Мравките

Жонатан размаха покритите с чертежи листове.

— Ето плановете. Едмон нарекъл робота „Доктор Ливингстън“. Той е от пластмаса. Няма да ви говоря за часовникарските способности, необходими за изработването на този малък шедьовър! Не само всички стави са на мястото си и се задвижват от микроскопични електромоторчета, включени към поставена в корема батерия, но и антените действително са съставени от дванадесет сегмента, способни да излъчват едновременно дванадесет различни феромона!… Единствената разлика между Доктор Ливингстън и истинската мравка са дванадесетте тръбички с дебелината на косъм, свързани с нещо като пъпна връв с дебелината на конец.

— Удивително! Направо удивително! — възхищава се Жазон.

— Но къде е Доктор Ливингстън? — пита Огюста.

Войните с мирис на скала са по петите му. Докато бяга, 801-ви внезапно открива една много широка галерия и нахълтва в нея. Стига до огромна зала, в центъра на която се намира странна мравка с ръст доста над средния.

801-ви се приближава предпазливо. Миризмите на странната самотна мравка са само наполовина истински. В очите й няма блясък и тя цялата сякаш е покрита с черна боя… Младият хлипуканец се опитва да проумее. Как е възможно някой толкова малко да прилича на мравка?

Ала войниците вече са го открили. Куцият пристъпва Най-отпред сам като за двубой. Той се хвърля върху антените му и започва да ги хапе. Двамата се търкулват на земята.

801-ви си спомня съветите на Майката: Наблюдавай къде противникът предпочита да нанася ударите. Много често това е неговото най-уязвимо място… Действително, веднага щом докопва антените на куция, онзи започва да се гърчи яростно. Вероятно антените на клетника са свръхчувствителни! 801-ви му ги отрязва с един замах и успява да се изплъзне. Ала най-малко петдесет убийци се втурват да го преследват.

— Искате да знаете къде се намира Доктор Ливингстън? Проследете нишките, които тръгват от спектрометъра за маса…

Те наистина забелязват прозрачна тръбичка, която стига до стената, изкачва се до тавана и изчезва в някакъв голям дървен сандък, провесен в центъра на храма точно над органа. Новодошлите протягат вратове, за да го разгледат по-добре.

— Но нали казахте, че над главите ни има непроницаема преграда — отбелязва Огюста.

— Така е, но споменах освен това, че съществува отдушник, който вече не използваме…

— Не се използва вече, но това не означава, че ние сме го запушили — обажда се инспектор Гален.

— Щом не сте вие…

— Значи това са те!

— Мравките ли?

— Точно така! На това място над каменната плоча се намира огромен град на рижи мравки. Нали ги знаете: онези насекоми, които строят големи сводове от клонки из горите…

— По преценка на Едмон те са повече от десет милиона!

— Десет милиона? Ами че те могат да ни избият до един!

— Хайде, без паника, няма от какво да се боим. Първо, те разговарят с нас и ни познават. Освен това не всички мравки в Града знаят за нашето съществуване.

В момента, когато Жонатан казва това, от сандъка на тавана пада една мравка и се приземява точно върху челото на Люси. Тя се опитва да я хване, но 801-ви ужасен се запилява в русите й коси, плъзва се по ушната й мида, сетне по тила, скрива се в блузата й, заобикаля гърдите и пъпа, препуска по нежната кожа на бедрата, спуска се до глезена и оттам скача на земята. За момент търси посоката… и се устремява към един от страничните отдушници.

— Какво му става?

— Иди, че разбери. Във всеки случай свежият въздух на отдушника му служи за ориентир и лесно ще се измъкне.

— Само че там няма да намери своя Град и ще излезе много по на изток от Федерацията. Нали така?

Шпионинът успя да избяга! Ако това продължава, ще трябва да нападнем въпросния шестдесет и пети град…

Войниците с мирис на скала представят своя рапорт с наведени антени. След като се оттеглят, на Бело-киу-киуни й е необходимо известно време, за да преглътне този тежък провал на нейната „политика на тайната“. После изнурено си спомня как започна всичко.

