Гай-джин

„Тогава защо се излагаш на опасност и допускаш шиши тук? — запита се Мейкин. — Особено Кацумата — сега той е главният враг на Йоши. Има ли значение? Доброто върви ръка за ръка с лошото. Със злото трябва да се справяме, а на доброто да се наслаждаваме. Вълнуващо е да си съмишленик на шиши, на тяхната храброст и на соно-джой. Да ги подпомагаш в борбата им за свобода след толкова векове робство, да виждаш как жертват живота си за Императора трагично и безнадеждно. Толкова са млади и сърцати, но са обречени да загинат, ах, колко тъжно. Ами ако победят, нима новите управници ще ни освободят от вековното иго?

Не. Никога. Във всеки случай не и нас — жените. За нас нищо няма да се промени: все същата женска участ.“

В този момент зърна луната, която се подаваше иззад един пурпурен предзалезен облак. Стори й се несравнима. После отново се скри във вече потъмнелите облаци с позлатени от залязващото слънце краища.

— Красиво, нали?

— Да, Кацумата-сама, много тъжно и много красиво. Ах, вече са ти поднесли чай. Толкова съжалявам, че ни напускаш.

— Ще се върна след няколко дни. Имаш ли новини от Райко? Още нещо за намеренията на гай-джин?

Мейкин му наля чай, като за момент се забави, за да се полюбува на изключителната рисунка на чашите.

— Изглежда, господарят Йоши се е срещнал с водача на гай-джин, за да установи приятелски връзки с тях. — Мама-сан му разказа сведенията на Фурансу-сан, които пратеникът на Райко й бе предал преди няколко нощи. Беше ги пазила в тайна от Кацумата. — Освен това лекарят гай-джин от Канагава скришом е прегледал тайро тук, в Йедо, още същия ден. Дал му гай-джин лекарства и чувам, че се бил пооправил.

— Бака — възмути се Кацумата.

— Да. Трябва да попречим на този лекар. Според сведенията на Райко той ще се върне утре или вдругиден отново да прегледа тайро.

— Со ка? — запита Кацумата с удвоен интерес. — Къде? В замъка ли?

Мейкин поклати отрицателно глава.

— Не. Най-хубавото е, че ще е отвъд стените в двореца на идиота Зукумура, както предишния път.

Кацумата присви очи.

— Толкова възможности имаме, Мейкин, редки възможности. Точно като Утани, нали? Толкова е съблазнително. За убийството на Утани се разправя из цял Нипон! Ами Хирага? Заловили ли са го вече?

— Не, главният гай-джин пуснал Акимото, а Такеда също е на сигурно място. — Мейкин го изгледа и се запита за какво ли си мисли той. После тихо добави: — Трябва да знаеш още две неща: господарят Йоши е присъствал на срещата между лекаря и тайро, и то със съвсем малко охрана. Чух, че отново щял да отиде. — Тя забеляза как очите му заискриха на процеждащата се в стаята светлина и усети внезапен страх от сдържаната му ярост.

— Йоши и Анджо заедно! Двете кучета заедно отвъд зидовете? Ийе, Мейкин, колко необичайно! — Кацумата се разтрепери от възбуда. — Можеш ли да научиш кога точно ще пристигне лекарят?

Мама-сан се приведе напред, обезумяла от надежда, и прошепна:

— Чакаме нов куриер тази вечер. Тогава ще разбера. Райко осъзнава каква изключителна възможност е това за нас, за всички ни, та да си разчистим сметките.

Досега не им се бе представяла такава възможност. Кацумата се навъси.

— Не мога да остана тук, нито да се върна тази нощ. По кое време се срещнаха предишния път?

— Рано беше.

Кацумата се навъси още повече, а после се успокои.

— Мейкин, всички шиши ще ти бъдат безкрайно благодарни. Ако срещата се състои утре, веднага ме уведоми по кое време ще бъде. Аз ще съм в къщата на Сините небеса край моста при Нихонбаши.

Той й се поклони и тя му отвърна с поклон. И двамата бяха удовлетворени. Засега.

