Неоспоримо доказателство

— Да, разбира се.

— Но въпреки това, ние знаем, че Мей Шин не е излязла с баща ви този ден.

Не беше въпрос и Чоморо се възползва от възможността да се наведе от банката си.

— Надявам се, че имате за цел да докажете нещо с това, г-н Харди.

Всъщност, нямаше. Казваше на Селин, че не е забравил за тези й показания. Той се извини на съдията и се върна обратно до масата си, за да остави екземпляра.

Извърна се и започна отново, с по-сърдечен тон.

— Г-це Неш, баща ви много се е гордеел с яхтата си, нали?

По-безопасен терен.

— Обичаше я — каза тя, като се облегна назад. — Беше като дом за него. Истинският му дом.

— Тогава я познавате добре, нали? Прекарвали сте доста време на борда? — Нехайно.

— Е, да. Но напоследък не толкова… Той извеждаше Мей повече с нея.

— Знаете ли, баща ви казвал ли ви е, дали Мей Шин е имала ключ за „Елоиз“?

Пулиъс се изправи.

— Ваша светлост, знам, че сме на тема яхти, но не разбирам какво се цели с всичко това.

— Г-н Харди, преследвате ли нещо конкретно?

— Ваша светлост, някъде между сряда вечерта, двайсет и четвърти юни и четвъртък следобед, човекът, който е убил Оуен Неш, е върнал оръжието, с което е било извършено убийството обратно на „Елоиз“. На този човек му е трябвал ключ.

— Ваша светлост! Безобразие! Какво общо има това несъстоятелно твърдение с настоящия процес срещу г-н Фаулър, с нещо изобщо? Никакви доказателства не са били внесени, дори не е намекнато за съществуването на такива досега.

Харди предполагаше, че реакцията ще бъде такава, но той трябваше да предаде на Селин, че знае. Запази спокойствие. Лицето й, забеляза той, беше пребледняло, въпреки че в момента никой друг не гледаше към нея. Той беше в центъра на бурята.

— Г-н Харди — каза Чоморо, — чухме сержант Глицки да свидетелства, че е открил пистолета в четвъртък на „Елоиз“. Разполагате ли със свидетел с различна версия за събитията?

— Не, ваша светлост, не още.

— Добре, нито е времето, нито е мястото да се занимаваме с това. Има ли нещо свързано конкретно с делото, което бихте искали да попитате г-ца Неш? В противен случай… — той се наведе към Селин, когато Харди каза не. — Съдът ви поднася извиненията си, г-це Неш. Ако г-ца Пулиъс не възразява…?

— Не, свидетелят може да се оттегли — отвърна Пулиъс.

Когато Харди седна, Фаулър му прошепна:

— За какво, по дяволите, беше всичко това? Ако е най-доброто, с което разполагаме, тогава остави ме аз да свидетелствам.

Селин беше хладнокръвна, но той вече знаеше това. Тя мина покрай банката му, без изобщо да го погледне. Извърна се, и видя как сяда обратно на мястото си до пътеката. Слава Богу, помисли си той. Както беше и предположил, нямаше да си тръгне.

Най-накрая на свидетелското място застана Анди Фаулър и Харди го поведе през показанията, които бяха репетирали петдесет пъти. Не изглеждаше добре, там горе. Със самочувствие, самоуверен, говореше ясно, отдаваше на съдебните заседатели необходимото внимание и уважение.

Започнаха от самото начало, като не отбираха лошото от доброто. Имаше няколко трудни момента, като, когато Харди го попита, както бяха решили, че ще направи, защо беше наел Емет Търкъл.

— Не го наех да открие за Оуен Неш — отвърна Фаулър. — Не отричам, че именно това откри, но аз просто исках да разбера защо Мей не искаше да се вижда повече с мен. Мислех си дори, че може да се е забъркала в нещо. Просто исках да знам, а тя ми беше дала ясно да разбера, че не желае да говори.

Минаха през това как отпечатъците му се бяха озовали върху пълнителя, обиколния и необичаен път, който процесът на Мей беше извървял, за да се стигне до съдебната му зала.

— И след като вече се озова при мен — каза Анди, — почувствах, че е прекалено късно. Това беше грешка, ужасна грешка, но не бе нещо, което бях планирал. Просто така се случи — на мен се падна.

