Страница 111 из 125
— Ваша светлост, обвинението отбеляза заслугите на г-н Фримън в началото на свидетелските му показания. Искам съдебните заседатели да разберат, че репутацията на г-н Фримън е не просто на адвокат, а на първокласен адвокат.
— Добре — Чоморо, както често ставаше с напредването на деня, беше кисел. — Но да продължим нататък.
Той накара стенографа да прочете отново въпроса и Фримън отговори да, бил спечелил няколко оправдателни присъди.
— Всъщност, не бяха ли именно поради вашите усилия отхвърлени обвиненията срещу Мей Шин?
— Да. До голяма степен.
— Сега, да видим дали можем да изясним нещата. Г-н Фаулър, запознат с репутацията ви, ви е наел да представлявате г-ца Шин, която впоследствие е била оправдана, благодарение на вашите усилия?
— Да, така е.
— И това е подновило разследването и е довело до ареста на самия г-н Фаулър за същото престъпление?
— Протестирам — намеси се Пулиъс. — Търсят се заключения.
— Какъв е въпросът ви, г-н Харди?
Харди реши, че се подразбираше какво е искал да каже. Щеше ли човек, извършил убийство, да наеме адвокат, чиито минали успехи биха увеличили вероятността делото да се поднови отново? Най-разумното обяснение за наемането на Фримън беше, че всъщност Фаулър наистина е вярвал, че Мей е виновна. И, разбира се, щом като е мислел така, следователно той самият не е бил.
— Отказвам се, ваша светлост — каза той. Като се обърна отново към Фримън, Харди го попита дали по времето, когато е бил нает, е смятал, че има някакъв шанс делото на Мей Шин да се гледа в съдебната зала на Фаулър.
— Не, изобщо. Ако тогава бях сметнал, че има, нямаше изобщо да го поема. Но такъв шанс нямаше.
— Защо?
— Ами, делото се намираше в отдел 22. Имаше седем съдии на разположение и бях сигурен, че дори и делото да се падне на Анди, той ще се откаже от него.
Пулиъс скочи като ужилена, но това бяха свързани с делото факти и Харди можеше да накара Фримън да разкаже по-голямата част от историята — как се избираха съдиите за делата, обиколния път, който процедурите по делото на Мей бяха извървели, преди то да стигне до Фаулър. Не можеше да бъде предвидено…
Най-накрая Харди наближи финала.
— До момента, в който обвиненията срещу г-ца Мей Шин бяха оттеглени, колко дни бяха изминали от началото на процеса? Искам да кажа, например, бяхте ли избрали съдебни заседатели? Обвинението беше ли започнало с разпита на свидетелите?
— Не. Нищо подобно.
— Знаете ли нещо друго да се е случило във връзка с това дело в същия този ден?
— Да, съдия Фаулър си подаде оставката.
— Искате да кажете, че се е отказал от делото?
— Не, искам да кажа, че си подаде оставката като съдия, отказа се от съдийството.
— И това стана колко време, след като делото беше прехвърлено в неговата съдебна зала?
— Един ден.
Харди се извърна към съдебните заседатели.
— Един ден — повтори той.
Пулиъс не пожела да зададе нови въпроси на Фримън, нито пък призова Мори Картър, заемодателя на гаранцията, тъй като фактите около нея бяха достатъчно изяснени от показанията на Фримън. Вместо това, след като Харди свърши с Фримън, обвинението обяви, че е приключило със свидетелите си.
Харди трябваше да се чувства по-добре. Показанията на Фримън, за които се бе опасявал, че ще бъдат катастрофални, както изглежда, изобщо не се бяха оказали такива. Съдебните заседатели знаеха най-лошото, което Анди беше направил, но поне, чувстваше Харди, го бяха разбрали във възможно най-благоприятната светлина.
По време на почивката Харди внесе иска си по параграф 1118.1 в кабинета на Чоморо. Съдията, за негова изненада, му отдели нужното внимание и обяви пред двамата юристи, че ще обмисли иска през празниците. Щял да се произнесе върху него в понеделник. Междувременно, Харди трябвало да се приготви да започне призоваването на свидетелите си.
Клиентът му не му бе проговорил цял следобед. Когато съдията се появи и закри заседанието до понеделник, той промърмори единствено: „До понеделник“ и се запъти назад, за да се присъедини към дъщеря си.
