Страница 109 из 125
— Правилният ъгъл е онзи, който ти помага да измъкнеш клиента си.
— Че Мей не е лъгала?
Но за Фримън това вече не подлежеше на съмнение. Той се премести по-близо до Харди.
— Във всеки случай, надявам се, че си си написал единайсет — осемнайсет?
Говореше за параграф 1118.1 от Калифорнийския наказателен кодекс, иск за налагане на оправдателна присъда, чрез който съдията налагаше на съдебните заседатели да обявят подсъдимия за невинен. Наистина, този параграф почти автоматично се внасяше от адвокатите на защитата, след като обвинението приключеше със свидетелите при всяко едно дело и особено в дела като това, в които доказателствата се смятаха за недостатъчни, за да подкрепят обвинението. Също толкова автоматично, искът почти винаги се отхвърляше, но Фримън му даваше да разбере, че в този случай смята, че имаше шанс.
Харди каза, че е подготвил иска, но не възлага прекалено големи надежди.
Явно и Фримън не възлагаше.
— Чоморо няма опита. Това е първия му голям процес, трябва да го остави на съдебните заседатели — като каза това, той вдигна ръцете си с дланите нагоре. — Но правото е чудно нещо и човек никога не знае.
Харди разполагаше с още двайсет минути, преди заседанието да се открие наново. Той се качи горе до четвъртия етаж, откри Глицки сам в отдела да хруска проклетия си лед, и да чете прегърбен над бюрото си. Сержантът вдигна глава.
— Не беше прав — каза му Ейб.
Харди дръпна един стол срещу бюрото му.
— Слушам те.
— Нямало е никакво палто — Глицки бутна папката, която четеше, към Харди. — Провери сам. Ако някой дойде, докато гледаш, прояви съобразителност, разбрано? Този лист тук — сложи пръст отгоре той — е описът на спалнята на „Елоиз“. До лентите в писалището, Диз, всичко е налице. Този другият е списъкът, който Струлър е взел от Мей, с всичките нейни неща. Онова, което е искала да й се върне в замяна на показанията.
— Защо просто не са й пратили призовка?
Глицки схруска малко лед, преглътна.
— Предполагам, смятали са, че това ще я направи по-сговорчива — той поклати глава. — И знаеш ли какво?
Харди преглеждаше списъка.
— Какво? — каза той разсеяно.
— Такива неща стават непрекъснато. Някой съди Града и решава, че може да се сдобие с допълнително кожено палто или нещо друго, което не влиза в сметките. Написва го в списъка, казва, че е било откраднато, и готово. Но — Ейб отново чукна по листа — изненада. Нямало го е. Именно затова правим описи още първия ден.
Това отново беше крачка назад. На Харди никак нему се хареса.
— Мей не е излъгала, Ейб — той разбираше, че Глицки не е особено благоразположен към Мей. В края на краищата, съдила го бе за неправомерен арест. И не беше ли го излъгала, че няма да ходи в Япония? Не беше ли го накарало именно това да я арестува? — Добре, може да си е мислела, че палтото е там. Обадила се е на Дейвид Фримън заради него, споменала го е на Фаулър, когато е отишъл. Нахвърлила се е върху Струлър.
— А ти нямаше ли да го направиш?
— Да направя какво?
— Ако ти е паднала далавера като тази, няма ли да се възползваш?
Харди не можеше да се съгласи. Щеше да продължава с идеята, че Мей е казвала истината, докато не удареше в стена. На пръв поглед всичко това може и да нямаше смисъл, ако се приемеше, че не е излъгала, но все още не беше стена. Ала Глицки бе на негова страна, и той искаше да запази благоразположението му.
— Може би — съгласи се Харди, — но и в двата случая е от полза…
— На мен не ми помага особено. Където и да погледна, няма нищо. Открили нещо за Фарис?
— Не. Оставих му съобщение. Като стана дума за това… — той сграбчи телефона на Глицки и набра някакъв номер. — В обедна почивка съм — каза на Франи. — Някой да ме е търсил? — Когато затвори, поклати глава. — Никой.
— Извън града ли е или какво?
Харди повдигна рамене.
— Вероятно просто е зает. Плюс, че вече не съм от неговата страна, не го забравяй. Защитавам убиеца на Неш. Сега, ако искаш…
— Няма начин. Вече го прерових целия. Ако намериш някакво веществено доказателство, ще видя какво мога да направя, но… Според теб, сега Шин казва истината, а Фарис лъже без някаква явна причина, мисля, че на нито едното няма да се вържа. Знам, че Фарис не е убил Неш. Бил е в Таос. Засилил си се не накъдето трябва.