Мостът при Нихонбаши се смяташе за първата спирка на Токайдо в самия край на Йедо, а къщата на Сините небеса бе само една от десетките богати или бедни кръчми, пръснати из околността. Вечерта бе тъмна и студена, небето — покрито с дебел слой облаци. До полунощ оставаха часове. Сините небеса бяха разположени в мръсна уличка. Бе едно от най-бедните заведения — безлична, разнебитена, двуетажна сграда с домакински постройки, кухни и няколко отделни едностайни къщички из парка отвъд стените. На една от верандите седеше Кацумата в съзерцателно настроение. Поради студа бе облечен с ватирано расо. Наслаждаваше се на градината — единственото нещо тук, което щедро обсипваха с грижи. Сред подбрани растения край едно поточе с мостче над него светеха разноцветни фенери. Успокояващо и упойващо се сцеждаше вода в една въртяща се, еклива бамбукова чаша — кап-кап. Тя се изпълваше с вода и се изпразваше от един миниатюрен водопад. Мълчаливият му телохранител шиши спря за миг, даде му знак, че всичко е наред, и продължи да броди около Къщата.

Кацумата се чувстваше удовлетворен — плановете му бяха напълно завършени: двама шиши щяха да го придружат утре сутринта до Йокохама — този телохранител и още един. Саможертвата им, както и тази на Хирага, Такеда и Акимото, щеше да осигури опожаряването на Колонията и потопяването на военния кораб. А следователно и обстрела и унищожаването на Йедо с всичките му последици. В последния момент Кацумата щеше да поеме подпалването на църквата, както бе намислил отдавна. Щеше да нареди на Хирага да поведе неочакваното нападение срещу кораба и по този начин да си осигури възможност да избяга, докато останалите нямаха друг избор, освен да загинат.

Погали с пръсти дръжката на дългия меч в скута си. Допирът до прекрасната кожа му достави удоволствие. Вече си се представяше като участник в тези терористични действия, които щяха да измъкнат соно-джой от сегашното безразличие, в което движението бе затънало. Щеше да направи всичко възможно отсега нататък само той и Сацума да ръководят наскоро сформираните отряди на шиши.

Мисълта да убият Йоши и Анджо бе изключително съблазнителна, но Йокохама бе по-важна. Ето защо бе оставил тази работа на други шиши. Бойците не достигаха за челен удар и той бе запланирал нападение от засада. То можеше да успее, а можеше и да се провали, но самата му дързост щеше да съживи духовете. За тази цел му бе нужно да знае с точност кога ще пристигне лекарят. Ако Мейкин го предупредеше за утре, щеше да даде сигнал на вече готовите си бойци, които изчакваха в една близка къща самоубийствената си задача.

„Достатъчно е само, че ще направим засада толкова близо до замъка — рече си Кацумата, замаян от нетърпение. — Тя заедно с палежа в Йокохама ще окаже благотворно влияние върху соно-джой, а на мен ще ми осигури славно бъдеще. Ех, де да имахме повече време за подготовка! Ах, време! Времето е само представа — бе обяснявал той на учениците си в часовете по дзен. За да наблегне на думите си, бе разтварял и свивал юмрука си. — Времето съществува и не съществува, то е постоянно и непостоянно, неизменно и разтегливо, необходимо и ненужно. Не можеш да го вземеш в ръка и да се запиташ: Защо?“

Тържествено разтвори ръка и се загледа в дланта си. После се изкиска злобно. „Боже, ама че глупости! Но как само си блъскаха главите момчетата, за да осъзнаят значението на думите ми, при положение че в тях не се криеше никакъв смисъл. Особено Ори и Хирага — най-добрите ми ученици, бъдещите водачи, както се надявах тогава. Но Ори загина, а Хирага вече е покварен и вероломен.“

Променливото „кап-кап“ му действаше успокояващо. Цялото му същество бе изпълнено с жизненост, с планове, с намерения, бъдещето отново му се стори целебно, тази вечер не чувстваше никаква умора, Мейкин имаше достатъчно време да изпрати…

Сред храсталака се раздвижи някаква сянка, после още една. Долови тих шум зад гърба си. Скочи на крака с меча в ръката си и се втурна към потайната портичка, притулена в шубраците, но от сянката изскочиха трима души, облечени като нинджи и му препречиха пътя с вдигнати мечове. Кацумата тутакси се изви и се хвърли в друга посока, но там също го очакваха нинджи. Цялата градина гъмжеше от тях. Някои се движеха към него, други стояха като заковани и го изчакваха да се нахвърли върху им. Кацумата незабавно предприе отчаяно нападение срещу най-близкия. Четиримата го притиснаха наляво, той уби единия, а останалите се изпариха точно толкова бързо, както се бяха появили. Сенсей усети неочаквана заслепяваща болка в очите. Бяха хвърлили в лицето му някакъв киселинен прах. Тон изрева от гняв и слепешком се нахвърли върху врага. Яростта, че са му устроили засада и са го изиграли, придаде безумна сила на ръцете му и окрили нозете му.