Мравките

ЧОВЕШКИ ФЕРОМОН:

Подобно на насекомите, които разговарят с помощта на миризми, човекът също разполага с обонятелен език и на него дискретно обменя информация със себеподобните си.

Тъй като не притежаваме излъчващи антени, ние отделяме феромони от мишниците, гърдите, окосмените участъци на кожата, гениталиите.

Тази послания биват възприемани несъзнателно, но това не ги прави по-малко действени. Човек притежава петдесет милиона нервни окончания за мирис; петдесет милиона клетки, способни да идентифицират хиляди миризми, докато нашият език различава само четири вкуса.

По какъв начин използваме ние това средство за комуникация?

Най-напред като сексуален стимул. Мъжкият при човека лесно може да бъде привлечен от женската само защото му харесват естествените и ухания (впрочем твърде често прикрити от изкуствени парфюми!). По същия начин той би могъл да бъде отблъснат от друга женска, чиито феромони не му „говорят“.

Процесът е доста деликатен. Двете същества дори няма да подозират за проведения между тях обонятелен диалог. Ще кажат само, че „любовта е сляпа“.

Влиянието на човешките феромони може да се прояви и в отношенията на агресия. Също както при кучетата — човекът, уловил обонятелното послание „страх“ на своя противник, изпитва естествено желание да го нападне.

Най-сетне едно от най-впечатляващите последствия от действието на човешките феромони несъмнено е синхронизацията на менструалните цикли. Действително е установено, че когато няколко жени живеят заедно, те излъчват миризми, които регулират техния организъм така, че менструацията при всички тях започва едновременно.

Двамата забелязват първите жетварки посред жлътналите се нивя. Всъщност по-правилно би било да се говори за дърварки: житните растения са толкова по-големи от тях, че трябва да прерязват стъблото в основата, за да повалят хранителните зърна.

Освен събирането на зърната, основно тяхно занимание е да премахват всички други растения, които никнат покрай културите. За целта използват произведен от самите тях хербицид: индолацетилова киселина, която те разпръскват от една коремна жлеза.

Жетварките почти не удостояват с внимание 103 683-и и 4000-ен при пристигането им. Те никога не са виждали рижи мравки и за тях тези две насекоми са в най-добрия случай избягали роби или мравки, тръгнали да търсят секрет от ломекуза. С една дума, скитници или пък наркомани.

Една от жетварките все пак разпознава молекула с миризмите на червените мравки. Заедно с още една работничка тя оставя работата си и се приближава.

Срещали ли сте червени мравки? Къде са те?

По време на разговора белоканците научават, че преди няколко седмици червените нападнали гнездото на жетварките. Избили с отровното си жило повече от сто работнички и полови, след което отмъкнали всички запаси от житно брашно. При завръщането си от един поход на юг, в търсене на нови зърна, войската на жетварките могла само да установи щетите.

Рижите признават, че са се срещали с червени. Показват посоката, в която биха могли да бъдат открити. Започват да им задават въпроси и те разказват цялата си одисея.

Значи искате да стигнете до края на света?

Двамата потвърждават. Тогава другите отделят феромони звънък смях. Защо ли прихват така? Нима краят на света не съществува?

Напротив, съществува и вие сте го достигнали! Освен с жътвата ние се занимаваме и с опити да преминем отвъд края на         света.

Жетварките предлагат да отведат още на другия ден двамата „туристи“ до това метафизично място. Вечерта преминава в разговори сред уюта на малкото гнездо, което жетварките са издълбали в кората на един бук.

Ами пазачите на края на света? — пита 103 683-и.

Не се притеснявайте, скоро ще ги видите.

Вярно ли е, че притежавали някакво оръжие, способно да смаже наведнъж цяла армия?

Жетварките са учудени, че чужденците знаят такива подробности.

Напълно вярно.

103 683-и най-сетне ще открие решението на загадката на тайното оръжие!

