Игра на часове

На скоро се бе натъкнал на едно много интригуващо сведение. Докато проверяваше записите от телефона в детективската кантора, той чу разговора на Мишел с Били Едуардс. Преди три години и половина великият Боби Батъл и властната му съпруга се бяха скарали в гаража. А по ролс-ройса имало повреди. Три години и половина. Само ден преди уволнението на Едуардс.

Седеше и размишляваше над разкритието. Имаше нещо особено… Само да можеше да си спомни. Накрая той отново се наведе над списъка на хората, при които бе работил Джуниър Дийвър в последно време. Ако някой бе набедил Джуниър за обира, трябваше да има достъп до фургона и личните му вещи. Можеше да се предположи, че навярно авторът на грабежа е извършил и убийството на Боби Батъл. По този начин натрапникът не само си бе присвоил чужда слава, но и съсипа целия замисъл на истинския убиец. За този грях заслужаваше само едно наказание — смърт.

Мишел и Кинг се бяха усамотили в кантората.

— Добре, Шон, край на остроумията и уклончивите отговори. Омръзна ми да стоя в неведение. Ти каза, че трябва да нанесем най-мощния си удар и да се надяваме на нокаут. Искам да знам всичко, което знаеш ти. И то още сега.

— Мишел…

— Всичко и още сега, Шон, иначе си търси нов партньор!

Кинг се облегна и тежко въздъхна.

— Добре, знам кой е убил Боби Батъл. Разговарях с цял куп доктори, посетих антикварен магазин, разпитах тук-там, сглобих няколко късчета от мозайката и всичко съвпада.

— Кой е?

— Позволи ми най-напред да ти кажа, че няма да повярваш.

— Добре, няма да повярвам.

Кинг завъртя с пръст един кламер върху бюрото си.

— Хари Карик е убил Боби Батъл.

— Луд ли си? Какъв мотив би могъл…

— Най-старият на света — прекъсна я Кинг. — Влюбен е в Реми. От десетилетия.

— Да не би да твърдиш, че и обирът е негово дело?

— Да. Нали си спомняш, че той е стар семеен приятел. Би било сравнително лесно да си осигури ключ за къщата и да научи кода на алармената система. После само разбива прозореца и инсценира нахлуване отвън. Хари каза, че Джуниър е работил за него. Виждала си пикапа на Джуниър. Пълен е с инструменти, дрехи. Хари би могъл да вземе каквото му трябва, за да припише вината на Джуниър. Отгоре на всичко той е бил прокурор и областен съдия години наред, тъй че отлично знае как се работи с отпечатъци. Лесно може да вземе тези на Джуниър и да ги прехвърли на местопрестъплението.

— Но защо му е трябвало да ограбва семейство Батъл?

— Мисля, че Боби е държал в тайното си чекмедже доказателство за тяхната връзка. Ако е тъй, Хари би представил чекмеджето на Реми за главна цел на обира, докато всъщност е искал да се добере до скривалището на Боби.

— Какво доказателство може да е имал Боби?

Вместо отговор Кинг отвори чекмеджето на бюрото си и извади отвътре снимка. Обърна я откъм гърба и посочи с пръст.

— Ха — Кс? Ха — Ко? Защо да не опитаме с Хартия Кодак?

Мишел бавно посегна и взе снимката. Плъзна пръсти по думите „Хартия Кодак“, отпечатани от обратната страна.

— И част от надписа се е отпечатала върху дървото на чекмеджето? — попита тя. Кинг кимна. — Значи Боби е разполагал с компрометираща снимка на Реми и Хари?

— Така трябва да е. Затова Хари подхвърли теорията за откраднато завещание от гардероба на Боби — за да ни прати по грешна следа. Както го виждам аз, Хари и Реми трябва да са действали заедно. Искали са да вземат снимката, но да представят това като обир, при който изчезват само скъпоценностите на Реми. Според теорията ми Реми е дала на Хари ключа и кода на алармената система. Сигурно не са подозирали, че системата има автоматичен регистър. Проверих го, без Реми да знае. В един и половина през нощта на обира алармената система е изключена от някого чрез кода за достъп. Никой не бе проверил, защото всички си мислеха, че крадецът е влязъл отвън.

— Значи са взели снимката.

— А после им е оставало да извършат още нещо.

— Да убият Батъл — каза Мишел с пресекващ глас. — Не мога да повярвам, Шон, не мога. Не и Хари.