Харди не искаше да спори, знаеше, че няма смисъл да продължавала настоява.
— Добре, може би той ще ми се обади. Ако нещо изскочи, ще те уведомя.
Глицки шумно приключи с леда.
— Да, знам, това придава смисъл на живота ми.
— Мога ли да ги взема? — попита Харди, като събра описите.
— Не само можеш да ги вземеш — отвърна Глицки, — длъжен си да ги вземеш. Трябваше да чакам цяла сутрин, за да се изпразни кабинета, та да мога да ги снимам.
Харди потупа Глицки по бузата.
— Такъв сладур си — каза той. — Никога не се променяй.
Глицки изсумтя.
— Нямам и намерение.
Фаулър и Джейн седяха на банката на защитата, когато Харди влезе в съдебната зала в един и дванайсет. Селин вече беше на мястото си до пътеката на втория ред. Откри, че забавя, когато се изравни с нея и се насили да продължи през люлеещата се врата.
Фаулър не изглеждаше много по-добре. Харди издърпа стола си и сложи ръка на гърба му.
— Държиш ли се?
Джейн, от другата страна на баща си, разтревожено погледна към Харди. Насили се да прояви ентусиазъм.
— Имаме няколко интересни разкрития.
— Какъв глупак съм, Диз, винаги съм бил — външно, очите на Анди изглеждаха по-добре. Червенината беше избледняла, сенките отдолу — намалели. Но изражението в тях — или по-скоро липсата на такова — беше още по-тревожно. — Не е давала и пет пари за мен, нали?
Каква полза от увъртания?
— Не — отвърна Харди. — Не, предполагам, че не е, Анди — Джейн го погледна смразяващо, но той не й обърна внимание. — А сега, какво ще кажеш да престанеш да страдаш за онова, което ти е причинила? Нея я няма вече. Не беше ли казал на Джейн преди, че трябвало да го приемеш така, сякаш е умрял един приятел? Е, сега е точно така.
— Тя ме е лъгала.
На Харди започваше да му писва от обяснението — с което и самият той се бе заблуждавал, — че отговорът на всичко се крие в лъжите на Мей.
— Наистина ли? Или ти сам си се залъгвал?
Джейн направо му изсъска:
— Дизмъс!
— Знаеш ли, Анди — продължи той, — може би просто не ти е било достатъчно, това е. Дала ти е онова, за което си си плащал, всичко останало е било илюзия. А ти си човек, съдия, от който зависи какво ще стане по-нататък, който може дори да превърне фантазиите си в реалност. Ти не си като другите хора, нищожествата, чийто живот е минавал през ръцете ти всеки ден…
— Дизмъс, престани.
Този път Джейн го каза достатъчно високо и няколко от съдебните заседатели погледнаха към тях. Харди видя реакцията и сдържано им кимна с глава. Сниши гласа си.
— Фантазиите свършиха, съдия. Принизен си с простосмъртните. Не мога да кажа, че те виня, че оплакваш станалото, но поне, ако не друго, вече си стъпил на земята.
В очите на Фаулър отново се бе появило нещо — гняв, омраза или по малко от двете. Каквото и да бе, помисли Харди, беше по-добре от нищо.
— Много ни помогна, Дизмъс, благодаря ти — Джейн поне сдържаше гласа си.
Фаулър се изправи.
— Не ми казвай, че не ми се иска да я върна обратно. Ти не знаеш…
Харди кимна.
— Прав си, Анди, не знам. Онова, което знам обаче, е, че никога не си имал шанс да си я върнеш обратно, защото преди всичко никога не си я притежавал.
— Какво си мислиш, че ще постигнеш с това, Дизмъс? — попита Джейн.
— Всичко е наред, скъпа — успокои я Фаулър.
Харди продължи:
— Точно така, всичко е наред. Питаш какво постигам ли, Джейн? Не знам. Може би започва малко да ми писва да превивам гръб тук, докато негова светлост съдията се рее из облаците — той се обърна към клиента си. — Анди, съжалявам, но ти не си някой трагичен герой. Не мога просто да си седя тук и да те гледам как се съсипваш заради някаква приказка, съчинена от теб самия, която успя да унищожи всичко, за което се бе трудил — Харди смекчи тона си, сложи ръка на гърба на Фаулър. — Жената е мъртва, Анди. Няма да се върне. Време е да се събудиш и това е сигналът да го направиш.