През тази нощ му се присънва сън. Вижда Земята как свършва под прав ъгъл, а също отвесна стена от вода, която облива Небето, и сини мравки, измъкващи се от тази водна стена с разрушителни акациеви клонки в челюстите. Достатъчно е крайчецът на тези вълшебни клони да докосне каквото и да било, и то мигом се разпада.

4

КРАЯТ НА ПЪТЯ

Целия ден Огюста прекара пред шестте кибритени клечки. Тя бе разбрала, че стената представлява по-скоро психологическа, отколкото действителна преграда. Прословутото „Трябва да се мисли различно!“ на Едмон… Нямаше никакво съмнение, че синът й бе открил нещо и го криеше с помощта на своя ум.

Спомни си гнездата, които той си правеше като малък, неговите „скривалища“. Може би защото му ги бяха разрушили до едно, той бе решил да си изгради недостъпно убежище, място, където никой никога да не го тревожи. Нещо като вътрешно убежище, което да му дари външен покой… и да го направи невидим.

Огюста пропъди вцепенението, което беше започнало да я обзема. Изплува споменът за нейната собствена младост. Когато беше съвсем малка, през една зимна нощ, бе разбрала, че могат да съществуват числа под нулата…

3, 2, 1, 0 и след това –1, –2, -3… Числа наопаки! Все едно, че ръкавицата на числата се обръща с подплатата навън. Значи нулата не беше нито краят, нито началото на всичко. Отвъд съществуваше цял един необятен свят. Като че някой бе взривил стената на „нулата“.

Вероятно е била на седем или на осем години, ала нейното откритие толкова я бе развълнувало, че не можа да заспи цяла нощ.

Числата наопаки… Това бе разтваряне към едно друго измерение. Третото измерение. Релефът!

Всемогъщи Боже!

Ръцете й треперят от вълнение, тя плаче, но намира сили и взема клечките. Поставя трите във формата на триъгълник, сетне от всеки ъгъл изправя по една клечка, докато краищата им се съберат в една точка.

Образува се пирамида. Пирамида от четири равностранни триъгълника.

Ето края на Земята. Мястото е изумително. Там няма вече нищо естествено, нищо земно. 103 683-и изобщо не си го е представял по този начин. Ръбът на света е черен — той никога не е виждал нещо толкова черно! Твърд, гладък, топъл и мирише на минерални масла.

Наместо отвесен океан тук има въздушни течения с неимоверна сила.

Мравките дълго стоят неподвижни, опитвайки се да разберат какво става. От време на време се усеща трептене, което постепенно нараства в геометрична прогресия. Сетне внезапно земята започва да се тресе, силен вятър повдига антените им, адски шум кара да плющят тъпанчетата на пищялите им. Прилича на силна буря, но явлението изчезва миг след като се е проявило, оставяйки след себе си няколко облачета прах.

Много изследователи жетварки са се опитвали да преминат тази граница, но Пазачите са нащрек. Защото този шум, този вятър, това трептене идат от самите тях — от Пазачите на края на света, които поразяват всеки дръзнал да стъпи върху черната земя.

Виждали ли са до днес тези Пазачи? Преди още рижите да са получили отговор, разнася се нов трясък, който мигом утихва. Една от жетварките, които ги придружават, твърди, че никой досега не е успял да пристъпи по „прокълнатата земя“ и да се върне жив. Пазачите премазват всичко.

Пазачите… Значи те са нападнали Ла-хола-кан и експедицията на 327-и мъжки. Само че защо са напуснали края на света и са отишли толкова на запад? Нима са решили да завладеят целия свят?

По този въпрос жетварките не знаят нищо повече от рижите. Биха ли могли поне да ги опишат? Единственото, което знаят, е, че всички приближили се до Пазачите са били премазани и убити. Дори не им е известно към кои живи същества да ги причислят: дали са гигантски насекоми? Може би птици? Или пък растения? Жетварките знаят само, че са много бързи и много силни. Мощта им е невъобразима и нищо не би могло да се сравни с нея…