— Опитай се да погледнеш през неговите очи. Жената, която обича, е омъжена за чудовище. Помниш ли, той е бил в болницата сутринта на същия ден, когато убиха Боби. Каза ни, че управата го повикала, защото е техен юридически съветник.

— Не е ли?

— Съветник е, но не са го повикали. Отишъл по свое желание. И нагласил нещата така, че да ни срещне, докато излизаме. Тогава каза, че е стар приятел на Боби. Попита дали сме срещнали Реми. Все за да предотврати евентуалните ни подозрения.

— А вечерта, когато бе убит Боби?

— Реми напуска болницата около десет. Подава сигнал на Хари, който чака на паркинга, вероятно облечен с бяла престилка. Той е юридически съветник на болницата. Знае кога застъпва нощната смяна. Влиза, измества камерата, инжектира отровата, подхвърля фалшивите улики и си тръгва.

— Но присъствието на Реми хвърля подозренията върху нея. Защо са избрали този начин? Защо Реми изобщо е била там?

— Точно затова са подхвърлили улика срещу серийния убиец. Проверих — Реми е била богата и без завещанието на Боби. Значи парите не са мотив. А ако Реми е там, хората ще си помислят, че нарочно е набедена. Може отначало да я подозират, но след време ще почнат да разсъждават като теб: ако беше тя, нямаше и да припари до стаята точно преди да умре Батъл.

— И какво щяха да правят после? Да изчакат малко и да се оженят?

— Не. Подозирам, че след известно време Реми щеше да напусне града. По-късно и Хари щеше да замине. Следваща спирка, да речем, частно островче в Гърция.

Мишел въздъхна дълбоко.

— И какво ще правим сега?

— Ще вечеряме с Реми и Хари.

— Какво! Шегуваш ли се?

— Не, канени сме на вечеря у Хари. — Кинг се приведе напред. — Мишел, те допуснаха грешка, дребна, но пагубна. С помощта на едно малко устройство, което купих във Вашингтон, вече притежавам необходимото доказателство.

— Тод и Бейли знаят ли?

— Не, само ние. Никога няма да одобря извършеното от Хари и Реми, но те заслужават всичко да се уреди колкото е възможно по-дискретно.

— Кога? — попита Мишел.

— Утре вечер в седем. Хари е извън града до утре следобед. Ще бъдем само четиримата. Щом разберат, че знаем истината и разполагаме с доказателства, не се съмнявам, че ще признаят и ще дойдат с нас без съпротива. Тогава ще ги предадем на Тод.

— Имам лошо предчувствие, Шон. Много лошо.

— Мислиш ли, че на мен ми харесва? Хари беше съдия във Върховния съд на Вирджиния, приятели сме от години.

— Знам, но…

— Колкото и да ти харесва Хари, трябва да овладееш чувствата си. В много отношения Боби Батъл беше ужасен човек. Освен това научих, че вероятно е страдал от хронично заболяване, което може да е предал на Реми.

— Боже мой!

— Но въпреки всичко — продължи Кинг — той не заслужаваше да бъде убит. — Погледна я и тихо добави: — Ето, казах ти всичко, което знам. — Кратко мълчание. — С мен ли си, Мишел?

— С теб съм — тихо отвърна тя.

86

Кинг бе помолил Хари да даде свободна вечер на Калпурния, за да може лично да сготви вечерята.

— Имаш разкошна кухня, Хари — каза Кинг, докато двамата с Мишел подреждаха масата. — Благодаря ти, че ми позволи да дойда по-рано, за да подготвя всичко.

Хари погледна изисканата вечеря.

— Всъщност, Шон, от цялата уговорка аз май спечелих повече.

Хари беше облякъл един от най-хубавите си костюми, макар че на места му стоеше малко стегнато.

— Теглото ми си е все същото от четирийсет години насам — обясни шеговито той. — Само разположението му се е изместило.

— Да, така е — потвърди Реми, която също бе облечена много елегантно. Тя и Хари седяха един до друг срещу Шон и Мишел в голямата трапезария.

— Само дано да се приберете с по-малко произшествия, отколкото след миналата вечеря при мен.

— О, смятам, че сегашната вечер може да ни предложи уникално интересни моменти — отговори уклончиво Кинг и започна да сервира храната. Междувременно Мишел гледаше разсеяно настрани.