Още съвсем млада, тя също се бе сблъскала с едно от онези страшни явления, които подсказват съществуването на гигантски същества. Това се случи наскоро след роенето: видя как някаква черна плоча смазва няколко оплодени царици, без дори да ги изяде. По-късно, след като основа своя град, успя да организира среща по този въпрос, на която присъстваха повечето от цариците — майки и дъщери.

Добре си спомняше. Първа заговори Зуби-зуби-ни. Тя разказа как върху няколко нейни експедиции се изсипал град от розови топки, който взел стотина жертви.

Останалите сестри се надпреварваха да допълват. Всяка изброяваше избитите и осакатените от розовите топки и черните плочи.

Холб-гаи-ни, една стара майка, отбелязва, че според свидетелствата розовите топки, изглежда, имали навика да се появяват само на групи по пет.

Друга сестра, Рубг-файли-ни, открила една розова топка, заседнала на близо триста глави под земята. Розовата топка била обвита от меко вещество с твърде силна миризма. Успели да си пробият път с челюсти и накрая достигнали до твърди бели стъбла… Сякаш черупката на тези животни се намирала вътре в тялото, а не отвън.

В края на събранието всяка от цариците се бе съгласила, че тези явления излизат извън рамките на разума, и заедно бяха решили да запазят всичко в пълна тайна, за да не предизвикват паника в мравуняците.

От своя страна Бело-киу-киуни незабавно бе взела решение да създаде своя „тайна полиция“, работно звено, което навремето наброяваше петдесетина войници. Тяхната мисия беше да елиминират всички свидетели на явления с розови топки или черни плочи, за да се избегнат пристъпите на панически страх в Града.

Само че един ден се случи нещо невероятно.

Една работничка от неизвестен град бе заловена от нейните войници с мирис на скала. Майката я бе пощадила, защото това, което тя разказваше, бе по-странно от всичко видяно и чуто до този ден.

Работничката твърдеше, че била пленена от розови топки! Те я хвълили в някакъв прозрачен затвор в компанията на още стотина други мравки. Всички те били подложени на всевъзможни експерименти. Най-често ги поставяли под един похлупак, където им изпращали силно концентрирани миризми. Отначало било доста болезнено, после миризмите постепенно станали по-леки и се превърнали в думи!

В края на краищата с помощта на тези миризми и на тези похлупаци розовите топки започнали да разговорят с тях. Те се представили като грамадни животни, които наричали себе си „човеци“. Тези мъжки (или женски?) същества съобщили, че в гранитната плоча под Града има издълбан проход и че искат да разговарят с царицата. Тя можела да бъде сигурна, че нищо лошо няма да й се случи.

Сетне събитията се бяха развили много бързо. Бело-киу-киуни се срещна с тяхната „мравка-посланик“, Доктор Ли-винг-стън. Това бе една доста странна мравка, от която излизаше прозрачно черво. Но с нея можеше да се разговаря.

Те дълго беседваха. В началото изобщо не се разбираха. Ала и двете изпитваха един и същ възторг. Имаха да си кажат толкова неща…

След това човеците поставиха под отдушника сандък, пълен с пръст. И майката пося яйца в този нов Град. Тайно от останалите си деца.

Ала Бел-о-кан 2 беше нещо повече от селище на войници с мирис на скала. Той се бе превърнал в Град-връзка между света на мравките и света на човеците. Там постоянно пребиваваше Док-тор Ли-винг-стън (едно все пак порядъчно смешно име).

ОТКЪСИ ОТ РАЗГОВОР:

Откъс от осемнадесетия разговор с царица Бело-киу-киуни:

МРАВКА: Колело ли? Направо невероятно как не сме се сетили да използваме колелото. Като си помисля, че постоянно наблюдаваме как торните бръмбари търкалят своите топки и никоя от нас не е стигнала до идеята за колелото.

ЧОВЕК: Как възнамервате да използвате тази информация?