Неоспоримо доказателство

Харди стоеше от другата страна на бюрото на Джеф Елиът в сградата на „Кроникъл“.

— Какво искаш да кажеш, че Селин не го е направила? Ами всичко, което открих в Санта Круз?

— Като стана дума за това, надявам се, че си прекарал добре — отвърна Харди. — Би трябвало, за четиристотин долара. Какво струва четиристотин долара в Санта Круз?

Елиът каза сериозно:

— Мисля, че се возихме на влакчето в луна парка по сто и четирийсет пъти всеки. Но слушай, да се върнем на въпроса, на историята ми…

Харди го спря.

— Всичко, което си открил, е, че може да не е била там, нали така?

Елиът кимна.

— Намерил ли си нещо някъде, което да свидетелства, че е била на яхтата?

— Не.

— Попитай се сам защо ти звучи познато — на Харди не му беше особено приятно да измъква материала на Джеф изпод носа му, но вече не работеше в прокуратурата. — Виж, Джеф, можеш да се опиташ да накараш полицията да предприеме нещо относно това, но те няма да са ти особено благодарни. Опитах и знам. Оуен Неш причинява на всички в Палатата лошо главоболие. Имаш ли някакви причини да смяташ, че Селин го е направила, освен дето аз ти казах, че може да е тя?

Джеф повдигна рамене.

— Някой е излъгал за алибито си…

— Всички излъгаха за алибитата си в този случай. Или изглеждаше, че лъжат — той постави ръка на рамото на Джеф. — Нямам нищо против да се поровиш, Джеф, но кладенецът е сух. Това е просто още едно „може би“.

Елиът се завъртя към компютъра си, примижа на нещо и се обърна отново към Харди.

— Какво те накара да си промениш мнението? Имах впечатлението, че наистина смяташ, че тя го е направила.

Харди кръстоса крак върху крак.

— Това беше преди клиентът ми да бъде оправдан, Джеф. Ако трябваше да открия кой е убил Неш, за да отърва Фаулър, предполагам, че щях да продължа. Но сега… Анди не го е направил. Това беше главното.

— Не си ли любопитен?

Харди загадъчно отвърна:

— Не. Знам всичко, което трябва да знам.

— Не искаш да си усложняваш живота, така ли?

Харди кимна.

— Нещо такова.

На двайсет и първи декември Харди стоеше, гушнал Ребека в едната си ръка и с пакет в другата в пощата на Клемънт стрийт. Заради навалицата по Коледа беше чакал почти двайсет минути, преди да стигне до гишето.

Служителят взе пакетчето, кутийка с размери пет на седем сантиметра.

— Няма начин — каза той.

— Как така няма начин? — попита Харди.

— Коледа е бе, човек. Няма начин — погледна адреса. — Ако бях на твое място, лично щях да го доставя. Няма и половин километър. Ще стигнеш за петнайсет минути. Натам къщите си ги бива. Харесват ми, когато са осветени.

— Това не е коледен подарък — обясни Харди, — не е необходимо да стигне бързо.

— Вероятно няма да стигне до Нова година.

— Нищо. Няма значение.

Служителят разклати кутийката.

— Не е чупливо, нали? Прилича на ключове или нещо такова.

— Точно това е — отвърна Харди. — Някой си е загубил ключовете.

Прочете за това в деня, когато синът му, Винсънт, се роди. Все още беше в болницата „Сейнт Мери“, на върха на щастието. Бе прекарал нощта да помага на Франи да диша и да вика, да се напъва заедно с нея, докато почти на зазоряване главата се беше показала и после, пет минути по-късно, лекарят им каза, че си имат момче.

Франи бе дръпнала Харди в леглото до нея и лекарят беше поставил бебето помежду им. Гледаха учудено на живота, който бяха създали. Винсънт се гушкаше в двамата.

Същия следобед чичо Моузес доведе Ребека. Също така донесе и днешен вестник. След като Моузес си отиде, Франи заспа с Ребека в леглото и Харди започна да чете „Кроникъл“. На трета страница Джеф Елиът беше написал кратък материал, описващ смъртта на Селин Неш, „дъщерята на покойния финансист Оуен Неш“, намушкана с нож в един долнопробен хотел в „Тендърлойн“. Още нямаше заподозрени във връзка с убийството и се предполагаше, че жертвата, която бе проституирала в миналото, просто не беше случила с клиента. Харди затвори вестника. Навън, през прозореца на болничната стая, денят избледняваше в настъпващия здрач.

Малко по-късно донесоха Винсънт за кърмене. Харди разсеяно се усмихна на Франи, после отново погледна към спускащата се нощ.

— Добре ли си? — Франи даваше на бебето да суче, като се вглеждаше внимателно в него. — Какво има?

Харди се отърси от мислите си. Стана от стола и се приближи до леглото й. Като вдигна спящата Бек, се притисна към нея.

— Нищо. Просто света, там отвън, предполагам.

— Знаеш ли — отвърна тя, — онова не е света. Точно сега целият свят е събран на това легло.

Франи прокара пръсти по ръката му. Харди усети как дъщеря му се размърдва до него, чу как синът му издава доволни звуци. Опита се да върне стаята обратно на фокус, но не успя, така че вдигна ръка и изтри очите си.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4815

__Издание:__

Джон Лескроарт. Неоспоримо доказателство

Издателство „Весела Люцканова“, София, 1996

Редактор: Вихра Манова