Неоспоримо доказателство

Той потупа ръката на дъщеря си, след като пазачът го доведе до банката, каза им и на двамата, че е добре, щял да се оправи. Смъртта на Мей го била покрусила, това било всичко.

Джейн положи максимум усилия да му придаде приличен вид, преди да са въвели съдебните заседатели — вратовръзката, горното копче, косата. Когато сърдитите съдебни заседатели започнаха да се нижат един по едни, тя се върна отзад в галерията и всички зачакаха появата на съдията.

Първата работа на Чоморо беше да се извини на съдебните заседатели за това, че се бе наложило да ги отделят.

— В края на вчерашния ден се получи необичайно стечение на обстоятелства и аз реших, че след като вече сте преминали през по-голямата част от това, както и всички ние, трябва да направим всичко възможно, за да не бъдат усилията ни пропилени на вятъра, като процеса се обяви за невалиден. Казано накратко ще ви уведомя, че централен свидетел на обвинението по това дело — Мей Шин — вчера се самоуби.

Това не беше нещо ново за никой от галерията, така че не се чу очакваното раздвижване, но Харди видя реакцията на съдебните заседатели. Всички до един — някои по-явно от други — огледаха банката на защитата.

— Междувременно съществуваха значителни догадки в медиите, както можете да си представите, относно връзката на това разкритие с делото, което разглеждаме в момента и това, че ви отделих, бе направено, с цел да ви предпазя от влияния. Моля да ме извините, че се наложи да предприема подобни мерки, но според мен, това беше единствената възможност разглеждането на делото да продължи.

Проблемът вече е решен, и аз ще ви позволя да си отидете по домовете. Въпреки това, нека още веднъж да предупредя всеки един от вас, не обсъждайте делото или представените по него доказателства с никого, докато разглеждането не е приключило — Чоморо пийна глътка вода от чашата си. — Вероятно няма да можете да избегнете мнения относно връзката на обвиняемия с г-ца Шин. Може също така да чуете, че г-н Фаулър е посетил г-ца Шин вчера сутринта. Трябва да ви изясня, че тези две събития — посещението на г-н Фаулър и смъртта на г-ца Шин — нямат абсолютно никаква връзка помежду си, и що се отнася до целите на процеса, са без абсолютно никакво значение.

Съдебният лекар се произнесе категорично, че смъртта на г-ца Шин е настъпила вследствие самоубийство. Полицията вече се произнесе след проведеното разследване, че не съществуват никакви доказателства, свързващи г-н Фаулър със смъртта на г-ца Шин. Във връзка с това ви инструктирам да не обръщате внимание на никакви слухове или мнения, на които можете да се натъкнете, ако се опитват да претендират за подобна връзка — не съществува фактическа основа за това.

Чоморо отново спря. Харди потупа Фаулър по ръката и получи в отговор тъжна усмивка.

Съдията си пийна още една глътка вода.

— Сега, продължаваме нататък. Представителите и на двете страни се съгласиха с фактите, които г-ца Шин изнасяше в показанията си — Чоморо спря да чете и погледна към съдебните заседатели. — Предполагам, ще искате да си водите бележки, тъй като фактите, които ще чуете, вероятно няма да произведат у вас същото впечатление, което биха ви направили, ако ги бяхте чули, произнесени от свидетелката — той нагласи очилата си и отново погледна пред себе си. — Първо, трябва да приемете като установен факт, че г-ца Шин е разговаряла с г-н Фаулър през март и му е казала, че е преместила оръжието, с което е било извършено убийството, веществено доказателство на обвинението номер едно, от апартамента си и го е държала в чекмеджето до леглото на г-н Неш на борда на „Елоиз“.

От реакцията на присъстващите в залата съдебните заседатели разбраха значението на този факт. Дори и без разкрасяване, точката беше неизбежно в полза на обвинението, но Харди бе решил, че нищо не може да направи. Тези точки вече бяха изписани на светлинното табло, Харди не искаше да мисли за тях. Беше се борил за формулировката на останалото от споразумението и се наведе напред в очакване.

