Страница 315 из 364
— И на мен така ми се иска, и на Сър Уилям, пък и на всички останали. — Тази нощ Джейми отново бе сънувал все същия кошмар как боцманът му разправя, че трупът се издига към повърхността с отворени очи. Побиха го тръпки. — Направихме каквото можахме. И тъй, защо се върна?
Хоуг стана.
— Тес ме помоли да… ъъъ… да връча пощата на Макструан, на теб и на… да се срещна с Анжелик и да й предам едно писмо. — Разбра въпросителния поглед на Джейми и се заоправдава: — Не зная какво пише в тях.
— В тях ли? — сопна се Джейми. — Ти каза „едно писмо“?
Хоуг се изчерви.
— Ох, ами да. Да… едно. Не зная какво пише в него. Най-добре да тръгна…
— Я стига, за Бога!
— Тес ме помоли да й предам едно… едно писмо, това е всичко.
— Я стига, добре те познавам!
Хоуг се ядоса:
— Най-добре да ида да видя Анжелик: тя ще иска да нау…
— Седни! Какви писма, дяволите да те вземат?
— Не зная…
— Такива не ми минават! За какви писма става дума?
Хоуг се подвоуми и изтърси:
— Ако се закълнеш в майка си, ще… ще ти кажа.
— Дадено!
Лекарят седна.
— Тя… Тес ми каза само: „Предай това писмо на онази жена, изчакай седмица-две и после й дай едно от тези две писма.“ Връчи ми общо три, но кълна се в Бога, не зная какво пише в тях.
— Седмица-две ли? Искаш да кажеш, докато й дойде ли? Едното от двете писма значи? Едно, ако е бременна, и другото, ако не е?
— Трябва да й дойде на единайсети, но не се знае със сигурност. Ще изчакаме поне две седмици, а най-добре цял месец и тогава ще видим дали… ще й дойде. Може да й закъснее. Особено в нейния случай, след всичките тези потресения. Тес ми нареди да изчакам, докато съм напълно сигурен. — Лекарят въздъхна. — Ето, вече знаеш всичко.
— Значи Тес те е помолила да изчакаш, за да я прегледаш?
— Ами да, за да съм сигурен.
— Значи, едното писмо ще й го дадеш, ако е бременна, а другото — ако не е?
— Да… нали ти казах.
— На кого още си казал? — Джейми го пронизваше с очи.
— На никого.
— На кого?
— Върви по дяволите! — извика Хоуг и изплю камъчето: — На Горнт.
— Исусе Христе, защо на него?
— И сам не зная, той сякаш се досети. Стигнал е до извода, до който ще стигнат и всички останали. Щом се връщам, то е повече от ясно. Казах го на Тес, но тя не ми отговори нищо, само ме изгледа с особените си сиви очи. Лесно ти е на тебе, Джейми — кипна лекарят. — Лесно ти е на теб и на всички отракани горнтовци — вие сте силни и сте свикнали да се пазарите, а нали пазарлъкът в по-голямата си част е надлъгване? Пък ние докторите не сме. — Отвратен от своята неспособност да пази тайни, Хоуг изпухтя: — Няма да се променя на тия години. Тес ми заръча, като пристигна, да го кажа на Сър Уилям, на Албърт и на теб, и на никого другиго.
— Хич да не те е грижа, напълно си прав. Всички мъже в Йокохама ще се сетят защо си се върнал. Горкичката Анжелик! За кого още носиш писма от Тес?
— Ами… за Сър Уилям.
— За кого другиго? За кого още, дяволите да те вземат?
— За Хевънли Скай.
Като се преструваше на спокоен, Хоуг подаде на Анжелик плика с печата на Търговската къща. Сърцето й бе свито от момента, в който Джейми й съобщи кой пристига с „Буйният облак“, макар да се преструваше на незаинтересована. Не се успокои дори след като Варгас почти веднага й донесе вестта, че е пристигнала годеницата на сеньор Макфей, а не Тес Струан. А несвързаният разказ на лекаря за погребението на Малкълм я обърка още повече. Върху плика с калиграфски почерк бе написано: „За Анжелик Ришо, по пратеник“.
— Прочети го, докато съм при теб — посъветва я Хоуг, разтревожен от избилата по лицето й червенина.
— Боиш се, че ще припадна ли? — сряза го Анжелик, седнала с изправен гръб във високия стол до огъня — стола на Малкълм, който бе донесла от покоите му, преди да ги освободи за Албърт Макструан.
Хоуг се отзова любезно:
— Освен че съм лекар, аз съм също и приятел. — От кабинета на Джейми той се бе втурнал право при нея, доволен, че се измъква от мъчителния разпит. Бе я поздравил, прегърнал и пренебрегнал незабавния й въпрос „Какво стана в Хонконг?“ с думите: — Почакай малко, нека първо те видя. — Бе я огледал най-напред като лекар, после като приятел. И в двата случая остана доволен. — За всеки случай.