Харди си събра документацията.
58
В пет и десет, когато излезе и се запъти към паркинга, вече се беше стъмнило. Предстоеше буря и вятърът се усилваше, напорист и студен, с подписа на Аляска върху него.
Харди остави на земята тежкото си куфарче и се спря пред входа на моргата, като погледна през една дупка в шперплата към строежа, където бавно се издигаше новия затвор. Покрай него се изнизваха отиващите си работници, и той завидя на дочутите разговори, смеха, плановете за вечерта, за събота и неделя. Вдигна яката на сакото си да не му духа, чувстваше се самотен и изоставен.
— Хей, Харди! Дизмъс! Това ти ли си? Рано си тръгваш. Радвам се, че те хванах. — Беше Кен Фарис, вървеше срещу потока, който се изливаше от сградата. — Чух съобщението ти, но не можах да се измъкна и реших, че ще успея да те хвана след заседанието. Разпуснаха ли ви вече? Свърши ли?
Казаното от Фарис беше вярно — обикновено можеше да очаква да открие Харди в залата по това време, но това, че бе дошъл, се стори на Харди малко необичайно. Можеше просто да му се обади по телефона. Харди му го каза.
— Знаеш как е в службата. Стигнеш ли до края на седмицата, измисляш си всякакви извинения, за да се измъкнеш по-рано. Освен това ми е и на път за вкъщи. Е, как върви? Какво мога да направя за теб? За Мей Шин ли става дума?
Харди го погледна спокойно.
— Става дума за много неща, ако имаш време. Искаш ли да пийнем по нещо?
— Разбира се — каза Кен. — Нещо случило ли се е?
— Ами, да кажем, че не всичко е наред.
Те се върнаха обратно през Палатата и пресякоха от другата страна на улицата. В „Лу“ беше претъпкано и шумно, окичено с метри червени и зелени гирлянди, осветени от коледни лампички. Тъй като всички места бяха заети, застанаха до бара. Харди си поръча една тъмна бира, Фарис поиска екстра сухо мартини „Бий-фитър“. Лу, зад бара, погледна към Харди.
— Нов ли е?
Харди ги запозна и Лу сухо обясни, че всичките им мартинита са екстра сухи — без вермут. Фарис каза, че ще се задоволи, с каквото там Лу му налее, което беше правилния отговор — получи малко лед, няколко пръста джин и няколко маслини.
— Ужасно място — отбеляза той, докато го оглеждаше. Чукнаха се. — Добре, какво става?
— Обвинението приключи с разпита на свидетелите си. Ще започна да призовавам моите от понеделник.
— Не ме молиш да свидетелствам в полза на Анди Фаулър, нали?
— Не. Защо питаш? Мислиш, че той е убил Оуен ли?
Фарис отпи от джина си.
— Да ти кажа истината, не бих се изненадал, ако е убил и Мей. Не ме интересува какво говорят.
— Не, Мей се е самоубила. Ако бяха открили нещо, което да свързва Фаулър с това, досега щяха да му го лепнат. А те здравата търсиха — но на Харди никак не му хареса, защото ако Фарис все още искрено вярваше в това, може би и съдебните заседатели също вярваха, въпреки инструкциите на Чоморо. Беше добре да не го забравя. — За Мей… когато за пръв път разговаряхме, ти ми каза, че Оуен й е плащал?
— Точно така. Плащаше на всичките. Е, и?
— Знаеш ли със сигурност, че й е плащал? Той казвал ли ти е изрично, че го е правил? — Фарис явно се замисли. Харди продължи: — Каза ми, че Неш се бил променил последните няколко месеца. Чудех се, може ли това да е била една от промените?
Фарис се беше вглъбил в себе си. Най-накрая отвърна, достатъчно високо, за да го чуе над глъчката.
— Оуен ходеше с проститутки, леки жени, наречи ги както искаш. Това си беше в характера му. Такъв си беше. И Мей бе такава.
— Ами, може и да не е била — възрази Харди. — Точно това се мъча да разбера.
Явно разгневи Фарис.
— По дяволите, това никога не е било оспорвано.
Харди отпи от бирата си.
— Сега се оспорва. Адвокатът на Мей — ти го познаваш, Фримън — твърди, че двамата наистина са се обичали.