— Две — продължи съдия Чоморо, — също така е факт, че по време на този разговор г-н Фаулър е попитал г-ца Шин, дали ако реши да възобнови връзката им — между Фаулър и Шин, — ще спре да се вижда с г-н Неш.

Харди изпусна въздуха, който бе задържал. Така беше по-добре, отколкото „ако нещо се случи с г-н Неш“.

Чоморо продължи да чете.

— Г-ца Шин отговорила, че не знае и не може да каже. Тя все още обичала Оуен Неш, а г-н Фаулър смятала за много близък.

Харди вътрешно се намръщи на подчертаването.

Пулиъс, въпреки че говореше със спокоен тон, явно беше бясна от Гари Смит. Брокерът на Фаулър и нещо като негов партньор за голф очевидно нямаше особено желание да дава, както смяташе, показания във вреда на приятеля си. По ирония на съдбата, това работеше в полза на Пулиъс. Ако той директно критикуваше Фаулър, съдебните заседатели можеха основателно да си помислят, че му има зъб, нещо лично, за което му връща, и на което се радва. Но ставаше обратното, всяка дума беше изтръгвана насила от устата му, а това придаваше силна достоверност на казаното от него.

Пулиъс се забавляваше — така, както само тя умееше, помисли си Харди — от развоя на събитията, започнал със закъснението на Анди, смъртта на Мей, отделянето на заседателите, извинението на Чоморо тази сутрин и най-накрая уговорката по показанията на Мей.

Фримън може и да му беше казал снощи, че си мисли, че може и да спечели, а и с новите въпроси, които имаше към Фарис и пазачите от яхтклуба, Харди бе напълно убеден, че ще докаже невинността на Фаулър, но точно сега, докато Пулиъс беше взела думата, знаеше, че губи съдебните заседатели.

— Г-н Смит, ще ви покажа страницата от настолния календар на обвиняемия от шестнайсети май, на която са изписани инициалите „О. Н.“ и думата „Елоиз“ — тя внесе страницата като веществено доказателство номер 18, после се върна отново към свидетеля. — На или около шестнайсети май не е ли ставало дума между вас с г-н Фаулър за г-н Неш?

— Да — на Смит това не му хареса.

— Разкажете ни за същността на този разговор.

— Е, не беше кой знае какво…

Чоморо се наведе от банката си.

— Опитайте се да не давате оценки, г-н Смит. Просто ни кажете за какво е ставало дума.

Смит кимна, замълча за миг, после започна отново.

— Двамата със съдия Фаулър се занимаваме с набиране на средства от доста време. Споменах му, че съм получил покана за благотворително събиране на яхтата на Оуен Неш и той ме попита дали мога да му взема и на него покана. Двамата сме щели да свършим повече работа.

— И вие какво му отговорихте?

— Реших, че идеята е добра.

— И му намерихте покана?

— Да.

— Значи и двамата отидохте?

— Не. Накрая се оказа, че нито един от нас не отиде. Аз се разболях, а Анди се отказа.

— Той каза ли ви защо го е направил, след като толкова е искал да получи покана?

Смит погледна към Фаулър, после към скута си.

— Тогава преживяваше тежък момент, не му се излизаше много.

— Тежък момент ли? От лично естество?

Харди се изправи, протестира и протестът му беше приет.

— И какво стана с благотворителните ви планове относно г-н Неш?

— Трябва да разберете, че такива неща стават непрекъснато. Не могат да се предвидят. Но аз бях малко разочарован, че нито Анди — съдия Фаулър, — че нито един от нас не се възползва от тази възможност и му го казах — той замълча, като отново погледна към приятеля си на банката на защитата. — Анди каза, че така и така имал да говори с Оуен Неш по друг повод и обеща, че ще се добере до него в рамките на един месец.

Пулиъс замълча за миг, после се обърна към съдебните заседатели.

— Обещал е, че ще се добере до него в рамките на един месец — повтори тя. После, към Харди: — Свидетелят е ваш.

— Г-н Смит — каза Харди. — Доколкото знаете, г-н Фаулър някога срещал ли се е с г-н Неш лице в лице?