Отговори на какво?
– Мисля, че самият той още не знае, Кати. Спомена пред мен, че баща му е бил в резерва, но в един момент отново са го върнали на активна служба.
– Спомням си, че когато бях във втори клас, господин Уинго дойде в училище и ни говори за дълга пред родината. Тогава беше с униформа. По-късно и мама последва примера му.
– Значи твоите родители са го познавали добре, така ли?
– Главно мама, по военна линия. Вече споменах, че след смъртта на майката на Тайлър те идваха няколко пъти на вечеря у нас. Самият Тайлър умее да готви, и то доста добре. Дори демонстрира някои свои рецепти пред мама.
– Съседи ли сте?
– Не, но живеем на пет минути с кола от тях. – Лицето ѝ се проясни. – Тайлър ми обеща да ме кара с колата на училище. Вече има временна книжка и съвсем скоро ще получи редовна.
– Той е с една година по-голям от теб, нали?
– Да. Другия месец аз ще навърша шестнайсет, а той става на седемнайсет през май.
– Оплаквал ли се е някога от проблеми?
– Не съм разговаряла с него след смъртта на баща му, ако питате за това.
– А по-рано? Наред ли бяха нещата с него?
– Горе-долу. Както казах, не се разбира с втората си майка.
– А с баща си? Не му ли беше сърдит след неочакваната женитба?
– Беше, но според мен се примири. Той не можеше да му се сърди дълго.
– А сега, след като баща му вече го няма?
– Остана само с мащехата си, което не е добре за него.
– Няма ли други роднини наблизо?
– Не съм чувала да има.
– Ще ми звъннеш ли, ако ти хрумне нещо, което би могло да помогне на Тайлър?
– Какво например?
– На този етап не мога да кажа. Но може би сама ще се досетиш.
– Не се е забъркал в неприятности, нали?
– А има ли причини да мислиш така? – попита Мишел.
– Не. Тайлър е много свястно момче.
– И аз останах с такова впечатление. Затова искам да му помогна.
Кати прибра визитката в джоба на палтото си.
– Може да ви се обадя – каза тя.
– Ще се радвам – кимна Мишел.
12.
По-късно вечерта Мишел и Шон се срещнаха в един бар в Джорджтаун. Седнаха на маса до прозореца и си поръчаха бира.
– Някакви новини от Пентагона? – попита Мишел.
– Засега не. Това обаче не означава, че и утре ще е така. Надявам се, че другите ми познати там все пак ще се обадят.
Мишел отпи глътка бира и се облегна назад. Беше спряло да вали, а натрупалият сняг бързо се топеше.
– След като чакаме обаждане от Пентагона и не можем да отидем при Тайлър и мащехата му, значи ни остава само ДТИ, бившите работодатели на баща му – каза тя. – Нали щеше да ги провериш в интернет?
– Направих го. Оказа се, че са фирма, която изпълнява държавни поръчки.
– Всяка втора фирма в района изпълнява държавни поръчки. В кой сектор работят?
– Предлагат преводачески услуги на армията.
– Чувала съм, че това е сладка работа.
– Вероятно – кимна Шон. – Но малко прилича на нашия ангажимент тук. Специалността им е Близкият изток и вероятно доста ще ги заболи, ако армията се изтегли от там.
– Уинго наистина ли е бил търговец, както спомена Тайлър?
– Така и не получих шанс да задам този въпрос на никого – каза Шон и отпи глътка бира. – Според мен попаднахме в задънена улица.
Мишел пъхна пръста си в дългото гърло на бутилката и започна да я клати над масата.
– Мразя да се признавам за победена – каза тя.
– Нима мислиш, че аз обичам?
– Ти познаваш хора навсякъде и вероятно вече си измислил някоя алтернатива.