Тримата шишковци

Всички гвардейци, наобиколили конниците, извадиха пистолетите си.

Конниците се хванаха за своето оръжие. Раздватрис изгуби съзнание и падна от коня. Кога се освести — не може да се каже точно, но във всеки случай вече след като боят между придружаващите го гвардейци й ония, които ги бяха задържали, се свърши. Очевидно бяха победили последните. Раздватрис видя до себе си оня същия конник, зад чийто гръб седеше той. Този гвардеец беше мъртъв.

— Кръв — прошепна Раздватрис и затвори очи.

Но онова, което видя след секунда, го порази три пъти по-силно.

Неговата картонена кутия беше строшена. Имуществото му се беше изсипало от счупената кутия. Неговите чудни дрехи, неговите романси и перуки се търкаляха в праха върху калдъръма…

— Ах!…

Гвардеецът беше изтървал в разгара на сражението поверената му кутия и тя се беше разчупила в камъните на калдъръма.

— А! Ах!

Раздватрис се спусна към своите неща. Той трескаво заприбира жилетките, фраковете, чорапите, пантофите с евтини, но красиви на пръв поглед катарами и отново седна на земята. Скръбта му нямаше граници. Всички неща, целият тоалет беше останал на мястото си, но най-главното беше откраднато.

И докато Раздватрис издигаше към синьото небе своите пестничета които приличаха на кравайчета, три конника летяха като вятър към Двореца на тримата шишковци.

Техните коне до сражението принадлежаха на тримата гвардейци, които караха учителя по танци Раздватрис. След сражението, когато единият от тях беше убит, а останалите се предадоха и минаха на страната на народа, победителите намериха в счупената кутия на Раздватрис нещо розово, загърнато в марля.

Тогава трима от тях веднага се метнаха на завладените коне и препуснаха.

Синеокият гвардеец, който препускаше най-отпред, притискаше до гърдите си нещо розово, загърнато в марля.

Срещнатите отскачаха встрани. На шапката му имаше червена кокарда. Това означаваше, че гвардеецът е минал на страната на народа.

Тогава срещнатите, ако те не бяха шишковци или лакомци, ръкопляскаха подире му. Но вгледани, замираха изумени: от пакета, който гвардеецът държеше до гърдите си, висяха краката на момиченце в розови пантофи със златни рози вместо катарами.

Глава XIII. Победа

Току-що описвахме утрото с неговите необикновени събития, а сега ще се върнем назад и ще опишем нощта, която предшествуваше това утро и беше, както вие вече знаете, изпълнена с не по-малко чудни събития.

Тази нощ оръжейният майстор Просперо избяга от Двореца на тримата шишковци, тази нощ Суок беше хваната на местопрестъплението.

Освен това в тази нощ трима души с потулени фенери влязоха в спалнята на наследника Тутти.

Това стана приблизително един час след като оръжейният майстор Просперо разби дворцовата сладкарница и гвардейците взеха Суок в плен до спасителната тенджера.

В спалнята беше тъмно.

Високите прозорци бяха пълни със звезди.

Момчето, дълбоко заспало, дишаше много спокойно и тихо…

Тримата души по всякакъв начин се мъчеха да скрият светлината от фенерите си.

Какво правеха те — не се знае. Чуваше се само шепот. Караулът, застанал до вратата на спалнята отвън, продължаваше да стои, като че нямаше нищо.

Очевидно тримата влезли при наследника имаха някакво право да се разпореждат в неговата спалня.

Вие вече знаете, че възпитателите на наследника Тутти не се отличаваха с храброст. Спомняте си случая с куклата. Спомняте си как се беше изплашил възпитателят при страшната сцена в градината, когато гвардейците бяха намушили куклата със сабите си. Видяхте как се уплаши възпитателят, когато разказваше за тази сцена на тримата шишковци.

И този път дежурният възпитател излезе също такъв страхливец.

Представете си, той се намираше в спалнята, когато влязоха тримата непознати с фенерите. Той седеше до прозореца, бдеше над съня на наследника и за да не заспи, гледаше звездите и проверяваше знанията си по астрономия.