Призна си за лъжите пред колегите си и се обрисува — съвсем точно, помисли си Харди — като човек, разкъсван между личните си потребности и служебното си положение.

— Трябваше да я накарам да се омъжи за мен още преди месеци, и да понеса последствията от това — заключи той. — Но изобщо не се замислях, че мога да я загубя, докато вече я нямаше. И тогава, отново, беше прекалено късно — гладък изход.

Колкото до съботата и неделята, прекарани в Сиерите, какво можел да каже? Отишъл да си прочисти главата, с намерението да не се вижда с никого. И успял, прекалено добре при това. Искало му се да не било така.

— Това щеше да спести на прокуратурата — той включи и съдебните заседатели — и на съдебните заседатели много време, неприятности и разходи.

Като цяло, отне по-малко от два часа — спокойни, макар и педантично точни показания, Фаулър остана сдържан, казваше онова, което трябваше да се каже.

Пулиъс беше длъжна да се нахвърли не като булдог, а като бултериер, да го захапе за панталоните с надеждата, че ще го изкара от равновесие. Докато наблюдаваше работата й, Харди отново се удиви на настървението й. Не се преструваше — всеки грам от нея беше изпълнен с убеждението, че всичко казано от Анди Фаулър е лъжа и той хладнокръвно бе убил Оуен Неш.

— Бихте ли казали, г-н Фаулър, че сте страстен турист?

Съдията се усмихна.

— Не, не особено.

— Колко пъти, грубо казано, сте ходили на екскурзия, да кажем, миналата година?

— Само веднъж, сигурен съм.

— Ами през изминалите няколко години?

— Не.

— Не какво?

— Не, само този един-единствен път. Аз съм доста зает човек. Или поне бях…

— И въпреки това миналия юни, просто така, внезапно, решихте да прекарате съботата и неделята с раница на гръб високо в Сиерите?

— Точно така.

— Бихте ли ни казали, къде вечеряхте в петък вечерта? Тръгнали сте в петък вечерта, нали така?

— Да. В едно от ресторантчетата нагоре по магистрала номер петдесет над Плейсървил. Не си спомням точно как се казваше.

— Спомняте ли си близо до кой град беше?

Фаулър поклати глава.

— Не, наистина не съм запознат с района.

— Спомняте ли си какво ядохте?

Намръщването му стана забележително.

— Мисля, че ядох пържола — опита да се пошегува. — Но тъй като съм под клетва, не бих се заклел.

Тя продължи в същата посока. Стъмнило ли се било, когато се навечерял? Къде точно прекарал нощта? Кога тръгнал по пътеката? Накъде се бил насочил? Как се ориентирал? Какво си бил взел за ядене за събота вечер?

Започваше да го вбесява.

— Знаете ли — каза той, — не съм се замислял много за тези два почивни дни, докато не ме обвиниха в това престъпление. Бяха просто една събота и неделя сред природата, не кой знае колко запомнящи се.

— Да — отвърна Пулиъс, като се обърна към съдебните заседатели, — виждаме.

Тя продължи, както Харди се опасяваше, че ще направи, с признатото за вярно твърдение, че Фаулър е знаел не само, че пистолетът се е намирал на яхтата, но и точно къде е бил сложен.

— И разбрахте това чак, след като вече бяхте скъсали?

— Да.

— Когато Мей Шин не искаше да разговаря с вас до такава степен, че трябваше да наемете частен детектив, за да разберете защо не желае дави вижда повече?

— Е, разговаряхме веднъж.

— И защо разговаря с вас?

— Не знам. Обадих й се, и тя случайно вдигна телефона. Обикновено го оставяше на секретар. Но този път вдигна, така че говорихме.

— Просто обикновен разговор и тя случайно е споменала, че „Беретата“ й се намира отстрани до леглото на Оуен Неш на палубата на „Елоиз“?

— Не, не стана точно така.

— Ще ни кажете ли, ако обичате, как точно стана тогава?

Харди си погледна часовника. Имаше на разположение поне още един час и тя, за негово съжаление, се бе съсредоточила върху доказателствата, с които разполагаше, като за известно време бе оставила цялата работа с осъзнатата вина, макар Харди да знаеше, че и до това щеше да се стигне. А и вероятно до нещо по-лошо, Анди явно започваше да губи самообладание, започваше да става избухлив.