— Писмото не е адресирано правилно. Следва да пише „За госпожа Анжелик Струан“ или „За госпожа Малкълм Струан“. — Тя му го върна стеснително.
— Тес предполагаше, че така и ще направиш. — Изрече го много мило.
— Като е толкоз умна, защо не го е адресирала, както си му е редът?
— И на нея й е трудно, не само на теб. Тя е майка и е загубила сина си. Прояви търпение, Анжелик.
— Търпение? Аз? След като съм едва ли не в обсадно положение само защото се омъжих и обичах един прекрасен човек, който… Ти си на нейна страна, нали Струанови ти плащат.
— Така е, но всъщност съм неподкупен; постъпвам, както смятам за справедливо, дори и с теб. — Хоуг добродушно се настани на стола си. В стаята беше топло, усещаше се женско присъствие, но и напрежение. Лекарят видя, че вената на шията й пулсира усилено, а пръстите й треперят. — Помогнах на теб и на Малкълм, но само защото сметнах за правилно. За твое лично сведение, докато бях в Хонконг, подадох оставка. Сега изпълнявам последното си поръчение за Търговската къща.
Анжелик се сепна:
— Защо го направи?
Хоуг отново се усмихна особено:
— Ще се върна в Индия. Ще се опитам да си възвърна загубеното. Колкото се може по-скоро.
— Ах, Арджуманд! — Анжелик се почувства по-добре, приведе се и го докосна. — Прости ми, извини ме за думите ми, не бях права. Съжалявам. Просто… прости ми.
— Не го взимай присърце. Не забравяй, че съм лекар и наистина разбирам какво ти се струпа на главата. Бях се подготвил да ме посрещнеш по-зле. — Хоуг разчупи печата и отвори писмото: — Тес ми нареди да постъпя така. — Вътре имаше още един плик. На него пишеше само: „Анжелик“. — Става, нали? Аз предложих този компромис.
— Ти?
— Да.
— Знаеш ли какво ми пише?
— Не. Кълна се в Бога. Да изляза ли?
Анжелик не можеше да откъсне очи от писмото. След малко поклати отрицателно глава и той отиде до прозореца, за да не я притеснява, дръпна завесите и се загледа навън в нощта. Собственото му сърце биеше лудо.
Анжелик се подвоуми, но накрая отвори писмото. Никакви поздрави. Никакво име.
„Не мога да ви простя това, което сторихте на сина ми. Сигурна съм, че по повеля и насърчение от баща си сте хвърлили око на моето момче и сте го подмамили да се ожени за вас, по какъвто и да е начин. Уверена съм, че «бракът» ви със сина ми е невалиден. «Тази венчавка» ускори смъртта му, уверена съм в това — смъртният акт го доказва. В същия момент адвокатите на компания Струан подготвят писмена заповед за спешно завеждане на дело пред Върховния съд в Хонконг. Дори да носите дете от сина ми, това няма да промени хода на делото и детето ще бъде обявено за извънбрачно.
Не зная как да ви се отблагодаря за скъпоценните сведения, предадени ми по ваша подбуда от един общ познат. Ако се окаже, че документите му са действителни, в което не се съмнявам, аз и Търговската къща ще бъдем задължени на вас и на този човек за неоценимата ви в известен смисъл помощ. Това, че той определи една приемлива цена, като се има предвид скъпоценната информация, не ви засяга — вие не поискахте нищо и няма да получите нищо. Но вашият жест към паметта на сина ми и към бъдещето на Струанови заслужава отплата.
Как да излезем от това безизходно положение?
Ако има някакво решение, то следва да си остане тайна между нас — две неприятелки, каквито сме и ще бъдем, две жени.
Първо: ще ви помоля да окажете съдействие на доктор Хоуг, като му позволите да ви прегледа в необходимия момент, за да установи очаквате ли дете или не. Естествено доктор Бабкот или някой друг лекар по ваш избор също може да ви прегледа и да потвърди диагнозата.
Второ: нека изчакаме още един месец, за да сме сигурни, и тогава ще действаме. По това време адвокатското досие вече ще е пълно и готово за представяне в съда — не ви заплашвам, само ви уведомявам. Дотогава доказателствата на нашия познат частично ще бъдат приведени в действие. Понастоящем не виждам причини за несполука. Както вече ви писах по-горе, аз и Търговската къща сме ви задължени, тъй като вие сте го убедили да се срещне с мен.
Надявам се до това време с Божията помощ да излезем от затрудненото положение.
Тес Струан