Но в този миг вратата скръцна, блясна светлина и се мярнаха три тайнствени фигури. Тогава възпитателят се скри в креслото. Той се страхуваше най-много, че неговият дълъг нос ще го издаде напълно. И наистина този удивителен нос отчетливо се чернееше върху фона на звездния прозорец и можеше веднага да бъде забелязан.

Но страхливецът се успокояваше: „Дано помислят, че това е някакво украшение върху дръжката на креслото или корниза на отсрещната къща“.

Трите фигури, едва-едва осветени от жълтата светлина на фенерите, се приближиха до кревата на наследника.

— Тук — чу се шепот.

— Спи — отвърна друг.

— Тсс!…

— Нищо. Той спи дълбоко.

— И тъй, действайте.

Нещо издрънча.

По челото на възпитателя изби студена пот. Той почувствува, че носът му расте от страх.

— Готово — съскаше нечий глас.

— Хайде.

Пак издрънча нещо, после избълбука и почна да се лее. И изведнъж отново настана тишина.

— Къде да сипя?

— В ухото.

— Той спи, сложил ръка на бузата си. Тъкмо удобно. Сипете в ухото.

— Само предпазливо. По капчица.

— Точно десет капки.

— Първата капка изглежда е страшно студена, а втората не извиква никакво усещане, защото първата действува незабавно. След нея изчезва всяка чувствителност.

— Помъчете се да сипете течността така, че между първата и втората капка да няма никакъв промеждутък.

— Инак момчето ще се събуди като от докосване на лед.

— Тсс!… Сипвам… Едно, две!… И възпитателят изведнъж почувствува силна миризма на момина сълза. Тя се разля по цялата стая.

— Три, четири, пет, шест… — броеше нечий глас с бърз шепот.

— Готово.

— Сега той ще спи три дни непробуден сън.

— И няма да знае какво е станало с неговата кукла…

— Ще се събуди, когато всичко вече се свърши.

— Че инак току-виж захванал да плаче, да тупа с крака и в края на краищата тримата шишковци ще простят на момичето и ще му подарят живота…

Тримата непознати изчезнаха. Треперещият възпитател стана. Запали една малка лампичка, която гореше с пламък във форма на оранжев цветец, и се приближи до кревата.

Наследникът Тутти лежеше в дантели под копринени завивки, мъничък и важен.

Върху грамадни възглавници почиваше главата му с разчорлени златни коси.

Възпитателят се наведе и приближи лампичката до бледото лице на момчето. В мъничкото му ухо светлееше капка, сякаш бисер в раковина.

Златистозелена светлина трептеше в нея. Възпитателят я докосна с кутрето си. Върху мъничкото ухо не остана нищо, а цялата ръка на възпитателя бе пронизана от остър нетърпим студ…

Момчето спеше непробуден сън.

А след няколко часа настъпи онова прелестно утро, което ние вече имахме удоволствието да опишем на нашите читатели.

Ние знаем какво се случи през това утро с учителя по танци Раздватрис, но за нас е много по-интересно да узнаем какво е станало в това утро със Суок. Ние я оставихме в такова ужасно положение!

Отначало беше решено да я хвърлят в подземието.

— Не, това е твърде сложно — рече държавният канцлер. — Ние ще уредим бърз и справедлив съд.

— Разбира се, няма какво да си губим времето с това лошо момиче — съгласиха се тримата шишковци.

Ала не забравяйте, че тримата шишковци бяха преживели много неприятни минути, когато бягаха от пантерата. Необходимо им беше да си починат. Те казаха така:

— Ще поспим малко. А на сутринта ще уредим съд.

С тези думи те се разотидоха по спалните си.

Държавният канцлер, който не се съмняваше, че съдът ще осъди на смъртно наказание куклата, която се оказа момиче, даде заповед да се приспи наследникът Тутти, за да не смекчи той със сълзите си страшната присъда.

Тримата души с фенерите, както вече знаете, направиха това.

Наследникът Тутти спеше.

Суок седеше в караулното помещение. Караулното помещение се нарича кордегардия. И така Суок в това утро седеше в кордегардията. Ограждаха я гвардейци. Един външен човек, наминал в кордегардията, би се чудил дълго: защо това хубавичко печално момиче в необикновено гиздава розова рокля се намира между гвардейците? Нейният вид съвсем не подхождаше на грубата обстановка на кордегардията, дето се търкаляха седла, оръжие, чаши за пиво.